е – музеен вестник > История > Средновековните университети и техните преподаватели
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Среща на доктори, университета в Париж, средновековен манускрипт

Статистическа и практическа страна на въпроса за завършващите студенти – магистри или доктори

Като цяло една малка част от студентите успяват да се дипломират и въпреки че не могат да се определят процентите, този факт е безспорен. Ниската успеваемост идва от присъщата сложност на предметите, времето, което се изисква за обучение и високата цена, плащана от студентите. В германските факултети за свободни науки през ХV в. е отчетен висок процент на неуспели студенти. Документите показват, че само 3-4 от 10 студенти успяват да се дипломират като бакалаври и едва един от 10 като магистър. Съществуват сведения за по-богати студенти, които чрез подкупи успяват да се сдобият с дипломи. Голяма част от студентите нямат шанса да станат преподаватели. Също така голяма част от получилите лиценз за завършено обучение не кандидатстват за доктори или магистри, тъй като те са много по-скъпи от обикновената степен и въпреки че присъждането й дава на притежателя й висок социален престиж, тя не допринася за по-нататъшното интелектуално развитие и е необходима само на онези, които желаят да преподават и трябва да се присъединят към колегията на докторите. Оттук следва въпросът, дали всички, които получават тези степени – магистър или доктор, преподават?

Особено в големите факултети по свободни изкуства в Париж и Оксфорд това е задължително. Всеки магистър, след като се дипломира, е задължен да служи като „задължителен регент“. По този начин екипът на преподавателите се подновява на определен интервал от време. Но това не се харесва на магистрите, които вече са на тези постове, тъй като в техен интерес е ограничаването на броя училища и преподавателски места. Впоследствие това правило е премахнато с реформа от 1452 г.

Важен е и въпросът, как се избират преподавателите? На първо място, чрез Съвета на факултетите (така е в Париж); Общото събрание на преподавателите на университета (в Оксфорд) или от Колегията на докторите (в Авиньон) и ,на второ място, чрез договор, подписван между преподавателя и университета или друга външна институция – например града, в който служат като протектори на университета. Този договор обикновено е подписван за едногодишен срок и подлежи на подновяване. В него са уточнени както задълженията на преподавателите, така и тяхното възнаграждение. В някои университети преподавателите са назначавани от кралете или от ректора и неговите съветници. Например в Болоня ректорът избира кои от най-влиятелните професори да влязат в Университетския съвет.


Преподаването като професия и преподавателската кариера

Гилдията на средновековните преподаватели в университетите не е хомогенна. Голяма част от преподавателите във факултетите по теология принадлежат към религиозните ордени. Те преподават в техните манастири и мобилността им е ограничена от правилника на ордените, в които членуват. На практика не играят съществена роля в живота и управлението на университета и кариерата им е по-специфична.

Основният феномен, наблюдаван почти навсякъде в Западна Европа, е постепенната поява на група от професионални „регенти“. Обикновено те биват наричани „редовни“ и се противопоставят на „извънредните“ преподаватели.

Преподаване на студенти, средновековен манускрипт

В педагогически план съществува разграничение. Във всяка дисциплина има основни текстове, които са най-важни и се изучават по-задълбочено, и допълнителни текстове, които не са толкова фундаментални и се изучават по-повърхностно. Преподаването на тези допълнителни материали като цяло е поверено на бакалаврите, но понякога се възлага и на докторите. Основните занятия се преподават от основните регенти, чиито занятия са провеждани в т.нар. час на доктора или час на магистъра, рано сутрин. Лекциите, свързани с допълнителните материали, обикновено се провеждат следобед и се смятат за по-маловажни и често дори не фигурират в учебния план за изпитите.

Взимат се предвид не само педагогическите, но и финансови и чисто институционални причини. За основните преподаватели се смята, че трябва да получават най-високо възнаграждение. Те смятат, че тяхно основно право е да упражняват пълната си власт над студентите и оценяват академичните им успехи. Членове са на борда на изпитващите, тъй като са редовни регенти и единствените, които имат право да управляват училищата и университетите. В Болоня тези права са дадени на колегията на докторите на различните факултети. Тъй като броят на преподавателите в зависимост от изучаваните предмети по всяка специалност е различен, те се обединяват, но включват само известен брой от тях, които биват избрани от всеки факултет. Тази елитарна група всъщност упражнява най-голяма власт върху студентските университети, тъй като единствена има правото да връчва степени. Тази система е особено сполучлива в случаите, в които студентите участват в по-малка или по-голяма степен в управлението на университета. Фиксира се броят на преподавателите, което спомага не само за гарантирането на доходите и авторитета им, но и за отстраняването на нежеланите кандидати, особено за докторите от други университети или, както е случаят с Болоня, по отношение на чужденците. Все пак редовните преподаватели не успяват да упражняват пълен контрол над университетите. Преподавателите във факултетите по право и медицина в началото са светски личности, чиито ангажименти към семействата им правят континюитета на техните кариери въпрос от голяма важност. Обикновено те остават преподаватели през целия си живот, дори да трябва да сменят местоживеенето си по няколко пъти. Монасите, които преподават каноническо право и теология, имат повече възможности пред себе си, тъй като след определен период на преподаване, те могат да се насочат към духовническа кариера. През периода ХІІІ-ХV в. голяма част от епископите, а дори и някои кардинали и папи са бивши учители. През ХІІІ в. над 33 % от регистрираните парижки магистри по теология стават свещеници, абати или кардинали. В Оксфорд и Кембридж през ХV в. 36 от 79 английски свещеници са преподавали там. Това прави 46 процента.

