е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Отбраната на Белоградчик през Сръбско – българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Първи ден


Карта на битката при Термопилите

За тези четири спокойни дни, след като персийската армия пристига в северната част на прохода, Херодот пише: „...четирите дни затишие са затова, че Ксеркс очакваше, че гърците ще осъществят бягството си.” Виждайки, че това няма да се случи, ранно сутринта на петия ден персийският владетел заповядва фронтална атака срещу гърците, намиращи се в прохода. Първо са изпратени мидийските контингенти, на които им е заповядано да „доведат неприятелските бойци при него [Ксеркс] живи.”

Според персийския историк Ктесий първоначално срещу елините се изправя отряд от 10 000 мидийци под командването на генерал Артабан. Атаката им е безмилостна, като тя продължава прец целия ден. Жертвите, които дават, са значителни. Въпреки положените усилия те търпят неуспех и се оттеглят. Още през същия ден следва нова атака на персийската армия. Ксеркс изпраща срещу организираната гръцка фаланга „ ...онази войскова част, която персийският цар наричал „безсмъртните” и чийто командир бил Хидарн” (от строперсийски Видарна, което означава изкормвач).

Елитният корпус се хвърля уверено в боя, но спартиатите се сражават „мъжествено” и доказват своето превъзходство. Интересна е тактиката, която използват хоплитите според описанията на Херодот: „Така гърците отведнъж обръщали гръб и удряли на бягство; варварите [персите], виждайки това, се втурвали подире им с викове и шум да ги преследват. Гърците обаче, щом като варварите ги застигнели, се обръщали изведнъж в лице към тях и посичали безброй перси. При тези действия загинали, разбира се, и няколко спартиати. Тъй като и персите не могли по никакъв начин да завладеят прохода независимо от това дали нападали на отделни групи, или пък масово, принудили се и те да се оттеглят.”

Причините за неуспеха през първия ден се крият в невъзможността персите да се възползват пълноценно от численото си превъзходство поради ограничения терен, а също така и поради „използването на по-късо копие от това на гърците” (Херодот). Освен мястото и оръжието основна роля при изненадата на противника играе и начинът на водене на боя от страна на гърците. Диодор Сицилийски казва, че „ ...мъжете [хоплитите] застават рамо до рамо”. Използването на спартанската фаланга създава големи затруднения на персийската армия. Нито при използването на лъковете, нито в ръкопашните сражения тя има успех срещу гръцките войски.


Втори ден


Битката при Термопилите, литография

През втория ден сраженията продължават със същата сила и интензивност, както и през първия. Ксеркс отново изпраща многобройни пехотни подразделения да атакуват прохода в района на Фокейската стена. Надеждите на персите за успех са свързани с изтощението на гърците и „ ...поради твърде по-малкия брой на неприятелите си да могат да им нанесат толкова много рани, че в края на краищата елините да не бъдат в състояние вече дори ръцете си да помръднат.” Въпреки мощните атаки на персите гърцките войски успяват да организират своята защита и да контраатакуват, като отблъскват противника. Дисциплината при водене на боя при тях е на изключително високо ниво, което допринася за успешния изход от сражението през този втори ден, като те се „сражавали подредени по вида на своето въоръжение и по племена, като всеки от тях имал свое определено място.” След поредната неуспешна атака персийският владетел се оттегля умислен в лагера си, опитвайки се да намери изход от създалата се ситуация.

Сред редиците на всяка армия и народ се раждат и предатели. Така се случва и при гърците. Вечерта след битката при Ксеркс се появява един мъж от Малида, известен с името Ефилат, син на Евридем. Когато отива при персийския цар, той се надява да получи възнаграждение, ако преведе част от персийската войска през планинския път Анопая. Ксеркс изпраща корпуса на „безсмъртните” начело с Хидарн да излезе в гръб на Леонид и гръцките войски. Предполага се, че към корпуса са включени още войски и той съставлява около 20 хиляди войници.

Маршрутът, по който тръгва персийската част, започва от Западната порта на Термопилите и по долината на река Асоп се изкачва на стръмното дефиле, продължава по хълмовете над дефилето и стига до билото на планината Калидромо, стигайки до Източната порта на прохода, заобикаляйки по този начин войските на Леонид. По него спартанският цар поставя охрана от 1000 фокейци, те обаче са недостатъчни да спрат войските на Ксеркс, които, придружавани от Ефилат, стигат в гръб на гърците.

Първоначално в редиците на персите настъпва суматоха, тъй като те не очакват да срещнат противникови войски по пътя. След като разбират, че това са фокейци, бързо се окопитват и изграждат здрава бойна линия. Със своите стрели персите обстрелват противника и той панически започва отстъпление. Корпусът, предвождан от Хидарн и Ефилат, безпрепядствено стига до Източната порта на прохода.


Трети ден


Благодарение на вестоносец на сутринта Леонид разбира, че фокейците не успяват да удържат пътя и противникът е преминал успешно по него с помощта на предател. След като разбира за предателството и промяната в обстановката, спартанският цар свиква военен съвет. При своето заседание съветът се разцепва на две. Едните съветват войските да отстъпят, докато другите желаят съпротивата да продължи. По заповед на Леонид съюзните гръцки войски се оттеглят към Атика и Пелопонес, а той остава в прохода със свойте хоплити-спартиати. С тях остават корпусите на теспийците и тиванците, а също и придружаващите спартиатите, илоти. Решението на спартанците да останат да защитават прохода с цената на живота си, дава време на оттеглилите се гръцки войски да се организират и впоследствие да имат шанса да нанесат ответен удар на персите.

