е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.


Даниел Иванов

„Стрелите ни ще засенчат Слънцето.”
„Толкова по-добре. Ще се бием на сянка!”







Едни от най-ранните мащабни военни конфликти са известни като Гръко-персийските войни (500 – 449 г. пр. н.е.). Основният извор за тях е „История” на гръцкия автор Херодот. Той представя войните като най-значимото събитие на неговата епоха. В своето изложение „бащата на историята” стига до 478 г. пр. н.е., когато персийската армия е отблъсната обратно към Азия.


Персия


Персийската империя, 490 г. пр. н.е.

През първата половина на VІІ в. пр. н.е. един племенен княз на персите – Ахемен, основава персийската монархия и поставя началото на династията на Ахеменидите. През следващите десетилетия царят на Мидия успява да наложи своето господство над останалите ирански племена, включително и над персите, и започва война със залязващата държава на асирийците. В края на VІІ в пр. н.е. Асирия е победена и се разпада. Освободеното териториално пространство е заето от една нова сила – Персия. Един от първите й владетели Кир ІІ успява да наложи своето господство над останалите племена и етноси, като през 555 г. пр. н.е. разбива последния цар на Мидия – Астиаг, превзема столицата Екбатана и присъединява цяла Мидия към Персийската държава. Впоследствие са покорени Армения, Кападокия и Лидия. През 538 г. пр. н.е. е превзет и Вавилон и е унищожена нововавилонската държава.

Своето могъщество Персия достига при управлението на Дарий І (521-485 г. пр. н.е.). Посредством своята агресивна военна политика, персийският владетел успява да разшири своята държава, която обхваща територии от Индия на изток до Егейско море на запад и от Кавказ на север до Египет на юг. Въпреки че държавата на Дарий І е насилствено образуван конгломерат от слабо свързани помежду си племена и етноси, за своето време тя е една значителна военна и политическа сила. Наследник на великия персийски предводител става един от неговите синове – Ксеркс (485-465 г. пр. н.е.), известен с победата си над армията на обединените гръцки полиси при Термопилите през 480 г. пр. н.е.


Персийската армия


Персийската войска е съставена от множество етноси, събрани от всички краища на обширната империя. Голяма част от нея се състои от лековъоръжени стрелци с лък от Централна Азия и с копие от Източното Средиземноморие. Тези, които всъщност формират ядрото на армията, са персите и мидийците. Тяхното облекло съставлява: дълга цветна туника с дълги ръкави; под нея имат къса люспеста броня; панталон; а на главата носят широки шлемове. Щитовете им са кръгли, плетени, като някои от тях имат кожено покритие и наподобяват беотийските – с разположена в центъра от вътрешната страна дръжка и закрепено умбо от външната страна на щита. Тяхното въоръжение е съставено от копие с дължина около два метра; дълъг сложносъставен лък, за който изпозват тръстикови стрели с бронзови върхове; кама, която носят от дясната страна на кръста.

Елитната персийска част включва личните телохранители на владетеля, които наброяват 10 хиляди бойци. Те са наречени „безсмърните”. Името им е посочено единствено при Херодот. Въпреки че има доказателства за тяхното съществуване, никъде не се посочва това име в персийските извори. Предполага се, че гръцкият автор бърка името Anûšiya (компаньон, придружител) с Anauša (безсмъртни).

Друга войскова единица в състава на персийската армия е кавалерията. Нейното въоръжение и снаряжение е подобно на това на пехотата, с изключение на металните шлемове.

Модел на античен кораб – триера

Освен сухопътните войски персийската държава разполага и с голям морски флот. Според Херодот той наброява 1207 триери1, сред които 300 са финикийски, 200 – египетски, и 290 от йонийските гърци. Твърде вероятно е тази цифра да описва общото количество на персийската средиземноморска флота, а не тази, която реално участва във военните действия.

Триерите са типични бойни кораба от класическата епоха в Античността, с три реда гребци (около 170), разположени един над друг в шахматен ред. В предната част на носа е разположен таран, който е използван за атакуване на противников кораб с цел неговото разрушаване и потопяване. Този тип плавателни съдове, с незначителни разлики, се използва от всичките средиземноморски флотилии през тази епоха. Екипажът им обикновено включва между 30-40 души абордажна група, която е въоръжена предимно с копия и брадви.

В своята „История” Херодот съобщава числеността на персийската армия. Според него само пехотата наброява 1,7 млн. бойци. Като според гръцкия историк заедно с обоза общата бройка на Ксерксовата войска достига 5,283,200 души, което е твърде преувеличена цифра.

`

Персийски войски

Брой на войските според Херодот

Екипаж на флота

517 610

Пехота

1 700 000

Кавалерия

80 000

Араби и либийци (африканци)

20 000

Гръцки наемници

324 610

Общо

2 641 610

С обоза

5 283 220

                              По Херодот


Старогръцкият поет Симонид (556-468 г. пр. н.е.), който е съвременик на Херодот и събитията съобщава за 4- милионна персийска армия. Друга цифра, която е дадена от личния лекар на един от следващите императори на Персия Артаксеркс ІІ Мнемон (404-358 г. пр. н.е.), е 800 000 души.

Керамично пано от двореца в Персеполис на „безсмъртните”,
в експозицията на Берлинския археологически музей

Тези цифри са трудно премливи, но те говорят за една внушителна за своето време армия, която успява да събере персийският владетел. В статията си „Персийските войни” Ливио Стечини прави изследване върху числеността на персийската армия. Преглеждайки проучванията на различни автори от ХІХ и ХХ век, той стига до извода, че най-вероятно армията на Ксеркс варира между 50 и 100 хиляди души, въпреки че някои историци посочват и по-големи цифри. Джулио Гианели споменава не повече от 300 хиляди, докато немският историк Хелмут Берве дава цифрата над 100 хиляди души.

Персийските войски преминават специална подготовка. През 481 г. пр. н.е. в Сарди са заловени двама атински шпиони, Ксеркс ги пуска, но преди това издава заповед да им бъде показана цялата армия. Една манипулация, която цели психологически срив и понижаване на духа на обединените гръцки войски.

Съставът на персийската войска е изключително живописен – в нея са включени различни племена, всяко от които носи своят дух и традиция във воденето на боя. Тук влизат перси, асирийци, араби, африканци и индуси. Въпреки нехомогенния състав като всяка армия и персийската има изградена тактика при водене на боя.

Преди започване на битка, се събира военен съвет, който обсъжда плановете за действие. След определяне на плана армията се разполага, както следва: в центъра на ариергарда са разположени войници, които са заобиколени от кавалерията и са поддържани от лековъоръжени войски. Заобиколен от най-верните си войскови части е върховният главнокомандващ, в случая владетелят, който ръководи армията в хода на битката. Той е разположен в центъра и наблюдава оттам действията на воюващите сили.



1. От гръцки

 

1   2   3   4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.