е – музеен вестник > История > Талантлив пълководец и достоен българин
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Преминавайки в отбрана, 3-а армия започва усилена подготовка за голямо настъпление. Когато планът за настъпление е вече разработен, неочаквано пристига запитване от съюзническото командване дали армията е готова за атака в близките дни без обещаните отдавна германски подкрепления. Макензен отново има и необяснимото от военна гледна точка изискване настъплението да се проведе на десния фланг, откъм морето. Ген. Тошев отговаря с обстоен доклад. Той развива основните положения на плана си, предвиждащ решителен удар в центъра за разкъсване на отбраната при Кубадин и дезорганизиране на тила и комуникациите на противника. Настоява и да се дочака пристигането на една германска пехотна дивизия и тежка артилерия, тъй като неприятелят има значително превъзходство, а 3-а армия е изгубила от началото на войната над 22 хиляди убити и ранени.

Междувременно аеропланното разузнаване дава обезпокоителни сведения за енергично придвижване на румънски войски към Дунав и натрупване на мостов материал по брега.

Конфликтът между двамата военачалници се задълбочава, когато на 29 септември в щаба на 3-а армия в Добрич пристига фелдмаршал Макензен. Той повтаря изискванията си, но вече под формата на заповед, която ген. Тошев решително отказва да изпълни. Само намесата на престолонаследника княз Борис, предотвратява големия конфликт.


Провал на противниковия план


На 1 октомври румънската армия предприема стремително настъпление в направление към Добрич. Цялата й конница, събрана край морето, получава задача да обходи десния български фланг и да проникне в тила на 3-а армия. В същото време цялата 3-а румънска армия се насочва към Дунав със задача след преминаване на българския бряг също да излезе в тил и насочвайки се към Добрич, заедно с армията на ген. Зиончковски да обкръжи и ликвидира основните български сили в Добруджа.

Пред разсъмване на 1 октомври при селцето Рахово между Русе и Тутракан, предните румънски части преминават реката и лесно прогонват слабите български патрули. През деня плацдарм на българския бряг заема цяла дивизия. Започва построяване на мост за прехвърляне на останалата румънска армия. Румънското командване не допуска, че ангажиран срещу ген. Зиончковски, българският командващ ще отдели достатъчно войски за противодействие при Рахово. Но настъпвайки след шепата български граничари, румънската дивизия среща огъня и на 2-3 български роти, а привечер – на още 2-3 дружини. От Русе, Тутракан, Разград са се насочили опълченски и допълващи части. Ген. Тошев разпорежда пътуващите към армията му подкрепления да се отклонят към Рахово. За да прикрият слабостта си и за да избягнат огъня на румънската артилерия, българските подразделения предприемат смела нощна атака. Уверен, че насреща си има вече значителни сили, противникът отстъпва по-близо до реката, но австрийският дунавски флот разрушава недостроения понтонен мост.

Провалил десанта при Рахово, укрепил и десния си фланг, в 6-дневни боеве ген. Тошев разбива упоритостта на Добруджанската армия. Ген. Зиончковски изоставя намерението си да пробие българския фронт.


Краят на конфликта


настъпва при отстраняването на ген. Тошев от командването на войските преди насочването им към Кюстенджа. За тази цел фелдмдаршал Макензен издава заповед, с която разделя 3-а армия на 2 групи при атаката на Кубадинската позиция. На Източната група, под командването на ген. Кантарджиев, възлага решителния удар към Топ Хисар и овладяването на Кюстенджа. Тази група е подсилена с цялата тежка артилерия на армията и с най-после пристигналата 217 германска дивизия. На Западната група, под командването на ген. Тошев, е възложена второстепенна задача – да ангажира енергично противника по фронта, за да не може да прехвърля войски срещу източната група. Самият Макензен поема общото командване на армията.

Ген. Стефан Тошев не се поддава на огорчението, а с присъщата му енергия и упоритост доказва на бойното поле правилността на своя план. На 21 октомври 1916 г., под умелото му ръководство, западната група извършва решителен пробив в укрепените позиции на противника именно в направлението Качамак – Кубадин, оценено от Макензен като второстепенно.

Тези действия напълно разкриват дълбоките причини за противоречията между двамата военачалници. Зад Макензен стои германското главно командване, използващо българската армия за постигане на своите политико-стратегически цели на Балканите, а командващият 3-а армия се осланя единствено на непреклонната си воля и на дълбокото си убеждение, че защитава справедлива национална кауза. При това съотношение на силите резултатът от този конфликт може да бъде само един...

Към края на бойните действия в Добруджа сблъсъците и недоразуменията зачестяват. Ген. Тошев решително се противопоставя срещу безогледното изнасяне на богатствата на добруджанските земи и установяването на кондоминиум /съвместно управление на съюзниците/ в Северна Добруджа. За да се наложат над този компетентен, самоуверен и доблестен български генерал, Макензен и щабът му провеждат срещу него открита борба.

Преценил, че вече не е в състояние да изпълнява задълженията си в съответствие със своите професионални и нравствени принципи, ген. Тошев настоява пред българското командване да бъде освободен. Той е назначен за военен губернатор в Македония, а малко преди края на войната му е поверена 4-а армия. След автомобилна катастрофа ген. Тошев напуска действащата армия, оставайки на разпореждане във войската до 1919 г.

Отдал 40 години на армията и на идеята за обединение на българския народ, старият воин приема Втората национална катастрофа като тежко и незаслужено унижение, но остава верен на себе си, продължавайки борбата с перо и слово. Широк отзвук има книгата му „Действията на 3-а армия в Добруджа през 1916 г.”, а през 1924 г. е публикуван и най-големият му труд „Победени, без да бъдем бити”. Това е задълбочен преглед на войните за обединение, който дава и аргументиран отпор на някои германски автори, представящи в невярна светлина българската армия и бойните действия на Балканите.


<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.