е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Отбраната на Белоградчик през Сръбско – българската война 1885 г.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Пълководците


Персийския цар Ксеркс І
(519-465 г. пр. н.е.)

Бюст на спартанския цар Леонид (540-480 г. пр. н.е.), в експозицията на Археологическия музей в Спарта

Ксеркс І (486-465 г. р. н.е.) е син на Дарий и Атоса, дъщеря на Кир. Той наследява своя баща, след като е предпочетен пред своя по-възрастен полубрат Артабазанес. Ксеркс е първороден син на Дарии след възкачването му на трона. Името му е гръцкото транкрибиране на старото персийско име Кшайарша, което означава „крал, който е истински мъж”, „герой измежду кралете”. Името е съставено от две думи – кшайа, означаващо крал, и аршан – мъжкар, мъжествен. Ксеркс е последовател на своя дядо по майчина линия Кир, и на своя баща, които провеждат завоевателна политика и разширяват територията на своята страна. През 465 г. пр. н.е. Ксеркс и най-големият му син Дарий стават жертва на дворцов заговор. Начело на този заговор са началника на охраната Артабан и евнухът Аспамитър, които убиват царя в неговите покои.

Героят от сражението при Термопилите Леонид (, Леонидас; 489-480 г. пр. н.е.) е син на Анаксандрид. Името му е синоним на смел войн, предводител. Той е роден някъде в началото на 540 г. пр. н.е. от първата съпруга на баща му, чието име е неизвестно. Леонид е един от четиримата синове на Анаксандрид, а брат му Клеомен пък управлява Спарта преди него.

Леонид става крал, като наследява своя брат, след като той е убит зловещо и не оставя мъжки наследници. Официалната версия е, че Клеомен се самоубива в пристъп на лудост, но по вероятната версия е той да е бил убит.


Начало на гръко-персийските войни


След нахлуването си в Югоизточна Европа в края на VІ и началото на V в. пр. н.е. Дарии започва приготовленията за поход срещу гръцките полиси (494 г. пр. н.е.). Междувременно в началото на V в. пр. н.е. избухва въстание в района на малоазийските градове. Начело на въстаниците застава доскорошният военачалник на Дарий – Аристагор, персийски тиран в Милет. Той търси помощта на гръцките полиси, но единствено Атина и Еретрия, които са засегнати и застрашени от персийското морско господство, изпращат незначителен брой кораби. Въстаниците претърпяват неуспех и през 495 г. пр. н.е. Милет е превзет, опостушен и жителите му отведени в робство. Известно време след това злощастно събитие и останалите полиси по малоазийското крайбрежие губят своята независимост. Властта в Йония отново е в ръцете на Дарий І. Конкретният повод за похода на персите срещу Елада е присъствието на атински и еретрийски кораби между йонийските. През 493 г. пр. н.е. войските на персийския владетел нахлуват в северна Гърция, но претърпяват поръжения и се оттеглят в Азия. Три години по-късно е предприет нов поход. Флотът подчинява Кикладските острови и о. Евбея, а след това е осъществен и десант на източния бряг на Атика в Маратонската равнина.

Пред опасността от нашествие и опостушаване на териториите им Атина и Спарта забравят своите различия. В Атина даже взимат решение да подчинят своите въоръжени сили, в това число флот и сухопътни войски, на командването на Спарта. Също така е взето решение персийската армия да бъде посрещната в Термопилската долина, намираща в южната част на планината Олимп. Още при преминаването на Хелеспонта от персийската войска срещу тях е изпратена армия от 10 000 хоплити.

Планининските масиви при Термопилите са в близост до морето, оставяйки само два възможни начина за преминаване на юг: единият е по протежение на брега, а другият е изключително труден – тесен път през планините. Днес между морето и планината има значително пространство, което се образувало поради оттеглянето на водата, но в началото на V в. пр. н.е. тук съществува един тесен проход. Западната част на прохода е доста тясна, а след преминаването й пътят се разширява и там е разположено селището Антела. След два и половина километра се намира селището, кръстено в чест на битката – Термопили. Проходът завършва с тясна част на изток, където на една тераса над морето са разположени древни селища. Именно през този проход е взето решение да преминат персийските войски в посока Атина и Пелопонес.

