е – музеен вестник > История > “Паневропа” – един проект за европейско обединение, роден от хаоса на Първата световна война
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Деяна Кръстева
Главен специалист


“Паневропа” – един проект за европейско обединение,
роден от хаоса на Първата световна война


Първата световна война извежда нa преден план процеси, които повече от всякога налагат нуждата от европейско обединение. Старият континент е настръхнал от взаимно недоверие и търпи последиците от тежката икономическа криза, а бившият премиер на Италия, либералът Франческо Нити, се оплаква от „пълната балканизация на Европа”. След десетилетие на войни наистина са разрушени империите, управлявали Балканите и голяма част от Източна Европа. Рухването им обаче не донася мира, очакван от западните либерали. Европа на XX век се оказва продукт на войната, а не на мира. Това особено ясно проличава при балканските страни, обладани от националната идея. Иредентизмът остава водещо явление в междудържавните отношения и почти няма граница, която да не се оспорва след появява на трите нови държави – Кралството на сърби, хървати и словенци (1 декември 1918 г.), Албания (обявила своята независимост още през 1912 г.) и Република Турция (октомври 1923 г.).

В същото време различни по своето естество проблеми притесняват младия граф Рихард Куденхове-Калерги в семейното му имение в Ронсберг, Бохемия. „Светът е разтърсен от три големи революции” – пише той през 1922 г. – „болшевишката, фашистката и тази на паневропейското движение”. И ако първите две явления допълнително способстват за политическия колапс на Европа като система от съюзи, базирани върху баланса на силите, за третото никой не е чувал. Куденхове-Калерги се заема с неговото популяризиране.

Роден през 1894 г. в семейството на австрийски дипломат и майка – японка, той въплъщава космополитна традиция, обвързваща фамилията Куденхове чрез брачни съюзи с норвежката, руската, британската, германската, полската и френската аристокрация. През 1917 г. току-що завършил университета във Виена с докторска степен по философия, Куденхове-Калерги насочва вниманието си към политическата сфера.

През 1922 г. той пише поредица от къси статии, защитаващи европейската идея или Паневропа, както той я нарича. За осъществяването на тези си идеи обаче той има нужда от средства и първата личност, чието съдействие търси, е Томас Масарик. Чешкият президент показва симпатиите си към европейската идея, но не е готов да се ангажира активно. Куденхове-Калерги решава да се обърне с отворено писмо към Бенито Мусолини, призовавайки го да се „да се хвърли смело в европейския хаос и да постави основите на Европейските съединени щати”. Фашисткият лидер дори не удостоява с отговор утопичния призив на младия писател и журналист, обещаващ му „вечна памет и слава”. Така Куденхове-Калерги решава, че на идеите му им липсва теоретическа основа и в началото на 1923 г. започва работа над своя най-известен труд „Паневропа”.

Написана на простонароден немски език и отпечатана с лични средства на автора още през октомври месец същата година, „Паневропа” отправя ревностен призив за европейско обединение. Копия от книгата са незабавно разпратени на различни политици, бизнесмени, журналисти и преподаватели от цяла Европа, като във всяко авторът приканва получателите да окажат морална и финансова подкрепа на паневропейската програма. Книгата бързо печели вниманието на широка аудитория, за което свидетелстват не само редицата рецензии, отразяващи я в европейската преса, но и фактът, че Куденхове-Калерги най-сетне намира търсената подкрепа. Католическият прелат Игнац Зайпел осигурява за целите на паневропейската организация двореца Хофбург – седалището на австрийското правителство. Официално е поставено началото на Паневропейския съюз.

Подкрепата, оказана от католическата църква, е и причината още от основаването си Паневропейският съюз да възприеме за свой символ кръста на европейските кръстоносни походи. Съществува обаче и тезата, че червеният кръст върху златно слънце на син фон представлява кръста на Христос върху слънцето на Аполон, символично обединяващи християнските принципи с гръцкия хуманизъм и със синьото небе, представляващо световния мир.

В основата на това движение, зародило се в междувоенния период и просъществувало и до днес, стоят идеите, заложени от Куденхове-Калерги през 1923 г. в неговото съчинение “Паневропа”.

Там той разглежда Първата световна война като лудост и престъпление, откриващо път за болшевишката заплаха. Ревностен привърженик на Уилсъновия план за следвоенно урегулиране, Куденхове-Калерги е силно разочарован от мирните договори, противопоставящи европейските държави и способстващи за реабилитиране на национализма. Версайският мир носи в зародиш нова война, която според него може да бъде преодоляна единствено чрез федерална унификация на континента в рамките на Съединени щати на Европа. В този смисъл той опровергава идеята на Шпенглер за „залез на Запада”. Според Куденхове-Калерги причината за упадъка на Европа е политическа, а не биологическа, т.е. Старият континент не си отива поради старост, а защото жителите му са заложници на междудържавните конфликти. Народите на Европа не са остарели, за разлика от техните политически системи. Една радикална подмяна на тези остарели форми би съдействала за триумфалното завръщане на Европа като сила – твърдение, което може да бъде оспорвано след края на Първата световна война.

