е – музеен вестник > Личности във военната история > Генерал Павел Христов
 

История

Музеите по света

Световни битки и военни походи

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Личности във военната история

Интересни книги

Архив

 

Личности във военната история

Назад

Генерал Павел Христов

Д-р Стоян Николов


През април 2011 г. се навършват 152 години от рождението на един от славните български генерали – Павел Христов.

Бунархисарският герой е роден на 10 април 1859 г. в Етрополе. Произхожда от богат търговски род. Дядо му хаджи Пейо Стоянов Инджев е виден търговец, собственик на много имоти и добитък. Той възпитава семейството си в дух на родолюбие, българщина и саможертва. Двамата му сина Тодор и Христо стават членове на тай¬ния революционен комитет в Етрополе, основан в него¬вата къща от Васил Левски. Тодор Пеев е негов предсе¬дател, по-късно е член на БРЦК в Букурещ, действителен член на Бъл¬гарското книжовно дружество в Браила, учител, журналист, обществен деец, участник в подготовката на Априлското въстание, а Христо Пеев - бащата на генерала - е член на комитета в Етро¬поле заедно с Григор Симеонов, Михаил Вълчев и др. Майката на генерала — Иванка (Йота) Павел Панчева е домакиня, родила, отгледала и възпитала единадесет деца. Павел е третото дете на семейството. Учи в Етрополското класно училище при чичо си Тодор Пеев, който запалва искрата на родолюбието у племенника си. По-късно продължава образованието си в Априловската гимназия в Габрово.

През декември 1878 г. с конкурсен изпит постъпва във Военното училище в София. След усилено шестмесечно обучение завършва първия випуск на Военното училище и на 10 май 1879 г. е произведен в първо офицерско звание. Като младши офи¬цер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, която по-късно е преименувана в тетевенска. В края на годината е определен за завеждащ оръжието в дружината. От март 1880 г. служи в 3-та пехотна радомирска дружина. Там изпълнява длъжността дружинен ковчежник, а от 1881 г. и член на Гарнизонния съд. На 30 август 1882 г. е повишен в звание поручик.

През януари 1883 г. е командиро¬ван в Русия, за да повиши своята военна квалификация. Първоначално е зачислен в 60-и пехотен Замоцки полк, а след шест месеца в 59-и пе¬хотен Любленски полк в Одеса. Кандидатства във Военно-юридическата ака¬демия в Санкт-Петербург, но поради липса на вакантно място в академията продължава да трупа военен стаж в елитни руски полкове до началото на новата учебна година. Служи в Преображенския гвардейски полк в Санкт Петербург и в 1-ви Лейбгренадирски екатеринославски полк в Москва.

На следващата година е откомандирован в България и зачислен като ротен командир в 15-а пехотна свищовска дружина, която влиза в състава на 3-ти пехотен Бдински полк. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

В началото на Сръбско-българската война от 1885 г. командва 3-та дружина в 3-ти пехотен Бдински полк. На 5 ноември 1885 г. дружината му е общ резерв на Сливница и е пратена в подкрепа на десния български фланг. Капитан Павел Христов вдига дружината на щикова атака и с вик „ура” овладя¬ва противниковата позиция на Три уши. Участва активно и в боевете на 6 и 7 ноември 1885 г. След тежкото раняване на капитан Марин Маринов, командир на 3-ти Бдински полк, Павел Христов поема командването на полка. На 14 и 15 ноември е в колоната на подполковник Димитър Филов при овладяването на Пирот. Остава с полка около Пирот до сключване на примирието. За участието му в тази война е награден с орден „За храброст” IV степен и със сребърен медал.

На 17 април 1887 г. е произведен в чин майор. Служи в 13-и пехотен Рилски полк, а след това във Военното учи¬лище и Военното министерство (Главното интендантство). Бойният командир предава опита и зна¬нията си на своите подчинени юнкери и войници. Тук се проявяват ко¬мандните и педагогическите качества на майор Павел Христов. Според съвременник: „Сред първите наши офицери, поели непосилния товар да доизградят българ¬ската военна мощ, бе мрачният на вид генерал Павел Христов. Суров, войник, строг към себе си преди всичко, той с постоянство и неумолимост през целия си живот насаждаше здраво понятие за военната дис¬циплина”.

През 1888 г. командва 10-и пехотен Родопски полк, а след година и половина е назначен за Врачански окръжен войнски началник.

