е – музеен вестник > Световни битки и военни походи > Битката при Каталунските поля - битката на народите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни походи

Назад

Карта на района на битката при Каталунските поля - 451 г.

В „битката на народите” двамата пълководци разчитат, освен на своите сили, и на различни съюзни племена. Освен римската войска в армията на Аеций влизат и вестготи, бургунди, франки, алани и други, а в тази на Атила – остготи и гепиди.

Изходът от една битка изключително много зависи от знанията и уменията на самия пълководец. От значение е пълководеца да може умело да маневрира със своята войска преди и по време на битката. До определена степен от него зависи – избора на мястото на сражение, което да му даде някакво преимущество; да определи по същество опастността, която се задава от противника и да построи войската си по начин, по който да може да спечели битката; при започнала битка, пълководеца може с личния си пример да вдъхне кураж на своите войни.

От значение за изхода от сражението е и какво е въроръжението и снаряжението на противопоставящите се армии. Войската на Аеций представлява сбор гали и римляни, които са организирани в съответствие с принципите на римската армия. Въоръжението на гало-римските легиони е стандартно за легионите по време на късната Империя. Докато комплектът от оръжие на средностатистическия германски войн включва както някои стандартни и общоупотребявани образци, така и някои национални оръжия.

В защитното въоръжение първостепенна роля играе щитът, който се явява главният защитен елемент на воина в боя. Масово разпространен е кръглия общогерманския тип щит с умбо в центъра. Трудно може да се изключи наличието на щитове с други форми и типове. Типа на тези щитове зависи от племенната принадлежност на воините, но информацията за тях към времето на Каталунското сражение е изключително малко.

Доспехи използвани от войсковите единици са различни типове. Тази категория защитно въоръжение е представена от халчести ризници, а също ризници изработени от пластини и люспести ризници съставени в голямата си част от метални части. Използвани от войската са също и доспехи изработени от кожа.

При защитното въоръжение се употребява и шлема, които биват или опростен вариант на легионерския римски шлем, или производен на него, който се нарича „шпангелхелм” – шлем с конусовидна форма, изработен от няколко триъгълни пластини. Този тип шлемове стават впоследствие доминиращи, като през VІ-VІІ в. се употребява в цяла Европа, а даже и извън нейните предели.

Едно от основните настъпателни оръжия са копията, които са два типа: метателни, които се казват ango или telum, аналогични на римският pilum; и пробождащи, които са по-тежки и предназначени за близък бой. Друг тип основно нападателно оръжие е мечът. Този тип оръжие има разнообразни форми. На границата на късната Античност и Ранното средновековие на въоръжение са различни по форма и тип мечове – по-късите са на въоръжение при пехотата и с относително по-дългите са въоръжени кавалеристите. Не по-малко популярни са и бойните брадви, като интерес представлява типичната за франките двуостра метателна брадва, т. нар. „франциска”, която франкските воини владеят до съвършенство.

Интерес представлява и хунското въоръжение и снаряжение. Като ярки представители на номадските народи, които успяват да нахлуят и да се установят в Европа изключително умело използват в боя аркана (оръжие изплетено от конски косми, с вплетени растителни нишки) и лъка, в това число и рефлексния (сложносъставен) лък. В близък бой те използват меча като основно нападателно оръжие.

Що се отнася до защитното въоръжение, хуните не използват метални доспехи. Тяхната войска се състои от лековъоръжена конница, основното достойнство, на която е нейната подвижност и нейната способност за масиран обстрел със стрели срещу противника докато е в галоп. При нападение на крепости и градове, хуните използват обсадни машини. Данни за това се виждат в описанията за тяхните действия в Северна Италия след Каталунската битка.