Както бе посочено вече, Куденхове-Калерги смята, че тази радикално нова политическа система, която трябва да бъде възприета на континента, е федерацията – управленчески принцип, характеризиращ новите „велики сили” – САЩ, Британската империя, СССР. Според него има два основни мотива за изграждането на такъв тип обединение. Първо, обособяването на европейска политическа и икономическа общност ще постави Европа в позицията на трета глобална сила заедно със САЩ и СССР. И второ, едно такова обединение за Куденхове-Калерги се явява единственото средство за противовес на опасността от руска хегемония над континента.

Централно място в съчинението на Куденхове-Калерги заема тезата, че светът е разделен на „пет планетарни сфери на влияние” – американска, британска, руска, източноазиатска и европейска. И ако в Америка, Британия и СССР протичат трайни интеграционни процеси – Европа изостава от общата тенденция. Според Куденхове-Калерги това изоставане налага нуждата от европейско обединение, зараждане на дух на общоевропейска идентичност и солидарност. Остава обаче въпросът кой ще влезе в това наднационално обединение и кои от балканските държави отговарят на новите европейски ценности.

Куденхове-Калерги съзнава колко е трудно да се дефинира Европа. Географските критерии са неуместни, тъй като липсва естествена граница на изток. Като културен ареал пък Европа обхваща територии, разпростиращи се на всички континенти. Въпреки този си „културен триумф”, Европа като политически субект реално не съществува. Паневропа е това обединение, надхвърлящо географските и културни характеристики, което трябва да обедини политически народите на Стария континент. Затова и Куденхове-Калерги отбелязва: „Като политическо понятие Европа включва всички демократични държави на континента плюс Исландия, свързана с Дания в персонален съюз”.

Според него обаче място в новата политическа система на Паневропа нямат Британия и СССР. Британската империя е надраснала Европа и се е превърнала във федерация – твърде голяма и влиятелна, за да бъде част от каквато и да е друга структура. Нейният център е изместен в Индийския океан, а около него са струпани владенията на короната в Индия, Австралия и Южна Африка. Въпреки това трайни исторически и културни наслоения обвързват Англия с Европа, а споделянето на паневропейските идеали за мир и демокрация са очевидни. Поради тази причина Куденхове-Калерги прави уточнението: „в случай че Англия и Ирландия се почувстват привлечени по-силно от Европа, отколкото от презокеанските си колонии, пътят към Паневропа винаги ще бъде отворен за тях”. Иначе, обединението на Европа трябва да бъде извършено без Британия, но не и против нея, като тесните културни връзки, политиките на сътрудничество и гаранции за взаимна отбрана и отговорността за „културната европеизация” бъдат запазени. На Великобритания се отделя още една важна роля в бъдещото развитие на обединението – посредничество между Паневропа и Панамерика, тъй като и трите са носители на едни и същи демократични модели и ценности.

Не такова обаче е отношението на Куденхове-Калерги към наскоро обособилата се „северна федерална империя”. Несъответствието между болшевишката идеология и обществено-политическите основи на бъдещото обединение правят тяхното съвместно съжителство в единна политическа структура невъзможно. Въпреки това, отбелязва Куденхове-Калерги, в случай че демокрацията удържи победа в СССР, не е невъзможно страната да се завърне към проевропейската политика, водена от Петър Велики, което би поставило началото на диалог между Русия и Паневропа.

Куденхове-Калерги се колебае за включването на още една държава в рамките на своята Паневропа. Това е „обичайният заподозрян” в проектите за европейско обединение – наследничката на Османската империя – Република Турция. Не без значение обаче е времето, в което той пише своето съчинение. Хиляда деветстотин двадесет и трета година, както вече бе отбелязано, е преломна в развитието на турската държава. Севърският мирен договор (10 август 1920 г.), сключен между Османската империя и силите на Антантата, предвижда откъсване на арабските територии в полза на Франция и Великобритания. На изток са създадени независима Армения и автономен Кюрдистан. Гърция получава Източна Тракия и правото да окупира Измир, чиято съдба щяла да се реши след 5 години с плебисцит. Константинопол остава турско владение, но Проливите са интернационализирани. Италия запазва Додеканезките острови. Всички капитулации са възстановени, а Съюзниците запазват финансов контрол. В Истанбул на трона се възкачва последният османски султан Мехмед VI Вахидеддин, който активно сътрудничи на окупационните части.

1   2     -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.