е – музеен вестник > История > Римската армия - опора на държавата
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

В периода на ранната република Рим не е имал постоянна армия. Тя се набирала за всяка военна кампания от римски граждани на възраст 17 - 46 години. Робите не се допускали да служат в нея. Организацията й била на принципа на имуществения ценз; всеки трябвало да притежава над 3000 сестерции. В римската армия имало два рода войски – пехота и конница. Конницата се формирала от най-богатите, другите три имуществени групи формирали тежковъоръжената пехота, а петата имущенствена група – лековъоръжената. Всеки сам бил длъжен да осигури въоръжението си. Първоначално армията се свеждала в един легион с численост 4500 (3000 тежковъоръжена пехота, 1200 лековъоръжена и 300 конници), докато по време на Пуническите войни легионите наброявали осем.

Онова, което отличавало римската армия, е способността й да се учи и взаимства от бойните умения на своите противници. Тя набирала сила и израствала в хода на преодоляване на тактически грешки или търсейки успешния тактически способ с оглед конкретните условия на терена или преценката за слабите места на противника.

Пример за това е реорганизирането на стария боен строй фалангата, станало в резултат на Самнитските войни (327-290 г.пр.н.е.), когато планинският район заставил римляните да преминат към манипулярния строй. Основна организационна и тактическа единица на легиона станала манипулата. Всеки легион се състоял от 30 манипули, а всяка манипула – от 2 центурии. Легионът се построявал в три линии, шахматно, с разстояние между тях 15 – 25 м:

- Хиляда и двеста хастати (най-младите), въоръжени с метателно копие (пилум), тежко копие и меч. Защитно снаряжение - голям четириъгълен щит, шлем, кожена ризница и кожени предпазители на краката;

- Хиляда и двеста принципа, въоръжени по същия начин;

- Шестотин триарии (най-възрастните) със същото въоръжение и снаряжение, но без метателно копие.

Велитите (лековъоръжена пехота), носели лък, копие, прашка, къс меч. Като защитно снаряжение използвали малък кръгъл щит и кожена шапка. Конницата като най-маневрена заемала фланговете. Нейното въоръжение било обикновено копие и меч, по-къс и по-широк от този на пехотата.

Този боен ред имал редица преимущества пред фалангата. Неговата разчлененост по фронта и в дълбочина го правела гъвкав и маневрен. Можел да действа и в пресечена местност. С въвеждане на отделните манипули в хода на стражението нараствала силата на първоначалния удар. Поради шахматното построяване между манипулите се образували междини. При среща с фалангата на противника част от нея се вмъквала в тях, при което попадала под ударите на две съседни манипули и тези от втората линия. Освен това строят давал възможност да се маневрира с второлинейните манипули, които действали в междините на манипулите от първа линия. Третата линия играела роля на резерв.

Боят започвали велитите, развърнати пред фронта на легиона. Задачата им била да разчистят фронта от противниковата лека пехота. След това хиастите нанасяли удар, като мятали копията и започвали бой с меч. Ако ударът не успявал, те се оттегляли към фланговете и заставали зад строя, за да се подготвят за нов удар. Конницата атакувала конницата на противника с цел да открие фланговете на вражеската пехота. След това конницата нанасяла удар във флаг и тил върху пехотата. Триарите последни се намесвали в боя, за да обхванат фланговете на противника. Преследването му поемали конницата и леката пехота. При превес на противника оттеглянето на тежковъоръжената пехота ставало под прикритието на конницата и леката пехота, в някои случаи на триариите.

Обучението в армията било ежегодно, като се отделяло голямо внимание на физическата и бойна подготовка. Важен момент от подготовката са походните маршове с пълно бойно въоръжение, при което дневните преходи за пехотата били 30 - 35 км при скорост на движението 5 км/час, а при ускорен ход – 6 - 7 км/час. Голямо внимание се отделяло на построяването на лагер. Обикновено се избиралo пространство с форма на квадрат, чиято страна е около 800 м, в близост до извор. В центъра, където трябвало да е палатката на консула (преториум), се забивал бял флаг. От тази точка се определяло разположението на останалите части на лагера. Фронталната защитна линия се изграждала на 400 м и ако врагът се намирал наблизо, зад нея се разполагал обозът. Изкопавал се ров, дълбок 3 м. и 4 м. широк, като пръстта от него се струпвала като защитен вал. Отгоре валът бил подсилен със заострени колове.

В хода на непрекъснатите войни, които водел Древен Рим за налагане на господство, се оформила стратегията. За всяка война се съставял план, който се утвърждавал от сената. Стратегическото ръководство се осъществявало от консулите, а в изключителни случаи се избирал диктатор. Войните били по-продължителни, отколкото в древна Гърция. Траели 5 – 10 и повече години. Често Рим е трябвало да воюва срещу няколко противника, което поставяло на преден план въпроса за избора на направлението на главния удар и избора на стратегически съюзник. Това заставяло върховното командване да прави разчети на собствените сили, силите на противника и местността и да избере правилния съюзник.

Основен принцип в стратегията на древен Рим бил военните действия да се водят на чужда територия. Това обяснява тежките поражения на римската армия, след като Ханибал, прекосявайки Алпите, водел военните действия в Италия. И обратно - когато римският пълководец Сципион прехвърлил военните действия в Африка (204 г.пр.н.е.), иззел стратегическата инициатива и преобърнал хода на войната, което до голяма степен предопределило победата при Зама.

