е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Различните визии за Европа
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Световни битки и военни походи

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Обновеното френско виждане за бъдещето на Европа е представено през 2001 в реч на премиера Лионел Жюспен, произнесена във френската столица, по повод 50-годишнината от подписването на Парижкия договор за учредяване на първата Европейска общност. В нея той настоява Хартата за правата на европейските граждани от 2000 да бъде инкорпорирана в договорната основа на ЕС, гражданите на Съюза да могат да сезират Съда на Европейските общности в Люксембург, а европейските институции да се научат да работят по-добре с неправителствените организации. За Жюспен е особено важно децата да започват да изучават от най-ранна възраст поне два европейски езика, а всеки студент да провежда част от обучението си в друга държава-членка на ЕС. Той предлага да бъде създаден надежден механизъм за защита на европейската култура, който да включва и “Европейска кабелна телевизия”. Поставяйки акцент върху развитието на социалната солидарност, Жюспен настоява за сключване на “европейски социален договор”, въз основа на който да започне създаването на “истинско европейско социално законодателство”. Според него, е остра потребността от “обща външна политика”, предполагаща сливане на консулските мрежи, свързване на националните дипломации и общо представителство на ЕС в международните организации. Жюспен смята, че Европа няма да бъде завършена без “обща отбрана”. В името на укрепването на европейската сплотеност, той предлага създаване на “постоянен Съвет на министрите от вицепремиери на държавите-членки” и асоцииране на националните парламенти чрез един “постоянен Конгрес”. За улеснение на гражданите, договорната основа на ЕС следва да бъде опростена от “Европейски Конвент”, който да разработи нов “фундаментален политически акт” – Европейска конституция. По принцип, отбелязва Жюспен, Франция е за превръщането на ЕС във федерация, но не по образеца на САЩ или ФРГ, а “федерация на национални държави” по формулата на бившия председател на ЕК Жак Делор. Поради различното усърдие, демонстрирано от националните власти в интеграционния процес той предлага “ускорено сътрудничество” между държавите-членки на Съюза, които желаят това, като на първо време се създаде “икономическо правителство на Еврозоната”. Основно място в речта заема тезата, че Европа не следва да ограничава своята визия само до превръщането си в остров на стабилността и благоденствието, което би било проява на егоизъм. Тя трябва да изработи своя “глобална доктрина”. Защото “е призвана да насочва глобализацията по посока към правото и справедливостта”. Нейното послание към света трябва да бъде “мир, солидарност и плурализъм”, а нейният дълг - да се опълчи срещу “закона на по-силния” и да “насърчава културното разнообразие”. Но Европа не бива да се стреми да стане доминираща сила, защото истинското й призвание е да се превърне във “фактор на равновесие в международните отношения”.

От общия дух на речта на френския премиер се вижда, че съвременният гъвкав неофункционализъм не се конфронтира с останалите визии за Европа. Той приема създадените след студената война нови национални държави и усилията за съхраняване на националната идентичност, но убедително сочи ограничените възможности на националните държави и жизнената потребност от истинско (не само икономическо) обединяване на Европа. Той държи на съхраняване на трансатлантическата връзка, но набляга върху необходимостта от самостоятелна роля на Европа в съвременния свят, отчитаща европейските интереси и универсалните ценности. Споделяйки идеала за единна организация на човешкия род, неофункционализмът сочи опасностите от глобалистките напъни за установяване на “нов световен ред”, обслужващ определен национален интерес, а не общочовешките стойности. Конфедерализмът е преценяван като попътно явление към истинското обединяване на Европа, но изрично се подчертава неговата ограниченост. Неофункционализмът цени високо тежненията към европейска федерация, но набляга върху недостатъчното федериране на държавите и необходимостта от експертно управление на възраждаща се Европа в името на просперитета на нейните граждани.


Заключение


Развитието на европейската интеграция предимно в духа на неофункционализма обвива в неизвестност бъдещето й. Несигурността относно крайната цел поражда колебания в търсенето на правилния път. Над половинвековната еволюция на интеграционния процес, при липсата на ясна визия за Европа, има за резултат уникален и необясним политически феномен – ЕС. Той принадлежи към международните организации, но се отличава принципиално от класическите им образци, тъй като надвишава значително тяхната правоспособност. Съюзът притежава повечето качества на държава и действа в международните отношения почти като държава, но не е такава. В сегашния си вид, той наподобява конфедерация, но не е. Има характерни елементи на съюз, но това не изчерпва дълбоката му същност. Външно, той все повече прилича на федерация, ала първичното му право не обхваща всички съществени елементи на една федерална конституция, макар Съдът на Европейските общности да разглежда учредителните му договори като “конституционна харта”. Някои анализатори (особено неевропейски) го подозират в стремеж към изграждане на централизирана супердържава, но самият Съюз открито се разграничава от подобна перспектива и се отнася с искрено уважение към националните, регионалните и локалните идентичности. Тъкмо в това се състои и уникалността на този най-оригинален политически проект, чиято материализация не се интересува от формата на управление на Обединена Европа – този въпрос не е поставен на обсъждане дори в Конвента за бъдещето на Европа (2002-2003). Затова ЕС още дълго ще си остане “неидентифициран политически субект” – една “доста объркваща конструкция”, “хибрид” на международното право, своеобразна “политическа система”, основана на “споделен суверенитет” между държавите-членки и наднационалните им институции.


<--  1  2  3  4  5  6
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.