е – музеен вестник > Световни битки и военни походи > Четвърти кръстоносен поход и Латинската империя
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни походи

Назад

Четвърти кръстоносен поход и Латинската империя

Данаил Гладников - историк

Третият кръстоносен поход, макар и да има известни успехи – признаването на франкското присъствие в Сирия и запазването на териториите около Акра, Тир, Яфа и Антиохия – е неуспешен от гледна точка на връщането на Йерусалим в християнски ръце.

Константинопол през Средновековието

Между Третия и Четвъртия кръстоносен поход императорът на „Свещенната Римска империя” Хайнрих VІ стъпва в Ориента и осъществява своя кръстоносен поход – декември 1195 г. Но смъртта на императора, настъпила на 28 септември 1197 г., разстроила кръстоносната армия и походът пропаднал. Примирието с мюсюлманите било възобновено на 1 юни 1198 г.

Новият папа Инокентии ІІІ се заел с подготвянето на нов кръстоносен поход. Походът имал за цел да освободи Йерусалим от владичеството на мюсюлманите, и да го върне в лоното на Христянския свят. Инокентии ІІІ съобщил на патриарха на Йерусалим за предстоящото отпътуване на нова експедиция и пише на император Алексии ІІІ, като му напомнил христянския дълг за освобождение на родната земя на Христос от „езическата” нечистотия, и го помолил да даде своя принос в това освобождение.

На 1 август 1198 г. папата разпратил енциклика* до всички архиепископи, за да оповести предстоящия кръстоносен поход и да моли за ангажирането им в него. Двама кардинали, Софредо и Пиетро Капуано, са били посочени за легати и организатори на проповядването му. Един известен проповедник Флук дьо Ньои-Сюр-Марн бил натоварен от Пиер дьо Шантр, комуто папата е поверил тази мисия, да покани вярващите на кръстоносен поход. Въпреки усилията, той не успял да получи подкрепа за такъв поход от цялата събрала се за турнира през ноември 1199 г. в Екри (днес Асфелд, в Ардените) аристокрация. Вероятно успехът бил на Пиетро Капуано, който засрамил рицарите, че се отдават на забранени от Църквата игри (тъй като са много опасни), когато Христос очаква тяхната помощ. Настъпило колективно поемане на кръста от граф Тибо ІІІ дьо Шампан, братовчед му Луи дьо Блоа и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено – 28 ноември 1199 г. на същия този турнир.

През лятото на 1200 г. в Компен се събрали френските барони, които определили 6-ма сред тях, представители на графовете на Шампан, Блоа и Фландрия, да подготвят пътуването им:


Представители на граф Тибо ІІІ

- Жофроа дьо Вилардуен;

- Милон льо Бребан

Представители на граф Бодуен

- Конон дьо Бетюн;

- Алар Макро

Представители на граф Луи дьо Блоа

- Жан дьо Фриез;

- Готие дьо Годонвил

Пратениците на графовете пристигнали във Венеция в нач. на 1201г., вероятно след неуспешни контакти с Генуа и Пиза. Дожът на Венеция, Енрико Дандоло, приел да се погрижи за транспорта на 4500 рицари с конете им, 9000 оръженосци, 20 000 пехотинци, за снабдяването с храни за девет месеца и за ескорт от 50 галери. Рицарите трябвало да заплатят с/у тази услуга по 5 сребърни марки за кон и 2 за човек > 85 000 сребърни марки. В договорката се предвиждало, ако бъдат направени завоевания, те да бъдат поделени поравно. Договорът бил приет. През май 1201 г. Инокентий ІІІ го потвърдил, но възлага забрана към съюзниците да воюват с християни – с изключение на онези, които възпрепятствали кръстоносния поход, като папският легат трябвало да бъде съдник на появилите се случаи.

При завръщането си от пратеничеството във Венеция Вилардуен заварил граф Тибо болен. Той умира на 24 май 1201 г. Неговата смърт лишила походът от водач, а също и от голям брой рицари от Шампан. Вилардуен предложил за нов водач Бонифас дьо Монфера, роднина на френския крал Филип ІІ Огюст. През август 1201 г. той пристигнал в Соасон за да бъде признат за водач на експедицията.

