е – музеен вестник > Музейна поща > Моето Отечество е на един баир в Тетевенския балкан...
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Още със създаването на българската войска след Освобождението българинът вижда в нея символа на свободата и сигурността на България. Чест, достойнство и дълг е да служи в българската войска. Защо всички желаещи не са могли да служат? На първо място по икономически причини. Така в Княжество България до Сръбско-българската война годишният контингент от набора е бил от 28 до 30 хиляди души. Поради недостатъчно средства са приемали около 7-8 хиляди новобранци.

Оказва се, че от четирима годни за военна служба само един е имал честта да служи. Да, чест е било за избрания да служи. Военнонаборните комисии са били много прецизни при подбора на бъдещите войници. Често за някой най-незначителен белег са връщали новобранците. Но пък избраните, миналите на комисии за войници!? Това са най-мъжете на селото! Най-видните! Най-тачените!

Върнатите стават второ качество. Те дори трудно ще се оженят. Щом са "дефектни" за военна служба, дефектни са и за друго. И за да се избегне този неприятен момент, се взема решение: военнонаборните комисии да оценяват обективно всички годни за военна служба и да се тегли жребий кой от тримата или четиримата годни да отиде войник. Защото народът вече го е казал: "Мъж, който не е служил и жена, която не е раждала, не ми ги хвали." Подкупи са се давали да служи момчето, а не както сега.

Ти, млади войнико, си потомък на героите от петте войни след Освобождението. На героите от Сръбско-българската война, извършили маршове, които смаяха Европа. Така 1-ва и 4-та пехотни дружини, след като са прегазили Марица при гара Саранбей, мокри до кости, за 30 часа изминават 86 км и пристигат на Сливнишката позиция. Пета пеша артилерийска батарея под командването на капитан Тантилов за две денонощия изминава 146 км и пристига заедно с оръдията на Сливница. Тридесет и четири дружини извършват маршове от 80 до 230 км. За тези маршове Карл Регенбургски пише: "Българската армия извършва маршове, нямащи равни на себе си от Александър Македонски насам." Ти си потомък на героите от Сливница, Три уши, Мека црев, Драгоман, Гургулят, Видин, Пирот, Лозенград, Люлебургаз, Чаталджа, Булаир, Одрин, Завоя на Черна, Тутракан, Кочмар, Карапелит, Добрич. Ти си внук на тези, които плениха много чужди знамена, но не допуснаха да бъде пленено нито едно българско знаме.

За твоите предци-герои в. "Таймс" писа: "Истински герой на деня е българският войник. Търпелив, издръжлив, весел и засмян, той не изглежда като модел на особени свойства. Но когато щиковете се турнат на пушките и гръмовно "Ура" процепи въздуха и се стигне до решителния момент, той се явява в един нов и удивителен вид. На него преди всичко се дължи сполуката в победата”.

Старите воини бяха достойни следовници на своите възпитатели, на офицерите. Спазваха се суворовско-румянцевските принципи на обучение и възпитание. Имаше много следовници на полковник Дрангов. Ще си позволя, млади войнико, да ти цитирам някои от тях. Пише Дрангов: "Войникът не е само едни гърди, които трябва да изправиш срещу неприятеля, а преди всичко едно сърце, което трябва да спечелиш. Офицерът трябва да бъде сърцевед. Сърце след сърце върви." И още: "Никой няма право да вдига ръка върху личността на войника. Българският войник трябва да се бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан. На България са нужни юнаци, герои, а не мазници и треперковци."

Дрангов винаги е казвал:"След мен, юнаци, две смърти няма, без една не може!" И намери своята смърт на 27 май 1916 година на завоя на р. Черна, водейки полка си в атака.

Да, млади войнико, имало е и има и сега в нашата войска български достойни водачи и следовници. Ти от кои си? Много се оплаквате от извращенията. Защо ги има, кой ги прави? С кого ги правят? Защо от 50 - 60 човека гонят само 3 - 4? Ти, млади войнико, между тях ли си? Гонят тези, които нито преди казармата, нито в казармата са се научили да носят вода. Те просто все още не са разбрали, че на този свят всеки носи на някого вода. Във всяка сис¬тема има степен на подчиненост. И всеки на някого е подчинен и му носи вода.

