е – музеен вестник > Уникални експонати > Кремъчен пищов на Тодор Каблешков, съхраняван в Националния военноисторически музей
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Кремъчен пищов на Тодор Каблешков, съхраняван в Националния военноисторически музей
Даниел Иванов


Един от ръководителите на Априлското въстание е Тодор Лулчов Каблешков. През 1875 г. той е назначен за ръководител на местния революционен комитет в Копривщица и провъзгласен за помощник апостол в Панагюрския революционен окръг. От Панайот Волов, който пристига в Копривщица, получава апостолско пълномощно с право да образува революционни комитети на територията на Четвърти революционен окръг. В Копривщица са съставени пет чети от по сто въстаници, създадена е тайна полиция и тайна поща, шият се униформи. Ушито и извезано е красиво атлазено знаме със златен лъв, който тъпче турския полумесец и още дванадесет по-малки знамена за отделните чети. В тази дейност активно участва учителката Мария Българова, първата и последна любов на Тодор Каблешков. Особено внимание се обръща на въоръжаването. Набавят се пушки и пищови, леят се куршуми, изработват се четири черешови топа и две от медните тръби на розоварните казани.

Едно от тези оръжия, които са свидетелство за въоръжаването на въстанниците, а и в частност за въоръжението на самите апостоли е личният пищов на Тодор Каблешков, който се съхранява в Националния военноисторически музей и е изложен в експозиционната зала свързана с Априлското въстание от 1876 г. Това огнестрелно оръжие без съмнение е използвано от българския революционер по време на ожесточените сражения в ІV революционен окръг между въстанниците и турските войски.

Пищовът е с кремъчно-искрово възпламеняване, като ударно-спусковия механизъм е изработен от стомана и по него няма инкрустации, като изработката на удърника и пластината е изящна. Пластината е оребрена с оглед на нейната функция. Пищовът е с калибър 16 мм. Цевта е кръгла и глаткостенна също изработена от стомана, но за разлика от механизма, тя е богато инкрустирана с красиви сребърни стилизирани растителни орнамети от листенца и гроздове в горната и част, които излизат от ваза. Ложата му е изработена от дърво, със сребърен тепеджик*. Тя е богато инкрустирана предимно със сребърни слабо стилизирани растителни орнаменти – клончета, листенца и цвечета, които са изработени чрез набивки от сребърна нишка и с размери от 5 до 7 мм. На страничната обковка има изобразено човешко лице в профил в елипсова рамка, а около нея са инкрустирани геометрични и растителни орнаменти. Лицето е на войн със западноевропейски доспехи. В горната част на дръжката е апликиран герб с профил човешко лице. Гербът е с дължина 41 мм и ширина 20 мм. Подобно е и човешкото лице, което е инкрустирано на сребърната част на края на приклада, като от двете страни на същия накрайник са изобразени стилизирани растителни орнаменти, в които са гравирани и две силно стилизирани животински глави (по една от всяка страна).

От лявата страна на дръжката, върху дървото с ръкописни букви от сребърна нишка е написано чрез набиване „Т ? К”, инициалите на Тодор Каблешков. На предпазителя на спусъка от долната страна са гравирани стилизирани растителни орнаменти. Краят на ложата при мястото за шомпола завършва с метална част, по която има инкрустирани стилизирани растителни орнаменти – клончета, а между тях и от двете страни на ложата са гравирани влечуги. Самата ниша където трябва да бъде шомпола е запълнена с метален елемент, който е декоративен и имитира шомпол. Общата дължина на пищова е 490 мм, като дължината на цевта е 304 мм, а тази на дръжката – 150 мм, а диаметъра на сребърния накрайник на дръжката е 55 мм. Ударно-спусковият му механизъм е повреден и не е в изправност, а по ложата на пищова се забелязват побитости, които свидетелстват за тежкия път, който е изминало това ценно за историята и за нас българите оръжие. На някои места по ложата липсват и среберните нишки, от които са инкрустирани стилизираните растителни орнаменти.

Пищовът на българският патриот и борец за свободата на България и нейния народ е откупен през 1957 г. от българина Иван Паров, като при предаването на оръжието на музейните специалисти то е дадено с указанието, че е принадлежало на Тодор Каблешков.


* приклад на пушка или пистолет

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.