е – музеен вестник > Световни битки и военни поход > Храбрите 300. Битката при Термопилите през 480 г. пр. н. е.
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни поход

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Световни битки и военни поход

Назад

Гърция


Най-ранните раннокласови гръцки общества и държавни организации възникват през ІІІ хилядолетие пр. н.е. на остров Крит и по някои други егейски острови, както и в Пелопонес. Този най-ранен период от историята на древна Елада е познат като Минойски, по името на владетеля Минос, който управлявал от своята столица Кнос на остров Крит. От втората половина на ХVІІІ в. пр. н.е. до първата половина на ХV в. пр. н.е. е времето на най-голям разцвет и могъщество на критската държава и общество. През ХVІ в. пр. н.е. критските владетели полагат началото на активна външна политика и морска експанзия в северна посока и успяват да установят своята власт първо над Кикладския архипелаг, а след това и на част от континентална Гърция. В средата на ХV пр. н.е. остров Крит преживява голямо бедствие. Изригва вулкана на остров Тера (дн. остров Санторини), разположен северно от Крит. От заметресението се появяват огромни вълни (цунами) с разрушителна сила. Островът е залят и почти всички селища са потопени и оставени в развалини. Отчасти центърът Кнос успява да се възстанвови, но критската държава никога не се съвзема напълно и губи водещото си значение в Средиземноморието.

В началото на ІІ хилядолетие пр. н.е. към Средна Гърция, към Пелопонес и островите започва масово движение на ранни гръцки племена – ахейци. Те се появяват и на остров Крит. Управлението на острова се поема от ахейските царе и той става част от новата им държава. През този период започва появата на неголеми укрепени селища, които използват естествената защита на терена, т. нар. „дворци” на владетелите – центрове на раннокласовите общества, такива са Микена, Тиринт, Аргос, Атина, Тива и др. В средата на хилядолетието от тези центрове най-изявена роля в политическия, икономическия и културен живот на региона има Микена. Именно под нейно ръководство, в лицето на нейния владетел Агамемнон, се провежда военният поход срещу Троя. Но Троянската война не е единствената проява на военна и колонизационна експанзия на ахейците в Източното Средиземноморие. Както сочат архелогогическите проучвания, техни селища осейват Малоазийското и Сиро-финикийското крайбрежие. Постепено поради вътрешни борби и междуособици ахейските държави започват да западат. Отслабването им съвпада с нова вълна преселници към южната част на Балканския полуостров – дорийците. Това са вътрешни движения, които завършват през ІХ в. пр. н.е.(изходната точка се намира в Тесалия), и споменът за които се пази единствено под формата на митове и легенди.

Тези процеси съвпадат с възникването на много и различни форми на полисната организация. Първо място в южните части на Балканския полуостров заемат две държави-полиси – Спарта и Атина. Това са полисите, през които се пречупва цялата история и култура на елините.

През този период започва и великата гръцка колонизация. Тези процеси са свързани със следващите етапи на преселение на гръцки племена. На запад в териториите на Южна Италия, остров Сицилия, южното крайбрежие на днешна Франция, Испания; на изток – северното крайбрежие на Егейско море, крайбрежието на Черно море, северното крайбрежие на Мала Азия; на юг – част от африканското крайбрежие. Резултатите от гръцката колонизация се отразяват преди всичко в разширяването на търговските връзки извън границите на гръцкия свят. Около средата на VІ в. пр. н.е. колонизацията отслабва продади две основни препядствия – разрастващата се Персийска империя на изток и морската експанзия на Картаген на запад.


Гръцката армия


Обединената гръцка армия включва в себе си различни по численост и структура войски, които са събрани от различните гръцки полиси. Начело на авангарда застават спартанците, водени от своя цар – Леонид. Всичко на всичко техният брой е 300. Към спартанския отряд се присъединяват и 2800 пелопонесци, като според Херодот вместо 3100 общият брой е с 900 повече – 4000 войни. По време на похода на север се включват още 700 теспийци, 400 тиванци и около 1000 фокейци. Като общата цифра на елинските войски според старогръцкия хронист стига около 6100 души.

Друг античен автор, Диодор Сицилийски, който често е наричан „александрийски граматик” заради работата си в Александрийската библиотека и живее през І в. пр. н.е., дава малко по-различни цифри. Подобно на Херодот и той споменава същата цифра за спартанците – 300. Останалите пелопонески войски според гръцкия автор са между 3700 и 4000, тъй като хронистът не упоменава дали към периеките, чиято бройка е 1000 души, е включена тази на спартиатите или не. Така според Диодор Сицилийски общата бройка достига между 4000 и 4300 пелопонесци. Към тях се присъединяват и около 3400 войни от останалата част на Древна Елада. Тази обединена армия няма единно командване. Всяка отделна част действа под ръководството на свой военачалник, който се нарича „стратег”.