Битката се разиграва в обширна равнина западно от гр. Тура (сегашния Шалон-сюр-Мари). В района на равнината има и един малък хълм, който войските на Аеций заемат и който ще се бъде жестоко оспорван. Хуните на Атила заемат центъра на войската му. На дясното крило са разположени гепидите, едно от най-големите германски племена, които са под командването на верния съюзник на Атила и техен крал Ардарих. На левия фланг застават остготите, водени от трима братя, от славния кралски род Амали – Валамир, Теодомир и Видемер, като Атила разчита най-вече на първия. Йордан го описва като добър пазител на тайни, лаконичен и извънредно ловък. Другите елементи от войската на Атила са държани в резерв или пръснати сред основните военни формации. Както пише Йордан: „останалите крале, ако може въобще да ги наречем така, и водачи на различните народи, подобно на роби, следели за кимване от страна на Атила, и когато той давал знак, дори само с поглед, безропотно всеки застивалв страх и трепет или изпълнявал всичко така, както му било заповядано. Атила бил кралят на кралете и се грижел за всичко и всички”.

В противниковия лагер Аеций предвожда войските на десния фланг, които са изцяло съставени от римски легиони (армия обучена и екипирана по римски образец и подчиняваща се единствено на римски пълководец). На левия фланг се разполага Теодорих със своите вестготи, като негова дясна ръка е неговия син Торисмунд. В центъра са разположени аланските войски на Сангибан. Те са разположени там, защото по този начин Аеций може да контролира своя съюзник, който не е достатъчно надежден, тъй като малко преди тази битка Сангибан встъпва в преговори с Атила и обещава да му предаде големия галски град Аврелиан (дн. Орлеан). Този факт е известен на Аеций и Теодорих, но поради това, че не желаят да се лишат от услугите на многобройните алански войни, за това те ги поставят в центъра на армията си.

Войската на Атила започва сражението, като обсипва противника с множество стрели, след което следва атака на конницата. Хуните и техните съюзници постигат първоначален успех, като успяват да пробият през центъра. След тези начални събития хуните се насочват срещу вестготите и ги атакуват. Йордан пише, че ръкопашната битка „била яростна, безредна, чудовищна и жестока”. По време на битката кралят на вестготите Теодорих постоянно окуражава своите воини, но в един момент е хвърлен от коня си. Според едно съобщение той е прегазен от конете на своята войска, а според друго е ударен от остготско копие. Едно е сигурно, че Теодорих загива на бойното поле. Когато вестта за смърта на вестготския крал стига до ушите на Атила, той осъзнава, че неговият шаман предрича смъртта на Теодорих, а не тази на Аеций.

Първата цел на Атила е превземането на хълма, където се е дислоцирала армията на Аеций. Битката между хуни и алани в центъра не са решителни за изхода на битката. Главният сблъсък през първия ден е между вестготите и остготите. Синът на Теодорих Торисмунд поема властта над вестготите. Остогтие са отблъснати и Атила се изправя пред възможността да бъде застрашен по фланга и обсаден, а с това и принуден да се предаде. Битката за хълма също не дава резултат, като Атила не успява да го превземе. Поради големите загуби, хунския владетел е принуден да се приготви за защитни действия. Набързо са подготвени защитни съоръжения – траншеи, подредени каруци, и войската заема своите позиции зад тях. Стрелците успяват да отблъснат вестготската атака и отбранителната позиция е удържана. Атакта на Атила претърпява провал и той неуспява да я поднови. Победа, макар и нерешителна, е извоювана от армията на Аеций.

По-късно е открито и тялото на Теодорих, като „след дълго търсене той бил открит там, където купчината от тела била най-голяма, така както се случва с най-смелите мъже. Теодорих бил почетен с песни и изнесен извън обзора на враговете”.

След успешното сражение, Аеций провежда военен съвет с Торисмунд и останалите вождове от армията си. На този съвет е решено да се обсадят войските на Атила. Той смята, че те имат ограничено количество провизии за хората и животните. Взето е решение да се разположат така стрелците, че да се предотврати излизането на групи от обсадените за търсене на храна и фураж. Докато в лагера на Атила се случва нещо много интересно. Самия вожд на хуните решава, че трябва да се подготви за най-лошото – пленичество и робство. Той подготвя своя погребална клада, която трябва да бъде запалена в момент когато противника нападне и пробие отбраната. Йорданес исъобщава: „Атила се проявил като извънредно смел мъж дори и в този изключителен момент. Той бил решен да се хвърли в пламаците, така че никой да не може да се похвали, че го е наранил, или пък че господарят на толкова племена и народи попаднал жив в ръцете на враговете си”.

