е – музеен вестник > История > Талантлив пълководец и достоен българин
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

На 5 септември сутринта след 70-минутна артилерийска подготовка започва решителната атака. Под звуците на „Шуми Марица” с развети бойни знамена полковете се устремяват напред. Сам ген. Тошев описва много образно картината на този бой: „Огънят на неприятелските батареи се засили до барабанен. И заваля тогава оловен дъжд, небето се покри с облачета на шрапнелните пукания и стотици картечници нервозно затракаха с ужасната си коситба върху летящата пехота. Зад първата линия на литналите вериги летяха други вериги, зад тях още други и други вериги и така по цялата околност. Вместо да охкат, ранените викаха ура, а живите ги прескачаха и все повече се приближаваха до укрепленията...”

Стихията на този щурм е толкова неудържима, че за по-малко от два часа пада първият форт, а до вечерта целият фортов пояс на крепостта е в български ръце. В наблюдателния пункт на ген. Киселов, ген. Тошев поздравява офицерите с успеха и заповядва окончателното овладяване на Тутракан да се отложи за следващия ден.

Румънското командване обаче предприема отчаян опит за спасение. На 6 септември от Силистра настъпва цяла румънска дивизия със задача да се яви в тила на нашите войски при Тутракан и съвместно с гарнизона на крепостта да разкъса обръча и отхвърли противника на юг.

Влиза в действие 3-а Софийска бригада, заслоняваща групировката откъм Силистра. Силистренският гарнизон е посрещнат и напълно разбит в ожесточен бой. Българските части решително отбиват и контраатаките на крепостния гарнизон, особено настойчиви в източна посока.

След провалянето на румънския план за контрадействия крепостта капитулира в 3 ч. след обяд. До вечерта на 6 септември българските полкове влизат в Тутракан. Пленени са 23 хиляди войници и офицери на противника, две бойни знамена, цялото въоръжение и военни материали в крепостта.


Карта на бойните действия на 3-та българска армия срещу румънски и руски войски през Първата световна война


При Добрич


румънските войски, подсилени с една руска и една сборна сръбска дивизия, опасно застрашават слабите български части и тила на 3-а армия. Ген. Тошев се решава да оголи целия фронт, заеман от Конната дивизия, и да я хвърли към Добрич, разчитайки на високата й маневреност. В този критичен момент отново проличава, че прозорливият военачалник се е обградил с достойни съратници. Началникът на Конната дивизия ген. Иван Колев, без да изчаква заповед, на свой страх и риск, вече е повел ескадроните си към застрашения участък. Неочаквано атакуван в тил, противникът е напълно разстроен и през цялата нощ колоните му се изтеглят на север.

Стратегическата инициатива и моралният ефект, постигнат от победите на 3-а армия на линията Тутракан - Добрич още в първата седмица на войната, провалят плана на румънското командване за войната в Добруджа. Нещо повече – ударът при Тутракан отеква далеч на север по целия Карпатски фронт. В заповед на румънското главно командване от 9 септември се казва: „Понеже след падането на Тутракан и след получените от врага подкрепления положението на Южния фронт стана сериозно, но до ново разпореждане настъплението в Трансилвания временно се отлага... В Добруджа се образува една нова руско-румънска армия от пет дивизии.”

Защитавайки своя план пред фелдм. Макензен в Г. Оряховица, ген. Тошев може би е виждал по-добре и по-далече от най-големите германски военачалници.


Поредно изпитание


за човешките и командирски качества на командващия 3-а армия е заповедта на Фон Хинденбург до щаба на Макензен - след заемане на Силистра да се започне настъпление към линията Кюстенджа – Черна вода. На Тошев му правят впечатление някои препоръки в директивата на Макензен, които са в разрез с военното изкуство. Докато Макензен предписва резервите да се групират зад десния фланг, в близост до морето, българският военачалник е убеден, че главният удар трябва да се нанесе с левия фланг, откъм Дунав. Това би довело до притискане на неприятеля към морето и до решителна победа. При оценката на обстановката командващият 3-а армия отстоява правото си на самостоятелност, а това не се харесва на германското командване.

Подготвяйки настъплението на север, ген. Тошев извършва с армията си сложен маньовър и прегрупиране. На 13 септември 3-а армия вече е развърната по целия фронт от Дунав до Черно море срещу новосформираната руско-румънска армия, командвана от руския генерал Зиончковски. За следващия ден и двамата командващи са заповядали настъпление.

На 14 септември в ожесточени срещни боеве българската армия постига превес, а на левия фланг IX-а румънска дивизия е обърната в бягство. За да избегне обкръжението, през цялата нощ срещу 15 септември противникът отново отстъпва на север.

Румънското командване прехвърля в Добруджа нови четири дивизии от Карпатския фронт. Сериозно загрижено за черноморското пристанище Кюстенджа с огромните му петролни и военни складове, то заповядва на всяка цена да се удържи укрепената линия, минаваща от Расово на Дунава през Кубадин, до Тузла на морския бряг. Свиканият от румънския крал военен съвет назначава ген. Авереску за командващ групата армии, действащи срещу България. Ген. Авереску отдавна е горещ привърженик на план за общо настъпление срещу България, а не срещу Австро-Унгария.

Докато в Румъния се водят трескави приготовления, фелдмаршал Макензен бърза да изпълни директивата на Хинденбург за овладяване на линията Черна вода – Кюстенджа, без да се съобразява с изтощението на българската армия и растящото числено и огнево превъзходство на противника. На 13 септември започва прибързана атака срещу Кубадинската позиция. Ген. Зиончковски, разполагащ със значителни резерви, е решен да внесе прелом в бойните действия, но въпреки всичко 4-а Преславска дивизия преминава през отбранителните линии на противника и пробива фронта при Кокарджа. Вторият ден също носи частични успехи, обаче ген. Тошев долавя, че върху везните на военното щастие вече натежават неблагоприятните за армията му фактори: пълното изчерпване на резервите, растящите възможности на противника за контраатаки, откъсването на бойните части и главно на артилерията от складовете с боеприпаси. В такъв момент от пълководеца се иска голямо лично мъжество, за да се откаже от вече постигнатото, но да запази армията. През нощта срещу 20 септември той дава заповед за прикрито отстъпление на изходните позиции, за прегрупиране, попълване на бойните запаси и дочакване на обещаните подкрепления.

<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.