Гърците изпращат авангард, чиято задача е да подготви позицията, докато основните сили пристигнат. Царят на Спарта Леонид с малък отряд от 300 хоплити взима оръжие и се отправя към прохода. Във време на мир властта на спартанските царе е малка и тяхното влияние в политиката е незначително. Основната им функция е свързана с религиозните дела на държавата. Започне ли война обаче, тяхата роля става значителна. Спартанският владетел става командир на войската и властта му е неограничена.


Битката


Сателитна карта на прохода при
Термопилите в наши дни

Вместо да отстъпи прохода, Леонид и неговите 300 храбри хоплити решават да пожертват храбро живота си в тази битка. Всеки един от спартиатите в Спарта е подготвен да живее единствено за държавата. Тази военна организация, начело със знаменитата фаланга, за един дълъг период няма равна на себе си в Антична Гърция. Неслучайно спартанската армия има славата на непобедима в открит бой.

Спартанският цар подбира мъдро терена и тактиката за водене на боя с персите. Той се аргументира, че проходът при Термопилите може да бъде удържан от малко, но храбри мъже срещу огромната сила на персийската армия, която няма да има възможността да се разгърне в теснините на дефилето. Така гръцката армия се разполага в най-тясната част на прохода при Фокейската стена. Що се отнася до флота на гърците, той трябва да охранява морските пътища покрай остров Евбея и е позициониран на нос Артемизий.

В дните преди началото на сражението Фокейската стена, която прегражда прохода и е изградена от фокейците за отбраната срещу тесалийците, е в много лошо състояние. При пристигането си там гърците започват ремонтни работи с цел нейното укрепване. Въпреки големите усилия подстъпите към Атика и Пелопонес не са напълно обезопасени. Същестуват пътища през планинските масиви, по които може да бъде прекарана персийската войска. Един от най-опасните е планинският път Анопая (Anopaia path), който минава южно от Термопилите. Тук Леонид поставя 1000 фокейски хоплити, които имат за задача да охраняват пътя от навлизането на вражески войски.

След пристигането на персийската войска при Термопилите, изминават четири дни преди да започне действителното сражение. В своята „История” Херодот пише, че спартанците спокойно очакват яростната персийска атака, като прекарват времето си в тренировки и сресване на косите си пред стената. Запитан за това, което Херодот споменава, спартанският цар в изгнание Демарат, който става един от персийските сатрапи4 и участва в похода на Ксеркс, казва, че когато спартиатите си сресват косите, това е знак, че се готвят за битка.

Преди началото на сражението, при Леонид пристига персийски пратеник, който предава желанието на Ксеркс гърците да свалят оръжието и да се преклонят пред могъществото на Персийската империя. Отговорът на Леонид е: „Ела и го вземи”. Впоследствие гърците са заплашени от персите, че ако пуснат стрелите към небето, те ще скрият слънцето. В отговор един от спартиатите Диенек казва: „Толкова по-добре! Ще се бием на сянка.”

Датата на сражението продължава да бъде обект на дискусии в историческата наука. Съществуват различни предположения, тъй като няма сигурен източник от античността, който да даде възможност за прецезиране на датата. Преглеждайки „История” на Херодот, битката може да се включи в един обширен период от около 34-36 дни, през които вероятно се разиграва сражението. Повечето изследователи упоменават, че битката се провежда през месец август. Едни автори, като Джон Лезенби приемат датите 11-13 август, а други, като Филип Стийл и Ърни Брадфорд – дните около 20 август.



4. Наместник, управител на област в Персия

<-- 1   2   3   4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.