е – музеен вестник > История > Коледа и Нова година - празник на светлината и надеждата
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

РУМЯНА СТРУГАРОВА
Директор на дирекция "ММВООП" в НВИМ


Коледа и Нова година - празник на светлината и надеждата

История, символи, обичаи по света


Честването на Нова година е сред най старите празници на човечеството. Корените му са в онези далечни времена, когато първобитните хора забелязват, че в края на декември дните отново се увеличават. Затова земеделските и скотовъдните народи отбелязват това явление с деня на раждането на Слънцето.

Денят се чества още в древния Вавилон преди 4000 г . Около 2000 г преди Христа Вавилонската Нова година започвала с Новолунието след първия ден на пролетта, който се е приемал за логичното начало на Новата година.

Тържествата продължавали 11 дни, като всеки ден се характеризирал със свой ритуал и символика. За празниците царят напускал града, за да може в негово отсъствие народът да се отдаде не веселие. След няколко дни той и свитата му тържествено се завръщали, а жителите се захващали с работата си.

В Египет нова година се празнувала през следата на есента, когато река Нил прелива. Така денят се свързвал с плодородието на земята. Едва след като Нил прелеел, безжизнената пустиня се превръщала в цветуща градина. В древен Египет с настъпването на зимното слънцестоене имало обичай домът да се украсява с палмови клонки, символизиращи триумфа на живота над смъртта. Навръх нова година египтяните поставяли статуи на боговете си в лодка и я пускали по течението. Лодката плувала по реката цял месец, съпровождана от песните, танците и веселбата на жителите. След това боговете били прибирани обратно в храмовете.

Римляните посрещали Нова година в началото на март, но техният календар варирал според различните императори и не бил в синхрон с движението на слънцето.Това приключило след като Юлий Цезар въвел нов календар (т.нар. Юлиански календар). И през 153 пр. н. е. Римският сенат избрал 1 януари за начало на Новата година. Нарекли празника „календе”, както обозначавали първия ден от всеки месец. На този ден римляните пренасяли жертви на боговете, устройвали игри, разменяли си дарове. Празниците продължавали няколко дни, през които стопаните и робите се хранели, пиели и се веселили заедно. Римляните поднасяли подаръци на императора, като в началото това било доброволно начинание, но впоследствие се превърнало в задължение.

Месец януари бил наименован в чест на римския бог – двуликия Янус, защото едното лице на Янус е обърнато назад към отминалата година, а другото напред, към новата .

Жителите на Галия посрещали Нова година в края на октомври. Традиционно те украсявали домовете си с имел (дребен вечнозелен храст с бели плодчета) за да изгонят призраците.Считали, че именно на Нова година духовете на умрелите се връщат на земята. Келтите наследили някои древноримски традиции в това число и поднасянето на дарове на нова година от поданиците. Обикновено се подарявали украшения от злато.

Новогодишен празник имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат митичен ритуал, остатъци от който запазва днешната наша коледна и новогодишна традиция. Даже самото име Коледа представлява прабългарската фонетична транскрипция на римското Календе.

В Русия през Х-ХІV век за Нова година се считал 1 март. През ХІV век новата година се пренася на 1 септември. А през 1699 г.Петър І Велики издава следния указ:”Понеже в Русия отчитат нова година по разному, затова от днешна дата да се престане мътенето на главите на хората и за нова година повсеместно да се счита първи януари. А като знак за доброто начинание и веселие да се поздравяват с Нова Година, пожелавайки благополучие в делата и благополучие в семейството.В чест на новата година да се украсяват елхи, да се забавляват децата. А възрастните да не се наливат и да не се бият помежду си – за това са предостатъчни другите дни”.

Новогодишните празници се чествали дълго време докато ранната католическа църква ги осъжда като езически. Едва след широкото разпространение на християнството, църквата започва да замества езическите обичаи със свои. И новогодишният ден се превръща в ден на Христовото обрязване за някои християнски деноминации. В средните векове, църквата продължава да се противопоставя на празнуването на Нова година и затова в западноевропейските народи тази традиция има едва 400 годишна давност.


Символите


Младенеца


Традицията като символ на Новата година да се използва новородено бебе се слага в Гърция в 600г пр. Хр. Тя е свързана с честването по същото време на празника на бога на виното Дионисий. Показвайки бебе в кошница, което изобразява раждането на Новата година, гърците се прекланяли пред плодородието. Древните египтяни също използвали бебето като символ на възраждане. Християнската църква обаче отхвърляла тази практика. Едва през ХІV век преразглежда позицията си и позволява символа да олицетворява Младенеца Исус. Този обичай е пренесен в Америка от преселници - германци.



Коледната елха


Това е един от най-популярните символи на Коледа и има хилядолетна история.

Римляните украсявали с дръвчета и свещи домове си и си разменяли подаръци по време на тържествата в чест на бог Сатурн.

Келтите обкичвали дъбови клонки в чест на боговете на жътвата. През късното Средновековие по време на Коледните празници германците и скандинавците поставяли зелени растения в домовете си или отвън точно до входната врата за да покажат надеждата си за идването на пролетта и краят на студената зима.

Защо коледната елха става неотменен символ на празника? Дали традицията води началото си от езическите празненства, или е чисто християнски обичай, днес никой не може да каже.

Една от най-древните легенди я свързва с бенедектинския монах Свети Бонифаций, почитан като апостол на Германия. Проповядвайки християнството, той използвал елхово дърво и неговата триъгълна форма като аналогия на Света Троица – като всеки един от ъглите представлявал Отца, Сина и Светия Дух.

Друга легенда свързва коледното дърво с Мартин Лутер, основателя на протестантското движение в Църквата. В една зимна нощ около 1500г., вървейки през гората между покритите със сняг дръвчета, той видял как звездите блещукат на лунна светлина между клонките на дърветата, сякаш са украсени с безброй свещи. Възхитен от гледката, Мартин Лутер донесъл във своя дом малка елхичка, която украсил със свещи и по този начин споделил с близките си видяното от него през нощта.

1  2  3  4  5  6  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.