е – музеен вестник > История > “Паневропа” – един проект за европейско обединение, роден от хаоса на Първата световна война
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Страната е обзета от недоволство, а турското национално движение печели талантлив лидер. Мустафа Кемал, заемайки практична позиция, се отказва от претенции по отношение на арабските земи и съсредоточава всички усилия по посока блокиране на арменските и гръцките териториални претенции. Контраофанзивата на Ататюрк срещу гръцкото навлизане в Анадола води до отвоюване на Измир и постигане на ревизия на Севърския договор. Според новия договор, сключен в Лозана на 24 юли 1923 г., Република Турция запазва анадолските и тракийските си владения. Капитулациите са премахнати, а въпреки че през Първата световна война е на страната на Германия, Турция не заплаща репарации. Статутът на Проливите остава непроменен.

Цялата тази динамика Куденхове-Калерги вероятно среща отразена в европейската преса, докато самият той е потънал в теоретизиране на механизмите на европейско обединение. В действителност, неговото съчинение е вече под печат, когато Турция официално е обявена за република и национална държава. Затова не учудва и неувереността на Куденхове-Калерги къде точно е мястото на това ново държавно формирование, натоварено с толкова силна негативна символика в миналото.

Политиката на добросъседство със СССР, водена от Ататюрк в междувоенния период, допълнително затруднява Куденхове-Калерги в желанието му да позиционира Турция от едната или другата страна на границата на европейската общност. Още повече, че в самото начало на съчинението като главни опасности за европейските държави са посочени американската икономическа и културна заплаха, от една страна, и военната заплаха от евентуален съветско-турски съюз, от друга.

Въпреки това през 1934 г. в рамките на едно друго свое съчинение („Europa erwacht!”) той вече приветства модернизираната от Ататюрк Република Турция като добре дошла в политическата и културна Европейска общност.

Ако изключването на Турция от Паневропа е исторически предпоставено и в този смисъл може да бъде очаквано, то интересно е да се проследи отношението на Куденхове-Калерги и към другите балкански държави, които без всякакво съмнение той позиционира в рамките на обединението.

Несъмнено основната задача на Паневропа е да защитава мира в своите граници посредством изграждането на наднационална структура, основана върху задължителен арбитраж и многостранно сътрудничество. Така изградена, системата би ограничила опасността от погранични конфликти, намалявайки значението на границите. Предвижда се и изграждането на паневропейски алианс за отбрана, който да защитава малките европейски нации от външни заплахи и най-вече от съветска намеса. Важно място в този процес е отредено на самоопределянето на народите от Югоизточна Европа, току-що освободени от австроунгарска или руска хегемония. Според анализа на Куденхове-Калерги: „Тази (национална) революция в Източна Европа представлява решаваща стъпка по пътя към Паневропа. Благодарение на нея Европа вече има кохерентна структура, основана на база нациите и демокрацията... Следователно могат да бъдат положени основите на Паневропейски съюз на свободните нации”. В този смисъл, и някои автори споделят схващането, че паневропейската идея е изключително облагодетелстваща малките балкански държави, разкъсвани от външнополитически междуособици и вътрешнополитически малцинствени кризи.

Интересна обаче е липсата на негативно отношение към същите тези малки славянски държави на Балканите, особено с оглед на факта, че атентатът срещу Франц Фердинанд (28 юни 1914 г.) несъмнено остава своя отпечатък върху Куденхове-Калерги. Сараевската криза спомага за идентифицирането на „врага” на ценностите, в които младият журналист и писател вярва. Според някои автори още тогава идеологията му придобива определена антируска насоченост и то на религиозна основа. В ранните си текстове Куденхове-Калерги разглежда Първата световна война като сблъсък между „славянския национализъм и наднационалната Хабсбургска династия”. В действителност, той вярва, че в сблъсъка на войната и Германия, и Русия, се стремят да разширят своето влияние по течението на р. Дунав като база за налагане на тяхната хегемония над Европа. В този смисъл, Сърбия се явява само инструмент на провежданата от Русия политика, което не е причина за изключването й от европейското обединение.

Според програмата, очертана от Куденхове-Калерги в самия край на съчинението „Паневропа”, процесът на европейско обединение следва да протече в четири основни етапа. Първо, се предвижда свикване на конференция от всичките 26 европейски държави, която да представи идеите на паневропейското движение пред света. По време на втория етап държавите трябва да сключат задължителни договори, въвеждащи арбитража като мярка при възникнали спорове между участващите страни. На този етап се предвижда още изграждане на арбитражен съд и основаване на „алианс на мира”. Третият етап е икономически. В него започва постепенното изграждане на общоевропейски митнически съюз на база примера на бивша Австро-Унгария. Последно, в рамките на четвърти етап следва да бъде създадена федерална конституция по модел на тази на САЩ. Допълнително, той препоръчва свикване на европейска конференция по разоръжаването, създаване на обединена европейска армия, въвеждане на единна валутна система, общо експлоатиране на колониите на европейските държави, въвеждане на английския като общ език и предпазване на националните и религиозните малцинства от денационализация и подтисничество – чрез приемане на харта на толерантността и премахване на вътрешните граници. Несъмнено Куденхове-Калерги вярва, че всички държави ще спечелят повече, отколкото ще изгубят при включването си в Паневропа. Ако се върнем отново към балканските държави – за тях положителният ефект от приобщаването би бил дори още по-голям, поради решаването на малцинствения проблем и участието в контрола над европейските отвъдморски владения.