В деня на възшествието на княз Фердинанд на престола – 2 август обичайно се повишават офицерите в звание. През 1891 г. Павел Христов става подполков¬ник, а през 1895 г. - полковник. Командва новосформирания 22-и пехотен резервен полк от 1892 г. и 3-ти пехотен Бдински полк от 1894 г. до 1897 г.

За една година е началник на Строевото отделение във Военното министерство, след което е назначен за Инспектор на граничната стража. През 1898 г. полковник Па¬вел Христов създава първия Устав за граничната служба. Като инспек¬тор и началник на граничен район не е безразличен към българското освободително революционно движение в Македония. „На 8 юни 1903 г. лично донася в Щаба на армията, че от предния ден в Дупница се намират пристигналите от Македония войводи Христо Чернопеев и Дончо Златков. По повод на предстоящото им заминаване за София полковник Христов смята, че Военното министерство би могло да се възползва от случая да съ¬бере доста интересни сведения от тях за състоянието и положението на турските въоръжени сили близо до нашата граница”. Той съдейства на четниците за лесното преминаване на границата.

През 1899 г. е назначен за командир на 2-ра бригада от 1-ва пехотна Софийска дивизия, в която са включени 16-и пехотен Ловчански полк и 25-и пехотен Драгомански полк. За първи път изпълнява длъжност на висш началник, където може да даде простор на своите военнопедагогически похвати и на оперативно-тактическите си възмож¬ности. И командването оценява неговите качества, като на 1 януа¬ри 1904 г. е произведен в чин генерал-майор. Възложено му е сформи¬рането на 9-а пехотна Плевенска дивизия. Той е нейн началник в продължение на шест години и изгражда една от славните български пехотни дивизии.

Генерал-майор Христов през 1909 г. е член на Висшия военен съвет, а от март 1910 г. поема командването на 5-а пехотна Дунавска дивизия.

Строг с подчинените си, той е още по-строг със себе си: „Българският офицер не трябва да има собствена къща, не може да бъде закрепен за нея, него¬вият дом е казармата”. Въпреки родовото богатство до края на дните си няма собствена къща, а има пет деца - Петър, Павел, Здравка, Асен и Иванка, които отглеждат и възпитават със съпругата си.

През Балканската война продължава да е началник на 5-а пе¬хотна дивизия. С нея участвува в сраженията при Ериклер, Тарфа, Лозенград, Чонгора, Бунархисар и Чаталджа. В срещното сражение Люлебургаз-Бунархисар дивизията е атакувана от превъзхождащи турски части и започва частично отстъпление. Генерал Христов обаче взема решение да не отстъпва, дей¬ства решително, заповядва всички части да останат на позициите и да спрат настъплението на противника. Началникът на 3-а армия гене¬рал Радко Димитриев, оценявайки тежкото положение на Дунавската дивизия изпраща писмена заповед до генерал Павел Христов: „Умрете с дивизията на място. Нито крачка назад. На добър час!”. Като прочита тези думи, генералът се усмихва и прошепва: „Много е закъснял моят съвипускник. Аз изпълних тази заповед, преди той да я беше издал!” Благодарение на това скоро противникът губи сражението. Генерал Владимир Заимов е категоричен: „Генерал Христов - героят от Бунархисар!”. Когато генерал Радко Димитриев поема обединеното командване на 1-ва и 3-та армия, генерал Христов остава временно командващ 3-та армия. Полага големи грижи за здравето и храната на поверените му войници и сред тях случаите на епидемии и болести са много малко.

В Междусъюзническата вой¬на с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След войната е уволнен от армията. На 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант.

По време на Първата световна война е моби¬лизиран и е назначен за Инспектор на пограничната стража, на¬чалник на Софийския укрепен пункт, а след това на Нишкия укрепен пункт и Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. След края на войната е уволнен от армия¬та. На 23 октомври 1918 г. става генерал от пехотата.

През 1920 г. е назначен за софийски градоначалник от БЗНС. По това вре¬ме при него идва търговецът и депутат Никола Гендович и му предлага подкуп в злато. Резултатът: „Когато Гендович се опитал да подкупи генерал Христова с един висок стълбец наполеони, генералът побеснял, грабнал наполеоните, зашлевил го с тях в лицето, набил го, изпокъсал му дрехите и вън от себе си от възмущение, заповядал на ординареца да изхвърли ка¬то парцал „този каналия”. Земните дни на този суров и достоен българин свършват на 7 юли 1921 г. в София.

Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.