е – музеен вестник > Световни битки и военни походи > Четвърти кръстоносен поход и Латинската империя
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни походи

Назад

Превземане на Константинопол от западните рицари през 1204 г.

„...Ние желаем вие също да ни потвърдите тези задължения – казали пратениците

- Несъмнено, каза императорът, задължението е твърде голямо и аз не виждам как може то да бъде поето. Все пак вие толкова добре сте му служели – на него и на мен, че ако ви даде заради това цялата империя, вие ще я заслужите напълно” (Вилардуен // Завладяването на Константинопол // София 2000 [Глава VІ, част 3, 188;189]) пратеничеството се завърнало и младият престолонаследник влезнал в града и се срещнал с баща си. Кръстоносците били настанени извън града, поради опасността от стълкновения между тях и гърците в града. Рицарската армия била настанена в Пера (да видя къде е точно). Все пак една част от бароните и рицарите посетила Константинопол. Между франки и гърци имало консенсус и те взели решение новият император да бъде коронясан на празника на Св. Петър – на 1 август 1203 г. На тази дата Алексий тържествено бил провъзгласен за съимператор под името Алексий ІV.

След коронацията Алексий IV започва да изпълнява поетите задължения към кръстоносците, като им изплаща 100 хил. сребърни марки, от които голяма част отиват във венецианците. Опасявайки се от фактът, че не може да изпълни задълженията си към франкската армия до скорошното им заминаване – 29 септември 1203 г., и че отпътуването им би го оставило върху един нестабилен трон, Алексий моли кръстоносците да продължат престоя си с една година. Именно този продължителен престой край византийската столица поражда редица вълнения в армията на кръстоносците и редица инциденти – избухват стълкновения между гърци и латинци. Кръстоносците атакуват джамията в Константинопол. Стига се до пожар, който опустошава една част от града и стига до църквата Св.София и продължава 8 дни. Опасявайки се от отмъщение на гърците и чувствайки се застрашени, пребиваващите в града латинци се укрепват в лагера на кръстоносците.

Възгорделият се император нарушава поетите обещания и същевременно се опитва да подпали венецианската флота като хвърля срещу нея запалени кораби /Вилардуен съобщава за 17 кораба/, които венецианците успяват да отблъснат, изтегляйки ги с големи куки и насочвайки ги по течението на ръкава – 1 януари 1204 г. Месец по-късно избухва бунт. Император Алексий IV е свален и хвърлен в затвор. Главен участник в преврата е негов братовчед – Алексий Дука Мурзуфъл. След преврата той е коронясан в Св. София под името Алексий V. Исак II е отстранен и малко по-късно умира, а синът му Алексий е убит на 8 февруари 1204 г. в килията си от Мурзуфъл – според Вилардуен. Положението на кръстоносците става невъзможно. Новият император не се чувства длъжен да поеме обещанията на предшественикът си. Така, кръстоносната армия се оказва без храна и пари далеч от крайната си цел – Сирия и освобождаването на Божи гроб. Венецианците също разчитали на обещаните от Алексий субсидии. Успехът на експедицията зависел от помощта на Византийската империя, именно отказът на императорът да помогне с продоволствия и пари, поставя под въпрос оцеляването на похода. В продължение на два месеца, кръстоносците и венецианците извършват грабителски набези и репресии. Стига се до битка между императора и кръстоносците на Анри дьо Ено – брат на Бодуен дьо Фландр и дьо Ено.


В последствие е постигнато съгласие между кръстоносците и венецианците да превземат Константинопол и империята.


Сключено е споразумение за разпределяне на плячката и земите. ? трябва да отидат за венецианците до пълния размер на дълговете на кръстоносците. Всичко, което бъде взето отгоре на тази сума ще се дели на две, храните също. Ще бъде избран император, който ще получи ? от цялата империя и Константинопол и двата двореца – Букулеон и Влахерните. Другите ? ще трябва да се поделят между венецианците и кръстоносците. Тези, от които няма да бъде излъчен император, ще избират канониците на Св. София, електори на патриарха. Също са предвидени условия за предоставяне на феодални имения – фиефи, и за полагащата се към императора служба. Предвидено е и замяната на Византийската империя с Латинска. Постановява се, че превземането на града ще стане при условията , съответстващи на окупацита на християнски град – нито една жена няма да бъде малтретирана, нито една църква или манастие няма да бъде грабен. Положена е клетва от кръстоносците да спазват тези предписания.

