е – музеен вестник > Уникални експонати > Знамето на Чирпанската чета "Искра", взела участие в Съединението на Княжество България с Източна Румелия
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Знамето на Чирпанската чета "Искра", взела участие в Съединението
на Княжество България с Източна Румелия
Илия Илиев


В експозицията на Националния военноисторически музей особено привлича вниманието на посетителите знамето Чирпанската чета "Искра". Неговата стойност е изключително висока, защото то е едно от малкото останали знамена взели участие в провъзгласяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

Знамето на Чирпанската чета "Искра" е изработено от единичен червен копринен плат с размери 166 х 135 см. В средата с вълнени и копринени конци и сърма е избродиран изправен лъв с нож в едната лапа. Над него в полукръг е изписано "Правдина се добива съ кръвнина", а под него - "1885 - Чирпанъ".

Чирпанската въстаническа чета "Искра" се формира в ранното утро на 5/17 септември 1885 г. На уреченото място се събират първоначално около 100 въоръжени въстаници, които прекъсват телеграфната връзка със Стара Загора.

С развято червено знаме четниците настъпват към конака, но тук са посрещнати от воскова част, извикана на помощ от околийския началник Господин Овчеров. Така провъзгласяването на Съединението в Чирпан се натъква на неочаквани трудности. След арестуването на някои видни дейци на движението за съединение се взема решение да не се вдига въстание в града, а събралите се въстаници да се насочат към Пловдив. Поради трудности четата не успява да стигне в града под тепетата за обявяване на Съединението и се връща в Чирпан, където се прегрупира. Записват се нови доброволци. Отрупани с венци и цветя четниците се отправят към Пловдив, където заедно с Конушката чета сформират обединената №6 Конушко-Чирпанска доброволческа чета "Искра". С развято червено знаме четата тръгва от Бачковския манастир, през селата Югово и Белица достига до с. Карамуш и поема пограничната стража. По-късно обединената чета се предвижва до Чепеларе и заедно с други доброволчески чети сформира Чепеларския отряд. До края на Сръбско-българската война доброволците от четата заедно със знамето изпълняват своята задача по охрана на границата от евентуално нападение на Турция.



Из статията на Илия Илиев, Бойни реликви от Съединението и Сръбско-българската война 1885 г., Известия на НВИМ, Т. VІІ, С., 1986

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.