е – музеен вестник > Музейна поща > Няколко думи за военната историческа музеология
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Няколко думи за военната историческа музеология
Стефанка Кръстева


Изучаването на историята на военноисторическите музеи като институция има свой принос в развитието на научната военна мисъл и на културното строителство във всяка страната. Въз основа на своята интердисциплинарна същност този летопис черпи идеи и подходи от различни области на познанието, но същевременно и ги захранва с виждания и конкретни данни относно еволюцията в отношението на човека към минали факти и събития от военноисторическата памет.

Военната историческа музеология изучава възникването, организацията и функционирането на системата от този вид музеи в историческа перспектива – т.е. проследяване структурата на фондообразуването и моделите на включването й в актуалната култура. Това дава възможност музеите да се разглеждат преди всичко като познавателни източници за военната и духовната ни същност, а едновременно с това – и като история на отношение към тях – един класически начин за разглеждане на проблемите на военноисторическото наследство в различните етапи на развитието на човешкото общество.

Интересен аспект във военната историческа музеология е динамиката на идеите и посланията, носени от съответните музеи и влиянието, което оказват върху тях социоикономическите превратности в живота. Така че връзката им с политическата история е естествена. Следва да отбележим, обаче, че политиката на отделните правителства към военноисторическата музейна институция в България все по-често става обект на отделни проучвания изследвания. В по-голямата си част публикациите, свързани с тези музеи се характеризират с точно определени периоди на изследване (най-често от Освобождението до 1944 г.), очертавайки едновременно с това и методологическата рамка на познанието.

Военната историческа музеология е част и от историята на човешкото познание, на културата в нейната цялост. Специализираните й раздели са свързани с отделните профилни дисциплини, представени в военноисторическия музей и с науките, изучаващи различните страни от духовната потребност на обществото. Но отношението към военноисторическото наследство на създателите на военната индустрия и стратегия, на нейните историци и критици, на обществената потребност тази памет да бъде съхранена в специализирани институции все още не е изследвано в неговата цялост, многоаспектност и актуалност. Следователно военната историческа музеология изследва както възникването и развитието на системата от военноисторически музеи, институти и общества, изграждащи ценностно отношение към военноисторическото наследство, така и режимът на тяхното функциониране, включително и разработването на специфичната музеоложка проблематика. Изследването на тези институции ги представя преди всичко като носители на особени културни кодове, послания и на общочовешки ценности.

Изхождайки от това, че военната история изследва преди всичко ония архиви и произведения, които й дават повече или по-малко материал за военноисторически анализ (раждането и развитието на военното стратегическото изкуство във всичките му форми и страни, обективните закономерности, които определят зависимостта на този процес, вътрешните и външни условия на развитие на обществото и т.н.), въз основа на който тя се изгражда като наука, като особена форма на общественото съзнание, то военната историческа музеология изследва преди всичко нейния материален видим израз, съхранен и представен с музейни средства във специфична институция.

Историческата ориентация е присъща на музеоложкото изследване и произтича от предметната характеристика на научната област. Изследователят съсредоточава своите усилия върху индивидуалната история на музеолжките явления и събития: взети в тяхната цялост, обособени по определени признаци, проследени съобразно специфичния си статус и зададената проблематика.

Натрупването на информация за областта като цяло, за музейната институция, за диахронната динамика в музеоложкото битие на най-значимите паметници на военната история е немислимо без описанието и обяснението на музеолжките явления. По такъв начин тези музеолжки явления се свързват тясно и непосредствено с обществената и природна история.

Историческата ориентация в музеоложкото изследване означава: 1). Да се разглеждат съвременните музеолжки процеси като резултат от предшестващото развитие; 2). да се разглежда развитието на музеологията в тясна връзка с общото икономическо, научно, политическо и културно развитие на обществото; 3). при анализа на музеоложките явления да се търсят не само функционалните, но и генетическите зависимости в тях; 4). да се проследява диахронната динамика на различните фактори за развитието на музеологията.

Разкриването на тези „фактори“, „движещи сили“ или „закони“ е съдържателната същност на всяко историко-музеоложко изследване. Това го прави методическа основа за създаване на теории, за насочване на вниманието към значими за научната област фактори в историческата динамика на опредметяващите човешки дейности и собствено музеоложкото развитие.

Проследявайки динамика на тези взаимодействия във времето военната историческа музеология изучава причините на възникването на “обществената потребност” от съхраняване на духовния образ на отделния етнос, на обществото като цяло и предаването му от поколение на поколение; произхода, обхвата и историческия опит на всички форми на тези културни институти, възникнали за удовлетворяване на тази потребност. Научен интерес представляват както функционирането на военноисторическите музеи в различните исторически условия (музейната политика, формирането на мрежа от военноисторически музеи, организацията на музейното строителство, историята на законодателството, отнасящо се до музеите и паметните места, съхраняващи ефекта на присъствие на военни събития и факти), така и военната историческа музеология – като наука.

Интердисциплинарни по своята природа, проучванията, свързани с отношението към военноисторическото наследство трудно се подават на “типизирани” методически схеми, което пък от своя страна изисква широки и комплексни познания. Традиционният описателен и емпиричен подход не водят до извеждане на теоретически знания или до изучаване на тяхната история от гледна точка на потребностите на обществото. Същественото в историческата музеология (като структурно звено в общата музеология) е не толкова запознаването с историята на военноисторическото музейно строителство, колкото методологическите аспекти, теоретическото осмисляне на процеса като неотделим елемент на културата.

Въпросът за легитимността на военноисторическите музеи в условията на съвременния информационен свят повиши изворовата и историческата ерудираност с цел по-всестранно да се проникне в както във военната история, в духа на времето в отделните й периоди, така и в културното строителство на страната.

Военната музеоложка историография не само развива и обогатява музеоложката проблематика във взаимовръзка с различните социално-икономически фактори, но и създава база за прогнозиране на тенденциите в по-нататъшното развитие на научната област, за личностно и социално самопознание.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.