е – музеен вестник > Световни битки и военни походи > Битката при Каталунските поля - битката на народите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни походи

Назад

Битката при Каталунските поля – битката на народите

Даниел Иванов - ст. експерт в НВИМ

Хунската държава се утвърждава в Централна Европа през V в., като по социален и политически характер представлява сбор от късноантичната държава и варварските германски кралства.

Битката при Каталунските поля през 451 г.

Хуните се появяват в Европа от Централна Азия, където още през ІІІ в. пр. н.е. създават съюза на тюркоезичните племена „хунну”. По-късно, през І в. пр. н.е. те са изтласкани от китайците на запад. В средата на ІV в. от н.е. хуните се оказват в областите между р. Волга и р. Дон. Хуните успяват да покорят намиращият се в Северен Кавказ племен съюз на аланите, а след това успяват да разбият и Боспорското царство. През 374 г. Те нахлуват на териториите на остготите (източните готи) и им нанасят тежко поражение. Под тяхна зависимост се оказват освен аланите и осготите, а също и герулите, гепидите и други племена. По същество именно тези събития традиционно се определят като датата за начало на Великото преселение на народите, тъй като именно хуните подтикват лавина на предвижвания на племена в цяла Европа.

В периода 430-440 г. укрепналата хунска държава започва активна външна политика. Хуните фактически поставят Източната римска империя (по-късно Византия) под тяхна зависимост, която им плаща данък. През 434 г. хуните вече са възглавявани едновременно от двамата племеника на стария вожд Руа – Бледа и Атила. През 441 г. двамата владетели обвиняват римската власт в това, че тя неспазва договора и започват военни действия против Източната римска империя. Хуните стигат до Константинопол. През 443 г. император Теодосии ІІ (408 – 450) е принуден да подпише нов договор с хуните с още по-тежки за източните римляни условия.

През 445 г. Атила отстранява Бледа от трона и остава едноличен владетел на хунската държава. През 447 г. той възобновява своето настъпление срещу Източната римска империя. Хуните нахлуват в Долна Скития, Мизия, нанасят поражение на имперските войски в Дакия, опустошават Балканския полуостров и така създават страх в столицата на империята. През 448 г. е сключен мирен договор. Цяла крайбрежна Дакия и някои други области на юг от Дунав са присъединени към хунските територии. Дунав престава да бъде граница на Империята.

Значително по-малка роля хуните играят в живота на Западната империя. Нарастващата изолация между двете части на империята засяга и политиката им по отношение на хуните. Всяка от двете отделни държави определя своята политика към тях самостоятелно. Известно е, че по време на хунските нашествия на Балканския полуостров през 447 г. Запада отстава безучастен.

В нач. на 30-те години на V в. започва борба за власт между Аеций и Гала Плацидия, за управлението на Империята от името на малолетния император Валентиниан ІІІ. Претърпявайки поражение в тези борби, Аеций бяга при хуните, получава от тях поддръжка и се връща през 433 г. с хунски войски в Италия, отново получава висша длъжност в държавата и възможността да командва въоръжените сили на Империята. На хуните им е предоставена провинция Панония Секунда, в която да могат да се установят.

През 435 г. бургундския крал Гундахар атакува римската провинция Белгика І и Аеций с войски състоящи се от хуни, герули, франки и алани му нанася поражение. На следващата година хунски войски (неизвестно, по собствена причина или по настояване на Аеций – но във всички случаи с негово съгласие) разгромяват Бургундското кралство на Рейн.

В кр. на 40-те години настъпва нов етап в историята на отношенията на Западната римска империя с хуните. Атила влиза в преговори с римската власт в Равена. Той започва подготовка за поход на Запад. Държави, играещи първостепенна роля в международните отношения в тези времена – Източната римска империя и кралствата на вандалите и аланите – са заинтересовани на свой ред от тези събития, а именно, че от една страна ще бъдат отстранени хунските сили от изтока, а от друга – създава се опастност за Тулузкото кралство на весготите, противници на първите. Но определени действия от страна на източноримските власти, подстрекаващи сълкновение между хунската държава и Западната римска империя няма. Подготовката на Атила за война против Запада, включва желанието да намери повод за военни действия, който да покаже, че правото е на негова страна. За тази цел Атила използва един апел за помощ от сестрата на Валентиниан ІІІ Хонория към него. Той иска съгласието на римските власти за негов брак с Хонория и отстъпки – като зестра половината територия на Западната империя, като трябва да влезе и областта Галия.

В нач. на 451 г. Атила с голяма войска нахлува в Панония. Освен хуните, в похода участват подвластните на Атила племена – гепиди, руги, герули, остготи, скири, част от рейнските франки, тюринги. Атила превзема и частично разрушава Мец и настъпва към Орлеан. Аеций успява да склони вестготския крал Теодорих І към активни действия против хуните. Орлеан е спасен от римско-готските войски, които успяват да влезнат в града, а хуните отстъпват.

