е – музеен вестник > История > Коледа и Нова година - празник на светлината и надеждата
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Така традицията с украсата на Коледната елха в домовете от Германия тръгва из целия свят. През ХVІІ век за първи път в Германия се появяват коледните базари, на които се предлагат подаръци, храни и дребни украшения.От тук идва използването на дребни сладки за украса на коледното дръвче. Гирляндите се появили също през ХVІІ век. Според легендата една бедна вдовица много искала да зарадва децата си за Коледа и с големи лишения успяла да им украси елха. През нощта обаче няколко паяка изплели своите мрежи между клонките. Когато на сутринта децата видели паяжината, решили да я оцветят в сребристо за да не се разстрои майка им.

Първите писмени доказателства за коледната елха датират от 1521 г.В Елзас, по това време немска територия, принцеса Де Макдембург показала на местните куртизанки украсена елха. По-късно след женитбата си с Орлеанския дук, принцесата пренесла елхата и в Париж.

От Германия коледната елха се пренесла и в Англия, но традицията започнала много по-късно поради не особено топлите отношения с немската монархия. На острова елхата се свързва с кралица Виктория и сватбата й с принц Алберт, който бил германец. През 1841 година той украсил Коледна елха в замъка Уиндзор за да му напомня за неговият роден дом.

По време на Американската революция хесенските наемни войници на английска служба в Северна Америка, запознали американската цивилизация с обичая на Коледа да се украсява дърво.

Дълго време украсата на Коледната елха се приготвяла домашно. Младите дами прекарвали часове в изработката й. През ХІХ век настъпва истинска революция – в 1850 година е началото на фабричното производство на стъклени топки и хартиени гирлянди. Родителите започват да оставят под елхата подаръци. Коледната елха се превръща в символ на просперитета в обществото – колкото по-пищно украсено е дървото, толкова по-богати са притежателите му.

През 1882 г. американците патентоват електрическите лампички и празничното дърво започва да блести във феерия от светлини в целия християнски свят.

Само Средиземноморските страни трудно възприемат елхата, те остават верни на старите обичаи и изобразяват Рождество Христово с различни библейски сюжети посредством малки фигурки и специална декорация.


Дядо Коледа


Да започнем с това, че Санта Клаус е всъщност Свети Никола (в ортодоксалното християнство Свети Николай), който днес се трансформира в Дядо Коледа. Веселият коледен персонаж носи името на един от най-почитаните християнски светии.

Свети Николай и житието му Свети Николай е живял през IV век на територията на днешна Турция. С името му са свързани редица предания. Бил е проповедник на вярата и е помагал на децата, възнаграждавал е бедните. За да остава неразпознат, той подхвърлял на нуждаещите се кесийки с пари през прозореца, или през комина. Кесийката е можела да падне или в обувката, или в чорапа, които се сушели близо до печката. Освен това Свети Никола бил покровител и защитник на моряците. Той умира на 6 декември и този ден след канонизирането му става празник на светията - Никулден.

В средновековна Европа Свети Николай става покровител на училищата, на учениците, а и на всички деца, и още на 6 декември малчуганите от Германия и Франция оставяли обувчиците си в очакване на коледния подарък. Но най-почитан е светията в Холандия - там идването му очаквали не само децата, но и възрастните, защото холандците са нация от моряци. И така, на 6 декември облеченият празнично и натоварен с чувал подаръци Никола тръгвал от Амстердам, придружен от слуга негър - Черен Петър, взет от топлите страни.

Моряците на сушата Когато холандците се отправили към топлите страни и започнали усвояването на новия континент Америка, те, разбира се, не забравили за Свети Никола. Именно холандските заселници построи¬ли в Нови Амстердам църквата „Св.Никола” и наложили традицията на добрия светия, с непроизносимото холандско име Синтерниклаас. За повечето европейци било по-лесно да го наричат Санта Клаус.

Поетът - учен Но как изглеждал той? Как се обличал? Как се добирал до детските чорапки и обувчици? Ни¬кой нищо не знаел до 1822 година. Именно тогава, на 24 декември, на Бъдни вечер, някой си Клемент Кларк Мур, американец, преподавател в семинарията, прочел на жена си и шестте си деца стихотворението си "Рождеството е на прага, или посещението на Санта Клаус". Е, всичко станало ясно! Оказало се, че Санта Клаус прилича на елф, бил добряк и веселяк, пристигал на шейна, теглена от осем елена, и влизал в дома през комина. Клемент Мур нямал намерение да издава съчинението си. Удовлетворен от детс¬кия възторг, той прибрал в чекмеджето си ръкописа и го забравил. Но един от приятелите му, без негово знание, дал творбата на вестник "Сентинел” и през 1883 г. тя било публикувана. Успехът бил невероятен. Вестници и списания един през друг се надпреварвали да я отпечатват, малко след това се появили и отделни издания. Най-после американците научили кой е Санта. Така Клемент Мур, по неочакван за него начин, влиза в историята на американската литература, а Свети Николай - в ежедневния живот. Поемата бързо става популярна и в Европа.

Неграмотният художник На децата, а и на възрастните не им било достатъчно само да прочетат как е изглеждал Санта Клаус. Те искали и да го видят. Това тяхно желание било изпълнено от художника Томас Нает - политически карикатурист, илюстратор на списание "Харперс". В продължение на 24 години, от 1862 г., той рисувал за кориците на коледните издания на "Харперс" нови и нови Санта. Нает се придържал основно кьм описанието в стихотворението на Мур, но присвоил на Санта и много нови черти. Едната от тях е, че го заселил на Северния полюс. Днес всички считат, че Санта живее в Лапландия, но той се "преселва" там едва през XX век. Има сведения, че Нает страдал от дислексия и дисграфия, т.е. че не можел да чете и да пише. Това обаче не му попречило да стане прекрасен художник и блестящ илюстратор. Неговите Санта Клаус имали само един недостатък, и то не по вина на художника, а заради тогавашната полиграфия - те били черно-бели.

<--  1  2  3  4  5  6  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.