е – музеен вестник > История > Средновековните университети и техните преподаватели
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Заплащане на преподавателите

Формата и размерът на заплащане на преподавателя варира според кариерата му. В частните училища в Париж и Болоня през ХІІ в. преподавателите удържат от таксите на учениците, които се уточняват преди започване на лекциите. Църквата обаче не може да се облагодетелства от тази система и е против, тъй като смята, че науката е дар от Бога, който не може да се продава. Училищата в катедралите предлагат преподаване, което поне на теория е безплатно. При тези училища преподавателите обикновено са поддържани от църквата.

Проблемът със заплащането се проявява и в университетите. Преподавателите, които са духовници, често ползват църковни бенефиции, а заедно с това папството им гарантира освобождаването от задължението да бъдат единствено обвързани с тези бенефиции. По този начин те получават доходите от тях и получават отделни доходи от преподаването. Има изключения, като тези бенефиции не са гарантирани на по-младите преподаватели. До ХІІІ в. таксите не са високи, след това обаче те се вдигат. Преподавателите водят яростни битки за по-добри бенефиции и за събирането на изпитните такси.

Релеф на студенти от Болонския университет,
1383 г.

Друго решение за заплащането на преподавателите е плащането на редовна заплата. Това, разбира се, не премахва събирането на изпитните такси. В Италия става обичайно преподавателите да получават заплати. Първите заплати са в Болоня и датират от 80-те години на ХІІІ в. През 1381 г. вече има 23 доктори по право, чиито заплати се изплащат от общината. Тук професорът, избиран от студентите за определено време, получава хонорар по определени условия. Задължава се да не преподава никъде другаде освен в Болоня. Останалите италиански университети също последват примера му. Голяма част от тях предлагат големи заплати при основаването си с цел да привлекат известни преподаватели от Болоня или Падуа. На някои места разходите за възнаграждение се поемат от църквата, а на други от градските власти.

Преподавателите във факултетите по право и медицина ,изглежда, имат по-високи приходи (бенефиции, такси, изпитни такси, заплати) от преподавателите по свободните изкуства. В Павия броят на тези, които са на заплата, се повишава от 9 на 70 души.

Някои преподаватели имат доходи извън университетските източници. Те могат да са получени по рождение, чрез брак, друга работа и др. Също така дават стаи под наем на студенти и консултации (правни или медицински), които са много скъпо платени.

Ирнерий


Известни личности сред средновековните преподаватели

В средновековните университети има значителен брой преподаватели, които в годините на своя живот изграждат своя авторитет и престиж пред обществото, папата и владетеля, но най-вече пред самите студенти.

Един от първите изявени преподаватели през Средновековието, за които не се знае почти нищо, е болонеца Пепо, упоменат в един документ, отнасящ се към 1076 г. Той преподава римско право.

Един от най-големите преподаватели по право през средните векове е Ирнерий или Ирнериус. Той полага началото на масовото изучаване на римско право в края на ХІ в. в Болония. Ирнерий изучава сам, без помощта на учител Юстинияновото право и придобива висока репутация. Става преподавател в школата по свободни изкуства, а след това открива специална юридическа школа по молба на графиня Матилда и започва изнасянето на свои публични лекции през 1088 г., в годината, когато е основана и юридическата школа. Той преподава в нея до смъртта си около 1125 г. Лекциите на Ирнерий довеждат до много добри резултати. В курса му има много ученици, които достигат докторска степен – Булгар, Мартин, Гозия, Гуг и Жак де ла Порте Ревенанте. Интересен факт е, че професорите от Болоня по каноническо право стриктно изследват метода на преподаване на Ирнерий.

Грациан

Първият преподавател, свързан с каноническото право, е Грациан, автор на известни декрети. Негови ученици и впоследствие преподаватели са Покапалия, Руфин, Роландо Вандинели (папа Александър III), Гугучио. А през ХІІІ в. – Ричард Английски, Дамас, Танкред и др., които са главни представители на преподаването по каноническо право в Болоня. Някои от тези преподаватели, а и такива по гражданско право, често биват професори по едното и другото право, като преподават предмети и от двете специалности. От началото на ХІІ в. до втората половина на ХІІІ в. намират широко място т. нар. глосатори (glossators). През този период са споменати някои доктори: Плацентий, работещ главно над кодекса на Юстиниян, и основава школата по право, по-късно университет във Монпелие, където умира през 1192 г.; Бургундио, един от малкото глосатори, знаещи гръцки език, и превежда гръцки съчинения; Рожен Жан Баспен Пилиус Азо, освен преподавател и посланник в Болоня; Гуголен, също посланник в Болоня; Жак Балдуини; Рофруа и др.

Един от знаменитите членове на глосаторите е Аркусти, известен със своите компилации от трудове, в които резюмира работата на предшествениците си. Своята любов към юридическите знания предава на своята дъщеря Дота де Акорсо, която е доктор по право и придобива правоспособността да преподава. Тя е първата от жените, упоменати в летописа на Болонския университет. Други жени-юристи, следващи нейния пример, са Битизия, Новела де Андреа и др.