Обобщени, тези идеи, макар и твърде идеалистични, наистина представляват впечатляваща смес от широкомащабен утопизъм, убедителен политически анализ и проницателен прагматизъм. В годините на написването й „Паневропа” представя на европейската интелигенция един глобален модел за изход от всеобхватната криза след Първата световна война и само от европейските държавници зависи дали ще изберат да го следват.

В края на своето съчинение Куденхове-Калерги отново акцентира върху ползите от обединението. За него те могат да бъдат търсени в две основни насоки – ограничаване на икономическата криза, чиито последици, както вече бе споменато, търпи целия континент и не по-маловажно – изграждане на адекватна отбрана срещу СССР.

Съчинението „Паневропа” се превръща в манифест на поддръжниците на все по-бързо разрастващото се Паневропейско движение. Ползващо се с подкрепата на католическата църква движението вече оказва значително влияние върху общественото мнение и върху официални правителствени организации. В отговор на засиления интерес във Виена започват да се печатат няколко периодични издания – „Das neue Europa”, “Les Etats Unis d’Europe”, “L’Europe nouvelle”, които допълнително допринасят за разпространение на паневропейската програма. Както бе споменато, федералният канцлер и председател на католическата християнска социална партия Игнац Зайпел и зам. канцлерът Карл Ренер оглавяват австрийския офис на Паневропейското движение. Към него обаче, се присъединяват и редица други политически лидери – председателят на Райхстага – Паул Льобе, икономическият министър Йозеф Койт (в германския офис), социалистическият лидер Леон Блум и икономическият министър Луи Лушер (във френския офис) и др. Паневропейската идея среща подкрепата и на редица представители на интелектуалния елит на Стария континент – Рихард Щраус, Томас и Хайнрих Ман, Пол Валери, Хосе Ортега-и-Гасет, Пол Клодел. Дори Айнщай и Фройд разменят с Куденхове-Калерги няколко писма, след като режимът на Хитлер принуждава много от германските интелектуалци да търсят спасение в емиграция. През 1924 г. френският министър Е. Ерио също декларира подкрепата си за идеята за Съединени европейски щати, а външният министър на Германия Щреземан няколко пъти кани Куденхове-Калерги на срещи, за да дебатират върху икономическия аспект на обединението, въпреки че германецът питае съмнения относно възможностите за политическа унификация вследствие на дългогодишния френско-германски конфликт.

Като цяло, паневропейското движение създава силна политическа и културна опозиция в Германия – страната, която Куденхове-Калерги разглежда като свой втори дом. Консервативните му опоненти, притеснени достатъчно от засилващото се влияние на тези идеи, ги опровергават в многобройни политически и литературни есета. За това най-добре свидетелстват думите на германски университетски преподавател от 1930 г.: „Нещото, наречено Паневропа не е измислено след Голямата война и със сигурност не от ужасния австриец, който го проповядва. В действителност то винаги излиза на преден план, когато Франция е най-близо до главната си цел: да владее цяла Европа”.

Най-големият успех на паневропейското движение в междувоенния период е организирането на първия паневропейски конгрес във Виена през 1924 г. На този форум е взето решението за по-активно ангажиране на политически лидери към движението, а с гласовете на присъстващите 2 хиляди делегата единодушно за президент на Паневропейския съюз е избран Куденхове-Калерги. Обособени са и отделните икономически съвети към съюза в Берлин и Париж. Отговарящи за икономическата унификация и европейските икономически политики, тези структури са оглавени от Луи Лушер – един от най-известните и богати политици във Франция.

След като Хитлер окупира Австрия, Куденхове-Калерги се мести в Швейцария, после в Париж, а разгарът на Втората световна война го принуждава да емигрира в САЩ. Там той оглавява Изследователския семинар за европейска следвоенна федерация към университета на Ню Йорк. Значимостта на идеята му ще излезе на преден план отново след 1946 г. и началото на блоковото противопоставяне, когато той се връща в Швейцария, възстановява Паневропейския съюз и подновява лобирането си в полза на политически, икономически и културен съюз между нациите на Европа, тогава ограничени до „свободните нации” на Западна Европа. Куденхове-Калерги умира в Шрунс, Австрия през 1972 г., а за идеята му остава да завладее света, както той сам посочва в късните си мемоари.

Уводните думи към тези мемоари са написани от самия Уинстън Чърчил. В тях той отбелязва типично в свой стил, че: „Възраждането на паневропейската идея несъмнено се идентифицира с граф Куденхове-Калерги. Формата на неговите идеи може да е примитивна, недообработена и непрактична, но подбудата им е правилна”. В действителност, идеите на австрийския писател и журналист твърде често са разглеждани като идеалистични и непрактични, особено с оглед на времето, в което той се опитва да наложи паневропейския модел. Но отново, с оглед времето на появата им като форма на радикална критика на съществуващия европейски ред, тяхното съществуване е било наистина ценно и необходимо.


<--   1   2  
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.