Това носене на вода е и в прекия, и в преносния смисъл. Нима няма да донесеш вода на по-възрастен човек?! Какво ще ти попречи да донесеш вода и на "старото". "Старото" знае и може повече от тебе или се предполага, че е така. Утре в боя "старото" ще ти спаси живота. Не се страхувай от лудите и щурите, те вършат подвизи. Страхувай се от безразличните, от безличните. Този, който може да те наругае, може и да те защити.

Научи се да уважаваш, без да се унижаваш. Наполеон има такава мисъл: "Добрият воин знае как да отстъпва, без да мърмори." Нашият мъдър народ казва: "Който не целува ръка с достойнство, ще целува крака, паднал на колене." Няма го вече онова общество, в което искахме всички да сме равни. Не се раждаме равни и не можем да бъдем равни. Нито в живота, нито в казармата. Не ти говоря да бъдеш "преклонена главица". Не, в никакъв случай! Никой не обича пълзящите... Дори и пълзящият не обича себеподобните си. Не всичко в казармата е "тъй вярно". Има и "съвсем не". А когато излезеш в "цивилизацията", няма ли да имаш началници, няма ли да зависиш от някого? Ако не му носиш вода, ще му носиш уиски, я нещо друго. Не се прави на толкова ербап. Животът ще те научи на още по-сложни неща от казармата.

Пък и ти ще станеш началник. Я в казармата, я после. Ето какво пише за началниците в Правилника за бойната служба от 1935г., т. 1412: "Началникът е длъжен: 1. Да има характер. 2. Да разбира своето дело. 3. Да определя степента на възможност. 4. Да поема отговорност. 5. Да дава личен пример. 6. Да обича подчинените си." Тези неща са изписани с кръв от опита на войните.

И не се оправдавай с немотията. Тя е вече при всички честни хора. Българският войник след Освобождението често е гладувал, дори по време на война. Така че при теб е само едната злина. Ще ти цитирам нещичко от книгата: "Един от първа дивизия", написана от Георги Георгиев, участник в Първата световна война:"... Вижте сега българския войник. Той може да няма гащи, но победи. Той може да носи скъсани панталони, но победи. Той може да носи смачкан шинел, но победи. Гащите се купуват. Панталоните се закърпват. Шинелите се изглаждат. Славата не се купува. Чества не се закърпва. Поражението не се изглажда..."

Българските мъже са раснали на стремена. Такова ни е племето! Ще кажеш - времето? Все още е далеч времето, когато няма да има нужда от войници и войни. Добре, ти не искаш да служиш. друг не иска. Добре, ние старите искаме, ама вече не можем. Валута внасяме, пшеница внасяме, всичко внасяме. И мъже ли трябва да внасяме? Досега България можеше да се гордее с красивите си и талантливи жени и гордите си и достойни мъже. Бягат навън. Бягат, но докога? Човек не може да избяга от себе си. Всяка животинка си има своя дупка и нея търси, дори и за смъртта си. Човек не може две неща да избира - родина и родители. Бягайте, търсете вашето щастие навсякъде, но не бягайте от дълга си към Родината. Звучи високопарно, но ще го разбереш с времето. При избухването на Първата Балканска война 1912 г. хиляди българи се върнаха от Европа, Америка, от целия свят, за да воюват за Майка България. Народът казва: "Кръвта вода не става." Те не са били по-глупави от нас. Не бързай да даваш оценки, преди да направиш нещо по-свято от тях.


На Родина и Отечество не може да се изневерява. Те са едни неизбираеми и неподменяеми.


Та така, млади войнико, исках нещо да ти кажа. Дали успях, ти ще прецениш. Може и да не съм прав. Не ме укорявай. Правя го с най-добри чувства към теб и към моето Отечество. Това е вечна и безкрайна тема. Ще се радвам да ми отговориш. Пиши ми честно, ако трябва, и злобно. Пиши ми истината, пиши ми за всичко, което те вълнува. Ние мъжете най-много обичаме да разказваме за подвизите си в казармата и при жените. Това са приятни теми, защото всеки е длъжен да ни вярва, а и не може да се провери колко е вярно нито едното, нито другото. Така че пиши млади, пък и стари войнико, пиши главно по тези две основни теми.

Приеми моите воински и приятелски поздрави, войнико на България!


Пиши на адрес:

1505 гр. София, ул. Черковна 92

НВИМ, полковник Петко Йотов

<--  1  2
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.