Това споразумение между венецианци и кръстоносци е постигнато най-вероятно през март 1204 г. На 9 април 1204 г. е отблъснат флота на венецианците и кръстоносците. Вилардуен споменава, че тази атака продължила до 3 ч. следобед. Тя била на широк периметър и изпълнена с жестокости и много кървави битки. Загубите на латинците според френския маршал били по-големи от тези на гърците. След тази неуспешна атака на рицарите е свикан съвет, начело с дожът на Венеция и бароните, на който е обсъдено положението и е взето решение да се атакува отново. Извършени са приготовленията за нова атака на 10 и 11 април, след като всички са призовани да следват предписанията. Взето е решение вместо с един неф, една кула да се атакува с два нефа. Именно това решение спомага за успешното провеждане на атаката.

На 12 април към обяд са превзети две кули, а в последствие е направен пробив в стените на града. /Първите два нефа, които превземат първата кула се наричат „Поклонница” и „Рай”/. Дьо Клари и Вилардуен споменават в подробности превземането на тази първа кула, като и двамата говорят за един от най-храбрите и почитани рицари – Андре Дюбоаз, влязъл първи в кулата. Кулите започват една по една да падат в ръцете на латинците, разбити са 3 от портите и рицарските войски нахлуват в крепостта. Император Алексий V Мурзуфъл оказва съпротива, но в крайна сметка отстъпва – през нощта на 12/13 април Мурзуфъл избягва. На 13 април 1204 г. Константинопол е завладян. Следват безредни битки, избухва пожар, който е значителен, изгарят голям брой жилищни и стопански постройки, много благородници и граждани напускат имперската столица. /според Вилардуен, пожарът е откакто латинците пристигат в града/.

Направен е опит да бъде избран нов император, но на 13 април двамата братя Ласкариди, единият от които е избран, се укрепват в Азия, а патриархът търси убежище в Тракия. Кръстоносците запазват живота на знатните и високопоставени граждани, които остават в града, като сестрата на краля на Франция – Агнес, както и на Мария, - дъщерята на унгарския крал Белла III от 1172 – 1196 г. И двете са императрици – женени съответно за Андроник I Kомнин (1183 – 1185) и Исак II Ангел (1185 – 1195 и 1203 – 1204).

Същевременно, без оглед на своите клетви, латинците се отдават на огромни грабежи. И Вилардуен, и Дьо Клари, дават описание на скъпоценностите и предметите, които кръстоносците заграбват, без да щадят нито църквите, нито античните предмети на изкуството. Няма същинско клане, но населението изтърпява доста мъки. Оплячкосването на Константинопол остава прочута страница в историята на Средновековна Европа. Известно е, че ограбването на имперската столица подхранва антилатинска полемика, която кара не един историк да заключи, че схизмата разделяща Византия и Рим, действително влиза в сила едва през 1204 г. Самият тогавашен папа- Инокентий III, бурно изразява възмущението си от рицарските изстъпления.

Карта на Латинската империя

Последвало разделяне на земите. Още през март 1204 г. в лагера на кръстоносците е обсъждано разделението. Според споразумението ? от земите остават за императора заедно с Константинопол а останалите ? се поделят поравно между рицарите и венецианците. Някои от тях обаче, никога не станали притежание на рицарите. Освен императора, който трябвало да получи земи от двете страни на Проливите, Бонифас дьо Монфера също трябвало да получи земи от двете страни, като получил и град Солун. Бодуен дал на граф Луи дукство Нике /Никея/ в Мала Азия, а дукство Филипопол /Пловдив/ на граф Рение дьо Три. Останалата територия била разделена, като бил консултиран имперския кадастър, на 24 владения, по 12 за кръстоносци и венецианци. Площта била в зависимост от големината на воската. Службите в двора били поверени на рицарите и повечето от тях били със западни названия – конетабъл, маршал и т.н. Всички барони раздавали щедро крепости на ордените по цялата територия на Византия.

