е – музеен вестник > Уникални експонати > Кръстчето на Васил Левски
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Кръстчето на Васил Левски
Даниел Иванов


Витрината с експонираните
вещи на Васил Левски в НВИМ

Кръстчето, принадлежало
на Левски

Една от личните вещи на Васил Левски, която е изложена пред музейната публика в залите на НВИМ е кръстчето, подарено от вуйчо му. То се състои от две части, вътрешна – кръст изобразяващ „Разпятието Христово”; и чрез запояване е прикрепен към по-голям външен кръст, който е украсен с 16 малки пъпчици, имитиращи цветни пъпки. Те са симетрично разположени, а две от тях, които се намират на дългата страна са по-големи. Вътрешният кръст е изработен от сребро, а външният от оловна сплав.

На обратната страна има медальон, който отгоре е закрит със стъклено капаче. Върху стъклото е залепен портрет на Васил Левски с диаметър 16 мм. В горния край на кръста, на малка халка, е закачено сребърно синджирче с дължина 44 см – филигранна изработка. Двата края на синджирчето се закопчават с пружинена халка. Размер на рамената на кръста са 6 х 4 см.

При реставрационно-консервационни работи извършени на предмета през месец февруари 1973 г., е отворен намиращият се в задната част на кръста медальон, като в него са намерени следните материали: кичурче коси на Левски и парченца от неизвестен произход, обвити в хартия. Медальонът е демонтиран, а съдържанието е отделено с цел проучване.

Медальонът, закрепен на
обратната страна на кръста

От 9 февруари до 2 април 1973 г. в Научноизследователски институт по криминалистика и криминология към МВР, София е направен ДНК анализ на косите на Васил Левски, предадени от сестра му Яна и на намерените в медальона на кръстчето косъмчета, за които се предполага че са на Левски. Искането за това изследване идва от Националния военноисторически музей с оглед да се идентифицират косите от кръсчето и да се сравнят с тези предадени от сестра му. Материалите, които специалистите изследват са: кичур коса на Васил Левски – прави косми с русо-кестенява коса, дълги до 18.30 см.; косми от медальона – прави, с русо-кестеняв цвят, дълг до 1.30 см.; три броя хартиени топчета, намерени в медальона, заедно с косите; снимка, намерена в медальона с диаметър 1.60 см. с изображение на мъж (анфас).

При направените проучвания на косми от косите предадени от сестра му Яна и на кичура от медальона се установява пълно съвпадение по всички микробиологични качества. Заключението на специалистите е, че кичура намерен в медальона е принадлежал на Апостола на свободата.

Къстчетата хартия от книжните топчета на медальона се идентифицират като чиста целуоза – италианско или белгийско производство на тънка амбалажна хартия – тип „Хутпак”, каквато се произвежда до 1895 г., а що се отнася до образа от медальона, той е фотоснимка, откопирана на дневна – растер фотохартия, каквато се произвежда до 1906 г. На снимката ясно си личи че образът на мъжа е на Апостола на свободата – Васил Иванов Кунчев.

Макроснимка на косъм от кичура
коса, намерен в медальона

Снимка с образа на Апостола,
намерена в медальона

Както вече писахме по-горе, кръсчето е подарък от вуйчо му архимандрит Васил, който му го носи от второто си поклонение на Божи гроб в Йерусалим. Когато Левски получава кръсчето от вуйчо си, ядосан, го показва на майка си, сестра си и зет си като казва: „Гледайте го, отива за втори път на Божи гроб, харчи пари и ме залъгва като дете, носейки ми кръстче подарък, а намерението си да ме изпрати в Русия да следвам голямата наука отлага за кой знае за кога”.

Този ценен предмет е носен от Васил Левски постоянно, когато се подвизава като дякон Игнатий, а и след това, вече като Апостол и ръководител на Вътрешната революционна организация. Вероятно Левски получава кръста между годините 1858-1862 г. След смъртта на Апостола е запазено от сестра му Яна, а тя от своя страна го оставя на дъщеря си София Николова Зидарова, която го предава във Военния музей на 27 август 1940 г. за да бъде запазено за поколения българи.

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.