В кр. на ХІІ в. във Византия е направен преврат, Исак ІІ бил свален и на негово място застанал Алексий ІІІ – брат на Исак. Синът на детронираният император, Алексий Ангел имал забрана да напуска двореца. Въпреки забраната, той заминал на Запад да търси помощ. Бил посрещнат от Филип Швабски (сестрата на Алексий Ангел била женена за Филип Швабски, брат на император Хайнрих VІ). Братът на Бонифас дьо Монфера, който бил в Константинопол и играел важна роля при управлението, е спечелен за плановете на младия принц. Папа Инокентии ІІІ не бил убеден в искреността на Алексий Ангел и Филип Швабски и продължавал да търси съюз с Алексий ІІІ. Първосвещеникът желаел да сложи край на схизмата от 1054 г. и да подчини константинополския патриарх на Римската църква. Алексий Ангел примамил Инокентии с намерението да реализира съюза, но папата останал нащрек. Алексий пристигнал във Верона, но бароните не обърнали внимание на младият принц. Те си имали свой грижи. Флотът на венецианците бил готов да отплава на празника на Св. Йоан – 24 юни 1202 г., но обявените около 35 000 кръстоносци не се отзовали на мястото на срещата. Не малка част от тях тръгнали по други пътища, без да се съобразяват с поетите ангажименти. Едни тръгнали от Марсилия, други също от Венеция, но се насочили към Сирия. Броят на събралите се кръстоносци във Венеция бил не повече от 50 хил. Те са настанени на остров Свети Николай. Събрани били едва 51 хил. сребърни марки. Флук дьо Ньой събрал значителни средства, но те са изпратени в Ориента в помощ на пострадалите и за погасяване на щетите от земетресението през 1202 г.

Дожът на Венеция Енрико Дандоло обещал да се присъедини към похода със своята войска и определил срок за погасяване на оставащата сума от 34 хил., в замяна на помощта на кръстоносците към Венеция да си върне далматинския град Зара (Задар) (до 1186 г. бил във венециански ръце). На 22 юли е сключен договорът, в който се предвиждало след превземането на Зара да се зимува там, преди да се преследва целта на походът – стигане до Египет.

Проблемът идвал от клетвата на кръстоносците пред Бога. Бароните и рицарите са водили битки в Европа срещу други християни, но тази клетва за кръстоносен поход ги задължавала да се отдадат на битка срещу неверниците и да извършат поклонение. Именно поради тази причина много рицари напуснали армията, за да заминат за Сирия, а други молят папата да ги освободи от клетвата им. Така Пиетро Капуано бил изправен пред сериозна дилема – да разреши нападението с/у унгарския крал (Зара бил под негова власт) независимо от заповедите на папата, като се опира на клаузата, отнасяща се до всички, възпрепятстващи похода, или да предприеме предотвратяването му. Затова той приканил кръстоносците да не напускат армията, след което заминал за Рим да представи положението на папата. Междувременно армията, подсилена от германци, напуснала Венеция в началото на октомври и на 10 ноември 1202 г. дебаркирала пред Зара. Започнали преговори м/у дожът и пратеници от градът. Гражданите доброволно се предавали при положение, че им бъде запазен живота. Преговорите претърпели провал, а някои от бароните се разграничили от своите съратници, които били за атакуване на Зара. Сред тях бил и Симон дьо Монфор, който напуска армията. В този момент пристигнало писмо от папата, в което се забранявала атаката срещу Зара, но кръстоносците отишли още по далеч, като на 24 ноември 1202 г. след като градът капитулирал, бил оплячкосан.

Папа Инокентий ІІІ
(1198 - 1216)

Папа Инокентий ІІІ се съгласил да опрости неподчинението на кръстоносците , но не могъл да прости на венецианците, които той отлъчил. Но как тогава да продължи походът без съдействието на отлъчените, чието притежание са корабите? Бонифас дьо Монфера задържал папското писмо, предназначено за венецианците. А за да избегне контактът с отлъчените, Пиетро Капуано заминал направо за Светите земи (Утремер – така западните поклонници са наричали Светите земи) – това лишило походът от оторизираният глас на папския представител. И тогава настъпил решителния момент. На 1 януари 1203 г. пристигнали пратеници на младия Алексий с предложения. Кръстоносците да му помогнат да си върне тронът, полагащ му се по право, а той ще им плати 200 хил. сребърни марки, продоволствия за експедицията, контингент от 10 хил. души и ще издържа в Утремер корпус от 500 рицари. Също се ангажирал да осигури подчинението на Византийската църква на Рим. Сред съвета на експедицията се надигнали гласове против приемането на предложенията на Алексий. Но други изтъквали, че отбиването през Константинопол, осигуряващо на кръстоносците помощта на византийския император, би било най-доброто средство за реализация на плановете на експедицията в Египет, а и за освобождението на Божи гроб.

