е – музеен вестник > История > Талантлив пълководец и достоен българин
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

ДОБРИН ДОБРИНОВ
научен сътрудник в НВИМ


Талантлив пълководец и достоен българин

150 години от рождението на генерал Стефан Тошев

Генерал Стефан Тошев

Откъсването на добруджанските земи след Балканската война (1912-1913 г.) нанася тежък удар върху икономиката и националното самочувствие.

Избухването на Първата световна война през лятото на 1914 г. поражда нови надежди за национално обединение. Страната и армията обаче не са готови за незабавна намеса в нова война, пък и липсва единство по основния военнополитически въпрос – на чия страна да се участва.

С местоположението си на Балканите и с неголямата си, но с доказана боеспособност армия, България е желан съюзник както за Централните сили /Германия, Австро-Унгария и Турция/, така и за Съглашението /Русия, Франция и Англия/. На 1.Х.1915 г., с обявяването на войната срещу Сърбия българската армия е поставена под общото командване на главнокомандващия германо-австроунгарските войски на Балканите генерал-фелдмаршал Макензен.

Участието в Първата световна война е най-тежкото военно усилие в нашата история. Под знамената е свикана над 700-хилядна армия, която в продължение на три години противостои на реномирани армии, каквито са руската, френската, английската.

В това съдбоносно време се изявява талантът на големия пълководец и патриот генерал Стефан Тошев. Още с влизането във войната прикриването на северната ни граница е поверено на 3-а армия под неговото командванe. Задачата й е да пази тила откъм Румъния, за да предотврати евентуален руски десант на Черноморския бряг. При намеса на Румъния на страната на Съглашението се предвижда 3-а армия да освободи Добруджа.

Румъния от своя страна се домогва до области на Австроунгарската империя, населени с румънски малцинства. Управниците на северната ни съседка не крият и намеренията си да запазят и увеличат заграбените през 1913 г. добруджански земи.

През август 1916 г. румънски войски нахлуват в Трансилвания. За да гарантира безопасността си на юг, румънското командване поставя на съглашенските си съюзници ред условия. Командващият съглашенските войски на Балканите ген. Сарай да започне офанзива срещу българите на Македонския фронт, а руското командване – да изпрати достатъчно войски в Добруджа.

В навечерието на войната с Румъния 3-а българска армия също преминава под общото командване на фелдмаршал Макензен. Положението на ген. Тошев е твърде деликатно. Той е изправен пред тежки военни проблеми, произтичащи от численото превъзходство на противника и от необходимостта армията да преодолее тежко морално изпитание – първия сблъсък с руските войски на бойното поле. Освен това, мисията му на командващ в хода на бойните действия се усложнява неимоверно и по политически причини.

Още през лятото на 1916 г. германското, австроунгарското и българското командване разглеждат възможностите за евентуални бойни действия срещу Румъния. Австрийското командване настойчиво предлага българската армия да форсира Дунав и да се насочи към Букурещ. Това би облекчило австрийската армия в Карпатите, но ще игнорира изцяло българските интереси в Добруджа. Нашето командване успява да отстои вижданията си. Постига се съгласие бойните действия срещу Румъния да започнат на Добруджанския фронт, но в края на август ген. Тошев получава директива от съюзното командване, в която се казва, че най-напред чрез решителни удари с наличните сили ще трябва да се заемат най-важните пунктове за преминаване на Дунав. На втори план се оставя задачата за овладяване на предмостните крепости Тутракан и Силистра. Българският командващ не се съгласява с директивата. Това налага лична среща между него и фелдм. Макензен.


Българският план


предвижда основен обект да е Тутракан, където да се използват всички възможни сили. Срещу Силистра и Добрич да се оставят заслони. На възраженията на началник-щаба на Макензен ген. Тошев лично отговаря, че Тутракан трябва да падне възможно най-бързо и то преди пристигането на руски подкрепления. Затова е абсолютно необходимо да не се разпиляват силите. Налагайки своя план, командващият българската армия създава предпоставки за успех не само в Добруджа, но и в цялата война с Румъния.

На 1 септември 1916 г., когато се обявява войната, след молебен в Г. Оряховица, ген. Тошев произнася следната реч пред гражданството: „ Вас ви мъчи съмнението, че нашите войници не ще могат да устоят срещу руските полкове, и че гибелта на отечеството е очевидна. Но знайте, господа, че за милата и нещастна Добруджа, за поругаванията, които ни се направиха през 1913 г., и за да защитят страната срещу нахлуване, нашите юнаци са готови на всичко, те са готови да измрат, без разлика срещу кого... Ние отиваме за защита на отечеството и следователно ние не ще бъдем виновати в случая на пролятата кръв.”

Същия ден ген. Тошев се установява с щаба си в Разград и дава заповед през нощта срещу 2 септември цялата армия да настъпи на север.

В навечерието на войната 3-а армия има в състава си 2 пехотни дивизии и 1 пехотна бригада, Русенския отряд, Варненския подвижен резерв, Конната дивизия и една германска пехотна бригада. Тези сили са съсредоточени в близост до българо-румънската граница, между Дунав и Черно море, на фронт около 120 км. Ядрото на армията – 1-а Софийска дивизия, 4-а Преславска дивизия и 2/6-а бригада са разположени в района на Нови пазар, Балбунар /Кубрат/ и Шумен.

Срещу нашата армия румънското командване разполага в Добруджа с една пехотна дивизия и една конна бригада в района на Добрич, една пехотна дивизия в района на Тутракан и една в района на Силистра и с един руски корпус, 2 пехотни и 1 конна дивизии в района на Меджидие-Черна вода. Тези войски съставят източната група на румънската 3-а армия и имат задачата да отбраняват границата до съсредоточаването на достатъчно сили за настъпление към Варна, Нови пазар и Русе. Северно от Дунав е дислоцирана западната група на армията в състав от четири пехотни дивизии. Освен това румънското командване не е пиляло напразно времето си. Малкият крайдунавски градец Тутракан е превърнат в модерна военна крепост с 15 форта, 3 реда траншеи и телени заграждения. Защитавана от 39-хиляден гарнизон, 246 оръдия и 78 тежки картечници, крепостта е считана за непревземаема от мнозина военни специалисти. По-надолу по Дунав Силистра също е укрепена, а в Северна Добруджа укрепления се простират от Дунав до Черно море.

Срещу Тутракан


генерал Тошев съсредоточава половината от пехотата и почти цялата си артилерия. Числеността на ударната групировка е около 55 хил. бойци, 132 оръдия и 53 картечници. За командващ групировката назначава способния командир на 4-а дивизия ген. Пантелей Киселов.

На десния фланг изпраща една сравнително слаба колона от Варненския гарнизон в направление към Добрич. В центъра в направление към Куртбунар /Тервел/ насочва Конната дивизия за контрол над междинното пространство и връзка между фланговете на армията.

Още на втория ден от настъплението армията постига първите успехи. Части от Конната дивизия разбиват една пехотна румънска бригада, отиваща от Добрич в помощ на Тутраканския гарнизон, и залавя хиляда пленници. На 4 септември части от Варненския гарнизон влизат в Добрич. В същото време Преславската дивизия и 1-а бригада от Софийската дивизия завладяват предните румънски позиции край Тутракан, затягайки обръча около крепостта.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.