Други Жени-преподаватели в Болония:

- Доротея Букки – след смъртта на баща си Джовани Букки, заема мястото му в катедрата по практическа медицина и нравствена философия

- Гаетани Агнези – преподава аналитична геометрия

- Ани Муранди (по мъж Манцолини) – известна с разработките си по анатомия

- Мария де ла Донне

Преподаватели, които слушат лекции по право в Болонския университет, и впоследствие пропагандират метода и доктрината на глосаторите в родините си са:

- във Франция – Пиер де Була, Жак де Ревини, Гилем Дюран;

- в Англия – Вакариус, Ричард Английски, Франциск Акурсий;

- в Испания – Понде Ларида;

- в Италия – множество лектори

Те могат да бъдат наречени „странстващите“ преподаватели.

Известен преподавател от Шартр е Бернар, който чрез своята солидна подготовка по граматика, се старае да даде основна култура и методи на мислене на учениците си. Други по-важни преподаватели са Бернар Силвестър и Гийон от Конш, които преди всичко са учени, изтъкнати представители на най-оригиналната тенденция на шартрският дух; Робер от Шестел; Джон от Солзбъри; Жилбер от Поре, който е мислител, може би най-задълбоченият метафизик на ХІІ в.

Абелар и Елойза,
средновековен манускрипт,
ХІV в.

Най-известният преподавател за времето си във Франция е Пиер Абелар. Той може да се нарече първият „професор“. Абелар е роден в Пале в околностите на Нант през 1179 г. Принадлежи към съсловието на дребните благородници, чийто живот става доста труден след въвеждането на паричната икономика. Изоставя военната професия и се впуска в ученето. Той става „рицарят“ на диалектиката и води горещи спорове. След известно време Абелар отива в Париж. Тази негова стъпка е съдбоносна за него. Тук обаче неговата самоувереност, както той сам признава, го опълчва срещу най-прочутия парижки учител Гийом от Шампо. Абелар го предизвиква на словесен диспут, но благодарение на своя опит Гийом го принуждава да се оттегли. Абелар става учител и се мести в Мельон, а впоследствие и в Корбей, където ръководи школа. Но се разболява и се налага да се оттегли за няколко години в Бретан. След като се възстановява, намира отново стария си противник Гийом в Париж. Отново се разразяват спорове. Гийом е разколебан и внася промени в учението си, съобразявайки се с критиката на своя млад съперник. Това не удовлетворява Абелар, който усилва атаките си и се увлича, но е принуден да прекрати отново спора и да се оттегли в Мельон. Победата на Гийом всъщност е поражение. Всичките му ученици го изоставят и той се отказва от преподавателска работа. Абелар победоносно заема мястото му на хълма Света Женевиева. Това определя и съдбата на парижкия интелектуален център. Като логик той се дразни, че теолозите имат предимство пред всички други и тогава решава да стане теолог. Записва се отново студент и веднага отива в Ланс да слуша лекции на най-прочутия теолог за времето си Анселм. Славата на Анселм не издържа дълго пред иконоборската страст на неговия противник. Абелар е предизвикан, като му казват, че познава основно философията, но е невеж в теологията. След време се връща в Париж. А след авантюрата си с монахинята Елойза – седемнайсетгодишна, в плен на страстта Абелар напуска преподавателската и научната си дейност.

10. Св. Анселм, прочут теолог

Ще споменем и някои известни преподаватели от училището в Нотр Дам, което е преди всичко училище по теология. Това са преподаватели по каноническо право и теология – Пиер Лобардски, Пиер Коместор и Петър Чантер. Те съставят учебници за преподаването по теология, използвани до Реформацията на Мартин Лутер.

В заключение ще споменем, че в края на Средновековието започва процес, който ще доведе до изчезването на средновековния интелектуалец-преподавател. На културната и научна сцена ще се появи един нов тип преподавател – хуманистът. Разбира се, преподавателят-интелектуалец не е насилствено „убит”, той капитулира доброволно. Голяма част от университетските хора с потъпкване на своето достойнство, в течение на XIV и XV век подготвят изчезването на преподавателя-интелектуалец. Университетският преподавател в края на Средновековието е замесен неволно в обществените дела на града. Много от тези преподаватели стават съдии, политици, обществени дейци, което засилва тяхното желание за власт. Те стават част от привилегированите слоеве и започват да губят своя морал и се намесват в политиката. Например в Болоня преподавателите по неволя се замесват в партийните разпри и поради това губят голяма част от своя авторитет и достойнство. Основават се няколко катедри, в които започват да преподават, като взимат определени заплати, без да получават хонорара си от студентите. Така тези преподаватели стават зависими от градските власти. Те започват да регулират и определят материала, който професорите трябва да преподават, без да се съобразяват с личните способности на преподавателите и с интересите на науката.

  < -- 1   2   3  
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.