В другия лагер персийският владетел решава да извърши жертвопринушение в чест на Митра, персийския бог на слънцето и войната. След което решава да изчака до обяд, за да осъществи последния си удар. Този ход не е случаен. С тези свои действия Ксеркс изчаква предвижването на войските, предвождани от Хидарн, да слязат от планината и да излязат в гръб на гърците.

Последната битка започва, като „пълчищата на Ксеркс този път се приближили, а гърците, предвождани от Леонид, които сега отивали в бой на явна смърт, напреднали много повече в по-широката част на прохода, отколкото преди това.” За разлика от воденето на боя от предишните два дни, а именно да се подчинят на изпитаната тактика, една част от войските да отбранява стената, а другата да напредва, след което да увлича след себе си персийските войски в теснините, гърците стигат до ръкопашен бой в по-широката част на прохода. Те изоставят изцяло бойния ред на прословутата фаланга и „презирайки напълно смъртта, и ги [персите] посичали със сляпа ярост.”

Херодот ни предава доста интересно събитията около тази битка: „Зад бойните редици стояли командирите им [на персите] с бичове в ръце и подтиквали всеки боец поотделно посредством удари с бичове напред. Мнозина изпопадали в морето и се издавили, а много повече са изпотъпкани живи от другите бойци. Никой не се грижел за умиращите. Елините знаели, че ги очаква сигурна смърт от страна на онези, които идвали, обхождайки планината, и затова те се хвърляли с всички сили върху варварите...” и продължава „Копията на повечето бойци били вече изпочупени, тогава те връхлетели върху персите с мечове. В битката загинал геройски Леонид, а заедно с него загинали и други знаменити спартиати, чиито имена аз узнах, защото те заслужават да бъдат прославени... Също и много знатни перси загинаха в тази битка, между тях и двама синове на Дарий [братя на Ксеркс]...” След смъртта на пълководеца се разгаря ожесточен бой за неговото тяло. Спартиатите успяват да го изтръгнат от ръцете на противника, като го принуждават да отстъпи. След пристигането на войските на Хидарн гърците променят досегашния си начин на водене на боя и се оттеглят зад стената в теснините на прохода. Тук на един хълм те организират своята отбрана, но и това не помага срещу персийските стрели, които ги засипват. Според Херодот елините са погребани на мястото на последната, проведена от тях битка. След края на сражението персите, от своя страна, намират тялото на Леонид и го обезглавяват. По време на битката загиват между 1000 и 2000 гърци и около 20 000 перси.

Проходът Термопилите днес

За този последен ден от битката между Херодот и Диодор Сицилийски се получава разминаване. Според Диодор един персиец на име Тирастиад успява да дезертира и да предупреди Леонид за плановете на Ксеркс и предателството на Ефилат. В този момент Леонид решава да изненада противника и да нападне пръв. Атаката е в ранните часове на нощта. Според Диодор изненадата е пълна и Леонид успява да създаде суматоха в редиците на обезумелите мидийци. Докато Херодот описва само дневното нападение на персите срещу гърците.

Събитията при Термопилите дават възможност на полисите да се организират за борба с многочисления противник. Атина успява да евакуира своите жители на остров Саламин. След като преминават през прохода, персите настъпват към Беотия и опожаряват Атика и Атина. След тези събития се стига до решителната морска битка край остров Саламин в Сароническия залив на 28 септември 480 г. пр. н.е. В нея персийската флота претърпява поражение и е принудена да се оттегли. Изплашен за живота си, Ксеркс окончателно напуска гръцките територии след Саламинската битка. През 479 г. пр. н.е. при Платея гръцката армия разгромява останалите персийски войски.

Самият терен на битката не търпи големи промени през вековете, въпреки че днес тук минава главният път от Солун за столицата Атина. Голямата промяна е свързана с равнинната територия, простираща се на север и изток от пътя. В Античността това пространство е било залято от морето и до там е стигала бреговата линия. В момента тя се намира на около 3 км. от мястото на сражението.

Хълмът при Термопилите, където е поставен
епитафът на Симонид

В наши дни в района на битката е издигнат монумент, който включва три паметника. Единият е направен през 1955 г. от гръцкия крал Павел І. Паметникът символизира храброста на защитниците на прохода. Изработен е от бял мрамор, покрит с бронз и изобразява спартанския цар Леонид в цял ръст с пълно бойно снаряжение. Друг паметник в чест на защитата на Термопилите е издигнат през 1996 г. Освен тези два паметника на мястото, където загиват последните спартиати, се намира и една паметна плоча. Тя представлява копие на оригинална паметна плоча, на която е изписан текст, който още през Античността увековечава подвига на героите. Той е написан от древногръцкия поет Симонид и гласи: „Странниче, иди и разкажи на лакедемонците, че верни на техните завети, ний тук сложихме кости.”

<-- 1   2   3   4
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.