`

Гръцки войски

Брой войски според Херодот

Брой войски според Диодор Сицилийскит

Спартиати

300

300

Периеки – „тези които живеят наоколо” в Спарта

900?

1000 (включително със спартиатите или без тях?)

Останалите съюзници от Пелопонес

2800

3000

Общо войски от Пелопонес

3100 или 4000

4000 или 4300

Съюзнически войски от останалата част от Древна Елада

2100

3400

Общо гръцки войски

5200 или 6100

7400 или 7700


Спартиат – хоплит

Освен със сухопътните войски, гръцките полиси разполагат и със свой флот. Първоначално той се състои от 271 триери, които се намират при нос Артемизий, в северната част на остров Евбея. По-голямата част са атинянски (127 триери), а малко по-късно към тях се присъединяват още 80, като 53 от тях са атинянски. Този флот има за цел да спре хода на персийската флотилия. В следващите дни гръцките кораби се увеличават благодарение на такива, които пристигат от колониите в Италия. Общата бройка на гръцките триери става 386 броя. Този обединен гръцки флот се командва от спартанския командир Еврибиад, но въпреки това корабите на всеки отделен полис се ръководят от свой адмирал. Така, най-големият флот от всички, атнинянският е командван от своя талантлив пълководец Термистокъл.

Основната войскова част на армията са хоплитите. Те представляват тежковъоръжена пехота. Това е бойна единица на античните полиси в Антична Елада. Етимологията на думата произлиза от наименованието на техния щит, който на старогръцки се произнася – хоплон (). Най-известни са спартиатите-хоплити, който притежават славата на една от най-силните бойни единици през тази епоха.

Въоръжението на хоплитите е от изключително значение за техния успех на бойното поле. Тяхното нападателно въоръжение включва копие, което има приблизителна дължина между 2,2 и 2,5 метра. На изображения от по-ранните периоди се вижда, че те имат и второ копие, което им е служело за хвърляне, докато през класическата епоха разполагат само с едно дълго копие. Освен него въоръжението им включва и къс прав меч, който има дължина около 40-45 см, или махайра (къс крив меч с вътрешно заточване на клина). Хоплитът държи меча в ножна с къс ремък, която се намира под лявата ръка на война. Така той лесно може да извади меча с дясната ръка, без да изпуска щита. В повечето случаи мечът се използва, когато войнът изгуби копието или то бъде счупено.

Коринтски шлем от VІ в. пр. н.е.,използван от хоплитите, в експозицията на Националния военноисторически музей

Защитното въоръжение на хоплитите включва кръгъл щит, който се нарича хоплон. Той е с диаметър между 80 и 90 см. Освен за защита на тялото на война щитът е използван и за пренасяне на ранени или загинали в битка хоплити. От тук идва и легендарната фраза, с която спартанските майки и съпруги изпращат своите синове и мъже на война: „С щита, или на щита!” Освен с щит войниците са снабдени и с тежка бронзова или медна броня. При спартиатите тя достига до 2 таланта или 50 кг (1 талант = около 26 кг). През класическата епоха започват да се използват по-улекотени ризници, изработени от кожа и прикрепени към тях метални пластини. За защита на своята глава, хоплитът носи метален шлем, който е подплатен с кожа или с някакъв друг материал. От всички видове шлемове, които са използвани през тази период, хоплитите предпочитат най-често коринтския тип – с неподвижен предпазител за носа и неподвижни набузници. Той покрива цялата глава и оставя единствено процепи за очите и за устата. За защита на краката се използват медни или бронзови гети2.

При водене на боя хоплитите са подредени в редици – т. нар. фаланга. Тя се състои от осем реда и обикновено има формата на правоъгълник. Съставът й е на групи от по 100 човека, които от своя страна са разделени в четири подразделения. Всяко едно от тези подразделения се състои от три групи от по осем войника, които са под командването на младши офицер. Военачалникът на тези групи, обикновено се сражава в първата редица. Тази подредба има, макар и малки разлики при армии на различните гръцки полиси. При спартиатите фалангата се дели на 5 лохи3, всяка от които се състои от 256 души. Вече към края на V в. пр. н.е. тя се състои от 8 лохи. Войските, които се присъединяват към Леонид и спартиатите при Термопилите казват за тях, че са главният отряд на армията.



2. Предпазители за долната предна част на крака, от коляното до глезена

3. Войскова част, която през ІV в. пр. н.е се усложнява и се състои от два пентиокостиса (пентиокостис – 128 души), от своя страна всеки пентиокостис се състои от две братства или двойната еномотия (братство – 64 души)

<-- 1   2   3   4  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.