През юни същата година (451) се разразява една от най-масовите и значими битки в световната история изобщо – битката при Каталунските поля. Тя е едно масово сражение, което заема достойно място както по количеството на действащите армии, така и по числеността на загубите. Без съмнение тази битка е едно от интернационалните сражения по състава на участниците в него. Не случайно само две битки в световната история заслужават сред съвременниците си и сред потомците им названието „Битка на народите” – Каталунското сражение и битката при Лайпциг през 1813 г., в епохата на Наполеоновите войни. Правото да носи това название първа се основава на факта, че тя се състои 14 века по-рано. В това сражение взимат участие многочислени войскови племенни формирования от различен етнически произход, така смесени, че под едни знамена стоят тюркски номади и северни германски племена, а някои техни съплеменници се намират в противниковия римски лагер. По точните бележки на готския историк Йордан „битката била толкова славна, толкова многообразна и заплетена”, а един от най-известните историци Едуард Гибън (1737 – 1794) пише, че „на равнината Халон се събрали народите от Волга до Атлантика”. Остготския учен и администратор от VІ в. Касиодор описва битката като „яростна, изключителна, кървава и продължителна, без паралели в миналото и сега”.


Битката е и сблъсък между двама от най-големите пълководци на своето време – Флавий Аеций и Атила.


Флавий Аеций

Флавий Аеций (390-454), един от последните представители на имперската военна върхушка, човек на отминаващата епоха, който е опора на Западната империя. Неговият баща, командващ конните отряди, дислоцирани на дунавската граница, е принуден според едно от условията от договора с варварите да даде в заложничество своя син – по силата на който договор Аеций пребивава няколко години в двора на вандалския крал Аларих, а след това и при хуните, където се среща със своя бъдещ противник – Атила. Запознаването от близо с военната организация на варварите и познанията му за тяхната психология и нрави, позволяват на Аеций да придобие ценен опит за защитата на разпадащата се империя – той често използва варварски отряди, в това число и хунски такива и нерядко успява умело да ги противопостави помежду си. Главната арена на действие на Аеций е в Галия, където той се сражава с бургундите, вестготите и франките и неотлонно преследва интересите на Рим. На Аеций е дадено званието командир на обединените войски – пехота и конница. През 433 г. той получава званието патриции, а също е назначаван три пъти за консул (уникален случай за човек, който не се явява император). Главните събития в живота на Аеций, което завинаги го поставят в залата на славата на световната история, е победата в сражението при Каталунските поля. Това сражение му печели прозвището „последния римлянин”. Той действително е последният останал римски пълководец, който въплащава в себе си старите римски войнски умения и познанията му за военната тактика и стратегия на варварските племена. Въпреки, че Атила успява да се оттегли с останките от армията си от бойното поле, това събитие окончателно подкопава могъществото на хуните и става техния епилог в почти столетното им господство в Централна Европа. Авторитета, който си печели Аеций, стабилното държене в свои ръце на властта над многочислените варварски крале и това, че представлява необичайна личност, не може да не породи завист от страна на неувереният в себе си император Валентиниан ІІІ. В резултат на 21 септември 454 г. императорът собственоръчно убива пълководеца, благодарение на който успява да удържи властта си.

Главният противник на Империята, личност, която потриса съвременниците си със своите постижения, е вождът на хуните Атила. За значимостта на тази фигура в историята на Европа ярко свидетелства фактът, че походите на хуните и действията на техния вожд (под името Атли или Етцел) стават централен епизод в скандинавския и германския епос, а впоследствие се разпростира в устната традиция чак до заселената от викингите Гренландия.

Атила

Точната дата на раждане на Атила е неизвестна – вероятно той е няколко години по-млад от своя главен противник. Известно е, че в 434 г. той се явява съуправител заедно със своя брат Бледа, убит десетина години по-късно. Известията от Йордан, основния наш източник, се основават на записките на Приск, които неуспяват да достигнат до нас. Приск пребивава при Атила в неговата Главна квартира за три години, до Каталунските сражения. Изворите описват Атила като нисък човек с широк гръден кош и мургава кожа, голяма глава плосък нос, малки очи и рядка брада. Този човек си спечелва сред своите съвременници прозвището „Бич Божий”, което се появява най-вече поради последователната и агресивна политика на хунския племенен съюз. Източната империя се явява сравнително слаб източник на данъци и плячка. Атила не е удоволетворен от това, с което се задоволяват неговите предшественици. Негова цел става завоеванието на нови територии и подчиняването на нови племена. По силата на това, именно в годините на управление на Атила главното направление на външната политика на хунския съюз се насочва на запад. Все пак, стремежа към присъединяване на Галия и Северна Италия подкопава силите на хуните, неспособни адекватно да контролират такава обширна територия в условия на запазените у тях примитивна номадска икономика и архаичните племенни отношения. Със загубата на хуните, а именно с гибелта на Атила, който умира при доста загадъчни и романтични обстоятелства (той завършва своите дни на своето брачно ложе – дали е убит от своята последна съпруга, или умира сам от неумереността по време на пира е трудно да се каже), идва и края на това грандиозно племенно обединение, което дълго време държи в страх почти цяла Европа. Не може да се пренебрегне и немалкия пълководчески талант на Атила – може да се вземат под внимание, броят на сполучливите бойни акции, проведени под негово ръководство. Многочислените щурмове на градове и сраженията в открити местности, в които хуните постигат победа след победа, в немалка степен са заслуга на на техния предводител, който се отличава с дързост, стратегическа мисъл и безусловна лична храброст. Все пак в най-важната битка в своя живот Атила претърпява поражение, макар и доста почтенно загубена. Въпреки тази загуба и залеза на хунския съюз имаме пълното основание да смятаме Атила за един от най-ярките пълководчески таланти в световната история.

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.