Във факултетите по свободни изкуства има по няколко „професионални“ регенти. Те преподават граматика и логика. Една значителна част от тях, особено в Париж и Оксфорд, са млади магистри, които завършват задължителния си период като регенти, като посвещават на това само няколко години. Впоследствие продължават обучението си във факултетите по право и медицина.

През Късното средновековие се появява нов тип регенти (най-вече във факултетите по свободни изкуства), с по-стабилна позиция, макар и с по-нисък авторитет от редовните регенти във факултетите по право и медицина. Такива са регентите в колежите. Те започват съществуването си като общежития за бедни студенти, но постепенно се обвързват все повече с обучението. То започва като вид частни уроци, но впоследствие се трансформира, особено в по-големите колежи, в редовен курс. Този курс става достъпен и за външни лица освен за живеещите в общежитията студенти. Тези регенти от общежитията се оказват в пряка надпревара с преподавателите от факултетите.

Информация за преподаването като професия дават университетските укази. През Средновековието преподаването се превръща в нормална, целодневна професия.

Сцена на средновековна университетска зала, Лаурен де Волтолина, 1355 г.

Основното задължение на преподавателя е да чете лекции върху текстове от учебната програма. Те са сутрин и имат продължителност от час и половина до два. Преподавателите в университетите и колежите трябва да водят лекции всеки ден. На практика, като се извадят почивните дни от седмицата, религиозните фестивали, дните за тържествени диспути, изпитите и летните ваканции, остават между 130 и 150 дни за провеждане им. Според запазени свидетелства ректорите по римско право в Болоня включват в своите лекции елементите: кратко изложение на всяка глава от текста; разкриване на съдържанието на всеки закон; четене на текста, съпроводено от разсъждения; повторно разкриване на смисъла на текста; разкриване на противоречията в съдържанието и общи бележки; допълнителни обяснения. Изброяването на тези елементи от четенето на лекции показва, че университетските статути забраняват прибързаното четене на сложни текстове. Има строга последователност при изучаването на правните книги.

Докторите провеждат диспути следобед на различни теми. Основно правило в средновековния университет е да няма повече от един диспут на седмица. Това дава време на редовните регенти да се подготвят за конкретния диспут. Студентите трябва задължително да присъстват, като всеки регент води малък брой диспути на година. За своята подготовка за диспута, регентът трябва да притежава в своята библиотека копия от различни книги. След края на диспута регентът пише версия на коментарите и ги дава за издаване. Така те се разпространяват сред студентите.

` `

Преподаватели

Задължения свързани с преподаването

По право и медицина

Да водят лекции

По свободните изкуства

Да водят лекции и упражнения

По теология

Тук диспутите са по-важни от лекциите. Задачата е да се дават на студентите два основни текста:

- Изреченията на Петър Ломбард

- Свещените писания


Университетският живот включва и много други задължения освен преподаването. Това са религиозни церемонии; обичайни и по някакъв конкретен случай събрания. Преподавателите имат и административни длъжности – ректор, декан, събирачи на такси и др. Мандатите са от една година, но могат да се заемат последователно от преподавателите на редовна длъжност. Задълженията им включват поддържане на документацията, да решават проблеми от различно естество и да представляват университета пред обществото. Тези административни задължения се поверяват на по-възрастни и влиятелни хора, като не са едни и същи за различните преподаватели.

Не всички преподаватели ревностно изпълняват задълженията си. Не всички са достатъчно сериозни. Това налага, особено в Болоня, да се създаде група студенти, които следят и изобличават несериозните преподаватели. Това показва, че преподавателите най-вероятно изнасят само една част от програмата си, удостояват със степени кандидати, които не ги заслужават. Към края на Средновековието тази незаинтересованост се засилва изключително много.


 

  < -- 1   2   3   -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.