е – музеен вестник > История > 90 години държавите търсят решение на спорните въпроси чрез международни организации
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ЗЛАТКО АЛЕКСАНДРОВ
Главен експерт в НВИМ


90 години държавите търсят решение на спорните въпроси чрез международни организации

Обществото на народите и българската национална кауза.
Съдбата на големи групи хора, останали извън лоното на Родината майка,
често се диктува от глобалните интереси на европейската и световната дипломация

Колко революционна за времето си е била идеята за колективна отговорност на народите за мир и сигурност, обявена от американския президент Уилсън в станалите известни 14 точки от 8 януари 1918 година? Идеята за „обща асоциация на нациите с взаимна гаранция за политическата независимост и териториална цялост по един и същи начин както за големите, така и за малките държави”, се противопоставя на всеобщите схващания до Първата световна война, че воденето на войни, включително съвсем агресивните военни конфликти, не се счита за неморално или престъпно действие, а за легитимно средство в политиката.

Родено преди 90 години от меча на победителите, Обществото на народите умира само две десетилетия след това от меча на победените. Историята на Обществото на народите е доказателство как една най-справедлива идея може да се превърне в игра със съдбата на народите. Идея обречена още от своето зараждане.

Окончателният провал по време на катастрофалната Втората световна война не доведе до принципното убеждение, че присъщите на Обществото на народите идеи и норми са утопични или излишни. Нещо повече, със започването на Втората Световна война, както и с по- нататъшния й ход, по драматичен начин беше подчертана необходимостта от ефективна колективна система за сигурност.

Краят на Първата световна война слага началото на Версайската система от мирни договори, които болезнено разместват държавните и етнически граници на Европа и в нейния размирен Югоизток - Балканите. Принципът за стриктно спазване на статуквото създаде ново териториално разпределение, което на практика раздели народи и допълнително усложни проблема за малцинствата. Но по-тежкото е, че се създадоха възможности за избухването на много нови териториални конфликти, които предопределиха недалечното избухване на Втората световна война.

90 години след подписването на трагичния за България Ньойски договор в българското общество не са затихнали гласовете на болка и неудовлетворение, породени от смазващите му клаузи и техните последствия. Като най-страшен за нацията резултат е не толкова икономическото доразоряване на изтощената от войната страна, а мащабното възпрепятстване на реализацията на българския националнообединителен идеал, който всъщност явно или индиректно е и водещият външнополитически мотив на страната. Клаузите на договора са болезнени не просто защото носят несгоди, а защото българското общество ги усеща като наказание за дързостта си да ускори с военни средства успеха на една справедлива кауза и до днес.

На 4.11.1920 година България връчва молба за по-скорошно приемане в Обществото на народите. Гърция веднага възразява България да бъде приета, но комисията потвърждава, че разоръжаването на страната е завършено. За да отложат решаването на въпроса, съседите ни настояват за анкета. Благодарение на лорд Сесил и Фритьоф Нансен на 16.12.1920 година Общото събрание приема България за член на международната организация. В Женева е учреден постоянен български секретариат. Фритьоф Нансен смята, че би могло да се помогне на България и да и се отпусне финансова помощ.

Българската държава не разполага с достатъчно средства, за да осигури препитание и подслон на половин милион бежанци, които прииждат от отнетите земи. Тя отправя молба за външен заем под покровителството на ОН. Финансовият комитет на световната организация се съгласява да посредничи за намиране на парите. Условията са тежки. Бежанците не трябва да се заселват по-близо от 50 км до границите. Служител на организацията упражнява строг контрол върху държавните приходи, с които се гарантира заемът.

След изпълнението на поставените условия през декември 1926 година е сключен договор между българското правителство и англо-френски банкови групи за отпускане на Бежански заем. За 39,5 години България трябва да погаси своя външен дълг от 7,1 млн. лири стерлинги. Положителната страна на заема не трябва да се пренебрегва. Част от предоставените средства е заделена за разширяване на обработваемите земи, друга служи за построяване на жилища. Прокарват се пътища и жп линии.

Поощрено от вниманието, правителството на Ляпчев прави постъпки в Женева за сключване на нов заем за финансово възстановяване и икономическо развитие. В България пребивава експертна комисия, която проучва състоянието на бюджета и плащанията по държавния дълг. Общата сума на заема се определя на 4,5 млн. лири, като за залог са избрани приходите от вносните и износните мита.

Като използват един предизвикан пограничен инцидент през есента на 1925 година, гръцки войски нахлуват в Петричко. Целта им е да поставят обезоръжена България пред свършения факт на окупацията. Под напора на превъзхождащия противник пограничната стража отстъпва. Помощ оказват четите на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО). Правителството на Александър Цанков изчаква намесата на Обществото на народите. Нашествениците са спрени. Те напускат българската територия и под натиска на Женева изплащат обезщетение на страната.

От особено значение за българската страна е отделният Договор за спазване на правата на малцинствата, сключен между Съюзните сили и Кралство Румъния на 9.12.1919 година, поради факта, че в следвоенна "Велика Румъния" остава областта Южна Добруджа с 283 хил. души население, предимно българско. Румънската страна проявява неимоверна съпротива при подписването на този договор. На Парижката мирна конференция тя се обявява както срещу подписването на Договора за малцинствата въобще, така и срещу поемането на ангажимента за зачитане на правата специално на българското малцинство в кралството.

Румънската страна традиционно не признава наличието на българи на нейна територия. Общият отказ се основава на аргумента, че с подписването на договора се нарушава румънският суверенитет и се открива възможност за намеса във вътрешните работи на страната. Подобен аргумент и досега не слиза от арсенала от средства на румънската дипломация.


1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.