е – музеен вестник > История > Римската армия - опора на държавата
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Мариета Станева
Началник отдел "ММВО" в НВИМ

Римската армия - опора на държавата


Разглеждайки историята на древния Рим, не може да не ни направи впечатление фактът как от малко селище край Тибър в началото, той се разрастнал дотолкова, че завладял първо

Италия, а после и цялото Средиземноморие. Покоряването на Италия отнело около 600 години; останалото – по-малко от 100. Как бил постигнат този забележителен успех?

Още в древността мощта на една държава се измервала със силата на нейната армия. Войната не била просто най-старият занаят, а преди всичко средство за създаване на държави, за увеличаване на територии, за заличаване на други.

С военни кампании предимно Древен Рим разширявал територии, а това бил фактор за неговото стопанско и икономическо развитие, защото така се придобивали плодородни земи. Не случайно първото разширяване е към устието на р.Тибър и не случайно в основата на броженията на италийците по-късно стоял въпросът за земята. В 5 в.пр.н.е. била завладяна първо Северна Италия, откъдето били изтласкани етруските. До 3 в. пр.н.е. цяла Италия попаднала под властта на Рим.

Римската държава при управлението на Гай Юлий Цезар

Разпрострял господството си по суша, Рим се устремил да наложи хегемония и над корабоплаването в Средизмено море и контрола на търговските връзки.

След като сразил Картаген и отстранил неговата конкуренция, Средиземно море се превърнало в римско езеро, в което корабите кръстосвали безпрепятствено. Първата Пуническа война довела до присъединяването на островите Сицилия, Сардиния и Корсика, които станали първите римски провинции, и така се установил този модел на администриране на новозавладени области. Победният марш на римските легиони продължил и по времето на Цезар, който завладял Галия ( 56 г.пр.н.е.), земите чак до бреговете на р. Рейн. По времето на Октавиан Август, 29 -19 г. пр.н.е., римският пълководец Марк Виспаний Агрипа воювал срещу иберите, в резлутат на което целият Пиринейски полуостров попаднал във владение на Рим. Така границите на империята през 1 в.от н.е. се простирали от Шотландия на север до Египет на юг и от Испания на запад до Армения на изток. С войната срещу даките (101-107 г. от н.е.) император Траян успял да наложи властта си над цяла Дакия, а с похода от 113 г. от н.е. - над Армения, Асирия, Месопотамия, Вавилон.

Териториалните завоеванията на римската армия били базата за икономическото развитие и просперитета на държавата. Добиването на плодородни земи дало тласък за напредъка на аграрното стопанство. В тази посока повлиял и притокът на роби, осигурен пак чрез военните кампании. В онези времена робите били основната производствена сила.

По време на първата Пуническа война, след превземането на Агригент, на остров Сицилия били пленени 25 000 негови жители. След падането на Тарент (209 г.пр.н.е.) в робство попаднали 30 000 души, при покоряването на Сардиния (177 г.пр.н.е.) – 80 000. Когато Картагент бил сринат със земята, повече от 50 000 негови жители били отведени в робство.

Военните завоевания осигурили още един, стумулиращ развитието на икономиката фактор – осигуряването на природни богатства. Апенинският полуостров е сравнително беден на залежи. Имало находища на мрамор, глина (Кампания); от каменните кариери се добивал строителен материал. Добивът на метали обаче дошъл от присъединените нови земи: от Испания – мед и сребро; желязо от Галия, Далмация, Каликия и Кападокия, а от Британия - олово, калай и желязо. Богати на мед и желязо били също и островите Сардиния и Корсика, като последната осигурявала и качествен дървен материал.

Успешните военни действия осигурили и приток на парични постъпления в хазната - решаващо за укрепване господството на Рим. След първата Пуническа война Картаген заплатил 3200 таланта контрибуция, а след втората – 10 000. След поражението на Филип V (197 г.пр.н.е.) Македония сключила мир, като едно от условията било да плати контрибуция от 1000 таланта. Т. нар. Дардански мир (85 г.пр.н.е.), дошъл в резултат на победата на римския пълководец Сула, задължил Понтийското царство да заплати контрибуция от 3000 таланта. Големи били и паричните постъпления от данъците на провинциите. След 56 г.пр. н.е., когато Цезар завладял Галия, тя е обложена с ежегоден данък в размер на 40 млн.денари. Ролята на армията откриваме не само по време на военни действия. С нейна помощ се строели градове, акведукти, изграждала се мрежата от пътища в провинциите.

Римляните били най-великите строители на пътища в античността, може би защото най-добре осъзнавали военните, икономическите и геополитически предимства на добрата пътна мрежа. В периода на най-големия си разцвет империята разполагала с почти 85 000 км пътища, свързващи Рим с провинциите и съседните държави. Римският път бил уникално строително съоръжение. Нямало място, през което да не може да мине, нямало непреодолимо препятствие. Пресичал блата, скали, тесни клисури, прехвърлял планини. Основното предназначение на пътищата било да обслужва военните и административни нужди на империята. Именно добре развитата пътна мрежа гарантирала ефективно и бързо прехвърляне на войските.

