е – музеен вестник > Музейна поща > Музеят на армията в Париж през погледа на един реставратор
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Музеят на армията в Париж през погледа на един реставратор
Гергина Илиева *


По покана на заместник-директора на Музея на армията в Париж през месец декември 2009 г. екип от НВИМ посети музея и се запозна с работата на колегите реставратори и консерватори. Посрещането беше изключително любезно с открито споделяне на практиката, без никакво желание за запазване на професионална тайна.

В ателието по консервация и реставрация на текстил се спазва твърдо принципът да не се вкарват чужди за оригинала химични материали. Навсякъде в реставрационните ателиета във Франция е установен методът за реставрация на текстил единствено чрез пришиване на оригиналната към дублиращата материя, като е отхвърлен доскоро използваният метод за реставрация и чрез лепене. За целта се из

ползват конци от естествена коприна, които се тонират в необходимия цвят и имат малко по-голяма здравина. Могат да бъдат използвани и конци изтеглени от тониран копринен воал, които пък имат предимството, че са с по-голяма дължина. Шие се с извити игли, с разстояние между редовете около 0,5 см. Практикува се изцяло сухо почистване с микропрахосмукачка и никакво мокро третиране (пране).

За запазване на експонатите голямо внимание се обръща на начина на експониране. Един от най-големите проблеми при текстила е излагането на светлина. За това в много от залите изкуствената светлина е приглушена, а най-чувствителните текстилни материи са съвсем слабо осветени до 50 лукса. При експонирането се търси най-безопасният начин, като знамената например се полагат под наклон в почти легнало положение, а когато се из¬лагат вертикално, се пришиват към пано, облечено в плат. Пришиването става освен по края на всички страни и с вертикални шевове, за да се разпредели равномерно тежестта. За да се избегне евентуалното образуване на гънки, долният край на вертикалния шев се оставя свободен. За много от експонатите от текстил и кожа се изработват специални метални постаменти по размери, тип арматура, които се обшиват с плат. Принципът за минимална химична намеса се спазва и при обработката на експонати от метал, дърво и кожа.

Реставрацията на метал е повече механична, а в случаите когато се налага използването на химикали, металът се промива и изсушава много добре (с вода или с трихлоретилен). Пред лакирането на метала е предпочетена консервацията с течно вазелиново масло. Третирането на всеки обект е различно - спрямо неговия оригинален вид и старинкност. По-старите неща са с повече консервирани следи от корозия. Оставените тук-там черни точици помагат на експоната да покаже своята принадлежност към Средновековието, докато по-новите оръжия (XVII - XX в.) са представени в пълния си блясък. В ателието по реставрация на кожа също се използва микропрахосмукачка за почистване. Кожата се третира основно с препарат на базата на копитно масло, разработен в Националния център за научни изследвания и разпространяван от Националната френска библиотека. Той подхранва и хидратира, и в същото време има фунгицидно и инсектицидно действие.

В Музея на армията в Париж няма специализирано ателие за консервация и реставрация на живопис. При необходимост или идват специалисти да работят на място, или се работи в ателие извън музея. Избягването на работата с химикали се забелязва и в начина на дезинфекция - чрез вакуум. Постъпващите експонати се поставят в специална камера от метално фолио, от която се изтегля въздухът. Няколкото дни престой на експоната в тази камера осигуряват обеззаразяването му.

За консервирането на един предмет изклкочително важен е начинът на неговото съхранение. Във фондовете на Музея на армията, намиращи се във Версай Сатори, прави впечатление изключително добрата база като площ, подходящите стелажи за различните експонати и многобройните шкафове. Униформите, както и по-голямата част от картините се съхраняват във вертикални плъзгащи се стелажи. Пастелите са положени в хоризонтални шкафове. За седлата са изработени специални поставки с арковидна форма. Ордените и медалите се съхраняват, извадени от кутиите, в шкафове с разделения от изкуствена материя. Пушките са подредени хоризонтално, в дървени стелажи с легла.

Разходката в експозиционните зали на музея също беше интересна за нас от гледна точка на експониране и аранжиране. Тук умело бяха съчетани старинното и модерното като например нови експозиционни конструкции в старинни зали, както и показване на историята с помощта на най-новите информационни и мултимедиини технологии. Надяваме се установените вече връзки между двата музея да продължат да се развиват и в бъдеще.


* Гергина Илиева е завършила Националната художествена академия (НХА), специалност „Консервация и реставрация” през 1997 г. Занимава се с реставрация и иконопис От 2001 г. работи като художник-реставратор в НВИМ.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.