е – музеен вестник > Уникални експонати > Фелдмаршалски жезъл на цар Борис ІІІ
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Фелдмаршалски жезъл на цар Борис ІІІ
Христина Стоянова

„Жезълът на цар Борис. Получен от МНО”. В наши дни жезълът на предпоследния български цар се намира в сейфовете на БНБ. Той е един от най-ценните царски символи, запазени след 1945 г. Нарасналото самучувствие на българския генералитет, съществуващата традиция в европейските държави и наближаващият 25-годишен юбилей (1943 г.) от царуването на цар Борис ІІІ подсказват изпълнението на една несрещана дотогава сред българското войнство идея за провъзгласяване на главнокомандващия българската войска за фелдмаршал. Предложението идва от страна на Висшия военен съвет, който смята да изненада Негово величество цар Борис ІІІ с високото звание, придружено с връчването на адекватен символ – фелдмаршалски жезъл.

Поръчката за изработването на жезъла е дадена на немската фирма „Gerb. Godet & Co”, специализирала изработката на ордени, медали, значки и известна като най-прецизен изпълнител на жезлите за германските маршали. Скъпоценните камъни жезъла са доставени от Амстердам, а златото – 400 г. е доставено от България. Немският специалист в проектирането на такива символи д-р Отфрид Нойбекер съвместно с българския художник проф. Димитър Гюдженов разработват идейния проект на базата на типичните български хералдически орнаменти, който е приет без изменения от страна на заявителя.

Въпреки кончината на царя – 28 август 1943 г., на 18 октомври с. г. фирмата „Gerb. Goder & Co” уведомява българската страна, че е изпълнила поръчката. Българският военен аташе в Берлин майор Тошо Дамянов получава една изпълнена до съвършенство поръчка, в която са вложени много висококачествени материали, труд и изкустна изработка. Пристигането на жезъла в България е трудно да се установи, но по всяка вероятност той е доставен през ноември или декември 1943 г.

Жезълът е вдва вариянта – официален и всекидневен. Тялото на официалния жезъл е сребърно, изработено във формата на цилиндър с размери: 540 мм, диаметър 35 мм и тегло 1, 096 г. Повърхността му е покрита с червено кадифе, върху което се редуват в шахматен ред 20 короновани лъвчета и 20 царски корони. В основата му има златно осмоъгълно разширение, богато гравирано с растителни орнаменти, заимствани от украсата на ранносредновековната Преславска школа, и релефно изображение на личния орден на цар Борис ІІІ – орден „За храброст” ІІІ ст., 1 кл., получен за участието му в Първата световна война (1914-1918 г.). Над златното разширениеима сребърна гривна със зелен емайлиран надпис-поснещение: „От българската войска по случай 25 години царуване 1918 - 3.Х.1943”. От двете страни гривната е оградена със златни пръстани, декорирани с естествени, касетъчно шлифовани камъни. В горния край на жезъла има биконично осмоъгално златно разширение и гривна с надпис: „На негово Величество Борис ІІІ, цар на българите” и платинен коронован вензел на Борис ІІІ, инкрустиран с брилянти. Всяка страна на осмоъгълника е украсена с по три палмети.

Официалният жезъл е поставен в кутия, облечена с бяла естествена кожа, коприна и кадифе с размери 610/150/100 мм. Върху капака има изображение на два кръстосани жезъла, увенчани с българския държавен герб, а под тях – миниатюрно изображение на огърлието на най-високия граждански орден в Царство България „Св. Св. Първоапостоли Кирил и Методий”.

Идеята за оформлението на всекидневния вариант на жезъла д-р Нойбекер черпи от хобито на цар Борис – страстен поклонник на конната езда. Изработен е от абаносово дърво въ формата на нагайка с обща дължина 798 мм и диаметър 185 мм. Дръжката е изработена от сребро във формата на пресечен конус, върху който отново е апликирано изображението на двата посочени ордена – орден „За храброст” и орден „Св. Св. Първоапостоли Кирил и Методий”, свързани в стройна композиция чрез държавния герб, царския вензел и растителни орнаменти. В двата края на дръжката има златни гривни с надпис. На горната гривна е поставен девизът на царската династия: „Вярност и постоянство”, а в основата: „Борис ІІІ цар на българите”. Дръжката завършва със златна корона. Към нагайката е привързан трикольорен шнур от коприна и сърма.

За последно жезълът бе показан само за 4 часа при откриването на изложбата „90 години 90 реликви”, по случай 90-годишнината на Националния военноисторически музей през 2006 г. и отново бе прибран на съхранение.


Из статията на Христина Стоянова - Жезълът на цар Борис ІІІ, Известия на НВИМ, Т ІХ, София, 1991

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.