По нашите земи важна роля имали пътят по южния бряг на река Дунав, крайбрежният черноморски път Via Pontica и старият път Via Egnatia. През Тракия минавал и така нареченият Диагонален път, най-важната сухоземна пътна артерия, свързваща западните с източните провинции на Римската империя.

За строителната дейност на римската армия свидетелстват руините от крепости и градове и запазени войнишки писма от онова време. Едно писмо на войник от източните провинции разказва как той бил изпратен да помага на граждани, изпаднали в затруднение при строителството на акведукт. „Ако искаш добре свършена работа – прати армията да ти я свърши”, обобщава войникът. И днес на територията на България откриваме следи от тази строителна дейност. В Абритус, например, са запазени останките на града от римско време. Градът е възникнал като римски военен лагер. През 2 в. от н.е. там лагерували помощните войски, придадени към XI Клавдиев легион, дислоциран в Дуросторум. Постоянните лагери на легионите по Дунавския и Рейнския лимес се превръщали в градове. С такъв произход са градове като Кьолн, Страстбург, Майнц, Виена, Белград.

Двореца на античния римски град Абритус (Разград)

Друга важна роля на армията в мирно време била охраната на държавните граници. По Нероново време 25 от всичките 28 легиона били по границите на империята. На изток пет легиона лагерували около Антиох в Сирия и още три в Египет. Тринадесет легиона били разположени край реките Рейн и Дунав да охраняват северните граници.

Интересно е да проследим как били организирани пограничните укрепления след смъртта на Траян (117 г. от н.е.), когато империята била с най-голямата територия през цялата си история. Неговият наследник Адриан изградил цяла верига от фортове по Рейнската граница. Тези фортове се свързвали посредством сигнално-наблюдателни кули. Как изглеждали кулите можем да добием представа от Траяновата колона. Река Дунав била укрепена по същия начин от Ригинсбург до Черно море. От южния край на Бон до Ригинсбург бил изкопан ров и издигнат насип, така че това укрепление да свърже двете реки. Съоръжението било дълго 450 км, като на всеки 8-10 км било подсилено от форт. В северна Британия била издигната стена, известна като Адриановата стена, дълга 120 км, защитавана от 80 малки крепости и 160 кули-постове и също била подсилена от фортове.

Формулата „силна държава – силна армия” намира потвърждение и в периода на кризата в империята, но с обратен знак. Подмяната на стойностите, служенето на пълководеца, а не на родината превърнало армията в средство за добиване на власт и за издигане на отделни главнокоманващи в имератори. Обичайно явление станали войните между самите легиони. Без да хранят уважение към държавните ценности, водени от ламтежа за повече облаги, войниците се стремели да провъзгласят своя пълководец за император. Най-натоварена с „кадровата” роля се оказала преторианската гвардия. След убийството на Комод (193 г. от н.е.) преторианците дори обявили търг за императорското място, купено от Дидий Юлиан. В някои случаи самите преториански перфекти се провъзгласявали за императори какъвто бил случаят с Филип, организирал убийството на император Гордиан.

След смъртта на Комод легионите загубили римския си характер и прословутата римска дисциплина. Процесът достигнал своя връх през 3 в. от н.е., когато започнала властта на многото императори. От 235 до 285 г. били провъзгласени 26 императора; само един от които умрял от естествена смърт.

За да обясним как се създава боеспособна армията, която става предпоставка за възхода на държавата, ще се спрем на въпросите за нейната организация и окомплектуване, за стратегията, тактиката и военните реформи. Вниманието ни е насочено към съхопътната армия в периода от 5 в.пр.н.е. до 3 в. от н.е.

Изворите за военното дело на римляните в древността са Полибий, самият Гай Юлий Цезар, който е описал военните си успехи в „Записки за Галската война”, Тацит, живял по времето на Нерон и син на Агрикола, който довършил завоюването на Британия. Друг автор, макар и оспорван, е Вигитий, който в края на 4в. от н.е. е написал множество военни трактати. За един от най-достоверните историци се счита Полибий, който ни е оставил история на гръко-римския свят с подчертано ударение върху военния аспект. След сражението при Пидна, в Рим били отведени заложници от гръцките държавници, сред които бил и Полибий (баща му бил стратег на Ахейския съюз). Той попаднал в дома на Сципион Емилиан и го придружавал в походите в Испания и Африка; свидетел бил на разрушаването на Картаген.

От запазените до днес археологически паметници - каменни барелефи, плочи, колони, надгробни камъни, също получаваме сведения за въоръжението, бойните знамена, бита на легионите, родовете войски, обсадната техника. Такива са арките на Тит и Константин, Делфийският монумент на Емилиан Паулий, релефът на Лациум Куртиус и барелефът на Кануплерий в Рим и др. Особено ценна в това отношение е Траяновата колона, издигната в чест на победите на император Траян над даките. Върху нея са изобразени военни сцени и битки, походен строй, укрепителни дейности, жертвоприношение.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.