Красноречив пример за ролята на избора на стратегическия съюзник е Първата Македонска война (215 – 205 г.пр.н.е.). Със средствата на дипломацията римляните създали етолийския съюз, привлекли някои от гръцките полиси и впоследствие пергамския цар Артал I. Срещу незначителни териториални отстъпки те постигнали целта войната да се води на територията на Гърция, където воювали предимно съюзниците на Рим, а Филип V не успял да навлезе в Италия, за да окаже подкрепа Картаген. С реформа на Гай Марий (107 г.пр.н.е.) се изменили устройството и състава на войската, начина на нейното окомплектоване.

Към края 2 в. пр.н.е. Рим бил въвлечен в продължителна война с Алжир, която била толкова непопулярна, че станало изключително трудно свикването на набори за легионите. Това наложило назначеният за консул Гай Марий, който трябвало да води войната, да прибегне до сериозни реформи в армията.

Отпаднало условието за имуществен ценз и пролетариите на тълпи започнали да постъпват във войската. Армията вече се окомплектувала на принципа на доброволния набор. Срокът на служба бил определен на 25 години, определила се и заплата и се въвело стандартно бойно въоръжение и снаряжение за легионерите. Т.е. Рим вече имал постоянна професионална армия, което от своя страна довело до изграждане на една добре обучена и отлично подготвена военна сила. Марий организирал римските легиони по нов начин. Легионът се състоял от 5000 - 6000 човека. Разделял се на 10 кохорти вместо на 30 манипули, т.е. основни тактически подразделения вече били кохортите. Друга реорганизация, наречена „мулетата на Марий”, е намаляването на обоза, което направило армията по-мобилна. Третата реформа, която въвел Гай Марий, е раздаването на земя на ветераните. Римските граждани, които са отслужили определения срок в армията, получавали парична пенсия и участък земя в завоюваните региони. Накрая Марий предложил пълноправно римско гражданство на всички италийски съюзници, които отслужат определен срок в римската армия.

Първият и най-очевиден резултат от реформата е увеличаване на военната мощ на римската армия. В следващите петдесет години Рим удвоил своята територия. Залог за успеха на римската военна машина бил икономическият стимул, който в най-голяма степен повлиял за мотивацията на бойците. Всеки бил заинтересуван от постигане на победа, от плячка и награди. Реформата довела и до израстването на талантливи пълководци; избираните преди това консули не винаги били способни като военачалници. При старата система легионите се свиквали при всяка кампания и между войниците не се създавала здрава спойка.

Сред негативните страни на реформата може да се отбележи, че легионите вече не служили толкова на "сената и римския народ", колкото на пълководците, ръководещи армията. Станало обичайно явление, след като врага е покорен, пълководците да не свалят от себе си пълномощията си, а вместо това да използват войската, която им е вярна, за да получат повече власт. Това довело до няколко граждански войни в течение на следващите столетия, което станало и причина за окончателното рухване на Републиката и превръщането й в империя.

Броня от ковани метални листове

Споменахме за въвеждането на стандартно въоръжение и снаряжение за легионерите. Твърде малко образци на оръжия и доспехи от 1 в.пр.н.е. са достигнали до нас. Намерена е една скулптура, изобразяваща легионери, известна като Олтара на Домитий Аксенобарбий. Войниците, изваяни там, са с дълги ризници и овални щитове. Трима от тях са с шлемове, коринтски тип. Офицерът носи къса броня с релефни очертания на мускулите, има наколенници, копие-пика и кръгъл щит. По времето на Тиберий (14 – 37 г.от н.е.) били въведени нови брони – първите, съчленени от ковани метални листове. Такива доспехи се виждат на Траяновата колона. Дълги години се водели спорове между учените за тяхната конструкция. Едва през 1864 г. около Адриановата стена при Корбридж били открити два комлекта такива доспехи. Реконструирани били от Ръсел Робинсън от Лондонския университет и благодарение на него днес знаем как е бил изработван всеки детайл от тях. Елементите около кръста и раменния пояс били свързвани в долната част чрез куки или чрез ремъци и катарами. Малко след покоряването на галите бил въведен на въоръжение галският тип шлем. Той се отличавал с по-качествена изработка и се правел от желязо, а не от бронз.

През 1860 г. французите провели археологически разкопки на мястото, където Цезар предприел обсадата на Алезия. Намерени били оръжия, между които кама и наколко остриета на копия пилум. Не бил открит римски меч, но се педполага, че острието му е било с издължен остър връх и къс предпазник над ръкохватката, каквито са били мечовете от времето на късната Империя. Макар и силно корозирали, намерените при разкопките остриета на копия показват, че те се прикрепяли към дървената част посредством два нита, които преминавали през плоската част. По времето на Марий забелязали, че дългото желязно острие не винаги се огъва при удар и така позволява на врага да го отхвърли. Ето защо махнали единия нит и го заменили с дървена втулка. При Цезар, за да може да се постигне поемането на вибрациите и усукванията при удара, металът под самия връх се оставял незакален.

<-- 1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.