Последицата от падането на Константинопол и завладяването на земите в Тракия и Мала Азия е образуването на Латинската империя. Тя е създадена въз основа на предварителен договор между латинци и венецианци. Като всяка средновековна държава и Латинската империя трябвало да има владетел. Изборът на новият император е извършен от 12 електори – по 6-ма от страна на венецианци и кръстоносци. В самата армия имало разногласия относно избора за и против. Претендентите били двама – Бонифас дьо Монфера и Бодуен дьо Фландр и дьо Ено. На съвета е взето решение – който бъде избран за император, то другия да се съгласи без да оспорва да стане негов васал. Съветът се събрал в една църква в двореца на дожът на Венеция Дандоло. Според Клари, изборът на Бодуен е бил единодушен, докато други автори, предимно венецианци, говорят за известно първоначално разногласие. В това число е и Никита Хониат, който предава, че Дандоло убедил съвета да се спре на Бодуен, който бил млад, по-лабилен, и съответно – по-лесен за манипулиране. Кандидатурата на Бонифас дьо Монфера била отхвърлена от венецианците, които се страхували да направят император, своя сънародник, и да поставят под възможна заплаха своето могъщество. Съветът се спрял на Бодуен и изборът бил съобщен от епископът на Соасон (един от 12-те) – Невелон – „Сеньори, ние се споразумяхме, благодарение на Бога да провъзгласим император. И вие всички се заклехте, че този който ние ще изберем за император, вие ще го считате за император, и че ако някой би пожелал да му се противопостави, ви ще му окажете своята помощ. И ние ще го назовем в този час, който е часът, в който Бог се роди (това станало в полунощ на 9/10 май 1204г.): граф Бодуен дьо Фландр и дьо Ено”.

Самият Бонифас дьо Монфера му отдава почести, а ден преди коронацията Бонифас се оженил за императрицата, съпругата на Исак II Ангел исестра на краля на Унгария – Мария. Самата коронация била извършена по византийски тип с полихранион. Самият ден за коронацията е определен, както пише Вилардуен „…три седмици след Великден”. Това е датата 16 май, неделя, 1204 г. В дните между десети май и деня на самата коронация може да се предположи, че тече подготовка за историческият акт. Ушита е изключителна богато украсена дреха за бъдещия император, с която той ще бъде облечен по време на самата коронация. Освен въпросните приготовления за коронацията между 10 и 16 май се случват и някои други събития. В този период умира „един от най-високопоставените барони на армията”- Йод льо Шампаноа дьо Шамплит. Неговото погребение се извършва в църквата „Св. Апостоли”- една от най-богатите църкви в Константинопол. „…и бе погребан с голяма почест в църквата на апостолите” (гл. VIII, част 2, §262 ).

Самата коронация се осъществява в църквата „Света София” на 16 май 1204г. от Христа, „и император Бодуен бе коронясан с голяма радост и голяма почест в църквата Света София в годината от въплащението на Исус Христос 1204 г.” (гл. VIII, част 2, §263 ). Следва празненство като след всеки подобен акт в Средновековието.

Императорът обул червените ботуши на василевса: Титлата, която носел, гласяла: „Бодуен, с Божие благоволение най-верен в Христа император, коронован от Бога, управник на ромеите и винаги Август”. Към титлите си на източен император, той винаги прибавял и графското си звание, както сочат неговите печати. Двама от най-големите барони на IV Кръстоносен поход- маркиз Бонифас дьо Монфера и граф Луи дьо Блоа и дьо Шартрен отдават голяма почит на новия император. Те го приемат за свой сеньор. „...и маркиз дьо Монфера и граф Луи го [Бодуен] почетоха като свой сеньор” (гл. VIII, част 2, §263 ). Самият маркиз дьо Монфера носи короната на новия император,а граф Луи дьо Блоа, императорското знаме.

След преминаване на коронацията и празненството, за император Бодуен I е организирано голямо шествие до двореца Буколеон „След голямата радост от коронясването той бе отведен с голямо празненство и с голямо шествие в двореца Буколеон”. Венецианският дож също получил от знаците на властта. Той приел титлата „деспот” и правото да носи червени обувки. Освен това той и неговите наследници до средата на 14 век се назовавали и „господар на четвърт и полина от Романия”. Представител на дожа в Константинопол бил специално назначен подеста (върховен управник и законодател), който често се стремял да добие правя, равни с императорските.

Следващия папа Хонорий III (юли 1216 – март 1227) нарекъл империята на западните рицари „Новата Франция”, въпреки, че сериозен дял от нея бил в ръцете на венецианците и те именно успели най-изгодно да се възползват от властта си там.

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.