По всяка вероятност стратегията на римския лагер е мъдра, защото такава голяма армия има нужда от голямо количество провизии. Всъщност тази обсада не се осъществява. Малко след решението да се осъществи тя, Аеций я изоставя и оттегля войските си. Интересен е въпросът, защо римския пълководец постъпва по този начин. Според Йордан Аеций като опитен политик преследва една главна цел, а именно, след битката да се създаде баланс на силите, който да е изгоден за Римската империя. Йордан пише, че „Аеций се боял, че ако хуните бъдат напълно унищожени, империята ще бъде задушена от готите. По тази причина той посъветвал Торисмунд да се прибере бързо във владенията си и да поеме в свои ръце бащиното си кралство”, като римският пълководец изтъква още, че ако Торисмунд остане на бойното поле, неговите братя ще заграбят бащиното наследство и ще установят контрол над своето племе. Така младият вестгот ще трябва да се сръжава срещу свои. Тази хипотеза е възможна, но не трябвада се забравя, че Йордан е гот по произход и има склонността да представя своите съплеменници и владетелите им в положителна светлина.

Съществува и още едно много по-вероятно обяснение. Кралят на вестготите Теодорих се съгласява да се присъедини към армията на Аеций, но е възможно Тоисмунд да не е на същото мнение. Освен това евентуалното му оставяне на бойното поле ще го лиши от възможността да се завърне по-бързо до Тулуза и да защити своите интереси. Вестготите заедно със своя предводител напускат бойното поле, действие, което Йордан трябва да обясни по някакъв начин. Именно обяснението, че тронът на Торисмунд е застрашен от един от братята му, е не само по-вероятната версия, но се подкрепя и от събитията, които се разиграват по-късно в Тулуза.

Въпреки всичко избягването на битката от страна на Аеций се оказва доста далновиден акт, който само един голям политик може да предприеме.

Чисто количесвено Каталунското сражение се явява една от най-големите битки в световната история, това говорят и цифрите. Йордан пише: „Казват, че в тази най-славна война между най-смелите племена от двете страни били убити общо 165 хил. души, без да се смятат 15-те хил. гепиди и франки, убити в нощта преди голямата битка”. Други хронисти пишат, че армията на Атила е 700 000 души. Това определено са преувеличени цифри, като според последните изчисления на учените в битката участват общо между 30 и 50 хил. души.

Сражението при Каталунските поля оттеква още дълги години след неговия край. Легендата, че призраците на убитите продължават да се сражават помежду си още няколко дни след битката, ни дава основание да разберем как тя е приета от оцелелите в нея и от всички съвременници на тези съдбоносни за цяла Европа събития. Тази битка е включена сред петнадестте най-съдбоносни битки в историята от професора по история в Университета в Лондон от ХІХ в. сър Едуард Крийзи. Битката при Халон, както той я нарича, е включена сред големите сражения, като битките при Маратон, Сиракуза, Ватерло и други. Около век по-късно, Лорд Дабернон прибавя към тези най-съдбоносни стълкновения още сраженията при Варшава, когато поляците разбиват червената армия (1920 г.), и битките при Седан и р. Марна.

Може само да предполагаме, какво щеше да се случи, ако изходът от битката беше друг и ако Атила беше постигнал победа. Вероятно стратегическият му план бил свързан с това да осигури фланговете си, като нахлуе в Галия и обезвреди тамошните племена, след което да се насочи към Рим и да унищожи Западната империя. Загубата на хунския съюз през юни 451 г. и неговият залез до голяма степен спомагат да се оформят границите на Европа, такава каквато я познаваме след падането на Римската империя 25 години по-късно през 476 г. Има автори, които не се съгласяват с тази хипотеза и считат, че Западна Европа на весготи, франки и други едва ли щеше де е много по-различна, ако беше се развивала под хунска хегемония. Но едно е сигурно, че при победа на Атила в битката при Халон, франкската империя на Карл Велики никога нямаше да се появи в тази форма и най-вероятно Западна Европа никога нямаше да бъде такава каквато я познаваме през Средновековието, а и в наши дни.

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.