Армията напуснала Зара и се насочила към о.Корфу на 20 април 1203 г. Алексий се присъединил към нея, след като бил признат за император в Дурацо. Взето било решение да тръгнат за Сирия най-късно на празника на Св. Михаил през същата година – 29 септември 1203 г. Алексий ІІІ забранил на съюзната армия да дебаркира на византийска земя. Въпреки това на 23 юни 1203 г. венецианската флота хвърля котва близо до Скутари, а кръстоносците дебаркирали на азиатския бряг на Босфора. Една византийска войскова част била пратена срещу противника, но е разбита при първото стълкновение. Византийците са преследвани и рицарите взели голяма плячка – коне, катъри, мулета, палатки и др. снаряжение. На следващия ден император Алексий ІІІ изпратил пратеник – Никола Ру – при бароните намиращи се в Скутари. Чрез него императорът изразил неодобрението и недоумението си относно нахлуването на франките в империята му и предложил помощта си. В отговор един от изтъкнатите рицари – Конон дьо Бетюн – дал ултиматум на император Алексий ІІІ, че той е узурпирал императорския трон и трябва да го върне на законния владетел на Византийската държава. След заминаването на пратеника се събрал съвет на бароните, на който е взето решение, да бъде представен законният претендент за трона – Алексий Ангел – на жителите на императорската столица. След взетото решение, Енрико Дандоло заедно с Бонифас дьо Монфера и други рицари се качили на един от корабите, като взели със себе си бъдещият император с цел да го представят пред жителите на града, обикаляйки край стените му. Но този акт нямал ефект.

В кр. на юни 1203 г. се свикало съвещание, на което се извършил преглед и разпределение на армията. Вилардуен ни описва броя, командирите и по известните рицари във всяка войскова част. Отрядите описани от маршалът на Шампания били 7 на брой:

1-ви отряд – с командващ граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено

2-ри отряд – с командващ граф Анри дьо Ено – брад на Бодуен

3-ти отряд – с командващ граф Юг дьо Сен Пол

4-ти отряд – с камандващ граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен

5-ти отряд – с командващ Матийо дьо Монморанси; тук са хората от Шампания, както и Жофроа дьо Вилардуен

6-ти отряд – състои се от хората на Бургундия, като в него влизат Йод льо Шампаноа дьо Шамплит, брат му Гийом и др. знатни рицари

7-ми отряд – с командващ маркиз Бонифас дьо Монфера. Тук се включват ломбардците, тосканците, германците и др. рицари. Този отряд бил тилната охрана на армията

В тези отряди влизали различни знатни барони, всеки от тях със своите рицари от съответните владения на дадения барон. На съвещанието била определена и датата за атака на града. Според изследванията на Е. Фаралвъз основани на данните от Вилардуен, показват, че дебаркирането на кръстоносната армия край Галата станало на 5 юли 1203 г. Кръстоносците обсадили кулата и успели да я превземат, загинали значителен брой хора, а доста византийци са били пленени от кръстоносците. Венецианците препречили Златния рог, като превзели закотвените в залива византийски кораби. След което предприели щурм едновременно по суша и п море, но противникът спъвал действията им. Въпреки това, венецианците успели на 17 юли да завладеят редица кули от крепостта. Същевременно император Алексий ІІІ излезнал от града с голяма войска и се насочил срещу лагера на кръстоносците. Изненадани, рицарите все пак успели бързо да се въоръжат и прегрупират. Срещу голямата византийска армия (според маршалът на Шампания императорът имал около 60 хил. души) кръстоносците противопоставили добре подредени и въоръжени 6 отряда. Противниковите армии влезнали за кратко в съприкосновение, като започнали да се обстрелват взаимно, но до по –сериозни бойни действия не се стигнало. След като двете армии стояли изправени една срещу друга доста време без да влизат в сражение една с друга, император Алексий решил да изтегли своите войски и се завърнал в града. През нощта на същия ден (17 срещу 18 юли) император Алексий ІІІ изплашен, задигнал част от съкровището и избягал. Страхливата постъпка на виз. император принудила висшите византийски военни да изведат от затвора Исак ІІ и да го възстановят на императорския престол. При новият- стар император пристигнало пратеничество на кръстоносната армия, което поискало потвърждаване на поетите обещания от сина му, Алексий Ангел. Императорът приел обещанията, но изказал съмнения във възможността на тяхното изпълнение.


*папско послание до всички католици, тя има програмен характер и може да се отнася до религиозен, политически или обществен проблем. Текста на енцикликата се пише на латински език.

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.