е – музеен вестник > История > Президентът Ейбрахам Линкълн – политически еволюции в условията на гражданска война
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Еволюцията в политиката на Линкълн относно проблемите на обществото, проличава ясно в намеренията му за следвоенното развитие на страната. Плана си за Реконструкция, Линкълн излага в посланието си до Конгреса от 8 декември 1863 г. Според него метежниците, признаващи унищожението на робството и демонстриращи вярност към правителството и Съюза, получават пълна амнистия "с възстановяване на всички права на собственост с изключение собствеността на роби". Амнистия не се предвижда за длъжностни лица от метежното правителство на конфедерацията, на офицери от армията на Юга с чин по-висок от полковник, дезертьори и лица, нарушили законите. В посланието се заявява необходимост от създаване в южните щати на "лоялно правителство", избрано от бялото население.

Планът е компромисен спрямо Юга в много отношения, което поражда недоволство в радикалната част от републиканската партия. Недоволно е и чернокожото население, за което планът не предвижда исканите от тях избирателни права и право на собственост върху земя. За Линкълн Реконструкцията е важен етап, защото от нея зависи бъдещето на съюза. Президентът изказва готовност на отстъпки и диалог, защото така възстановяването би било по–бързо и безболезнено за обществото.

Последната фотография на Ейбрахам Линкълн

В условията на гражданска война Линкълн и кабинетът му нямат възможност да водят активна и ползотворна външна политика. Ситуацията в страната я поставя под заплаха от чужда намеса. Индикации за опасност дават Англия и Франция, които по мнението на Рафаил Иванов, заедно с Испания образуват единен фронт срещу американския президент и създават трудности за правителството му. Факт е, че Англия и Франция имат съществен икономически интерес в южните щати и това са плантациите. Вътрешния конфликт на Съединените щати касае европейските пазари и икономика и провокира вниманието на заинтересованите страни. Проблемът за Севера стои в това, че именно поради интересите си Франция и Англия подкрепят действията на Юга. Линкълн ясно оценява процесите. В послание до конгреса от 3 декември 1861 г. той подчертава пряката зависимост между външния фактор и случващото се в Съединените щати и директно заявява: "Този незаконен съюз (Юга) иска признание с помощта и интервенцията на чужди държави". Факт е предложение на Наполеон ІІІ от 1863 г. към Великобритания и Русия да осъществят съвместно вмешателство в Гражданската война. Горчаков отказва, заявявайки, че поддържа добри отношения с Линкълн и кабинета му.

В действителност Русия и Съединените щати общуват с приятелски тон в този период. Широки кръгове от обществото в западната съседка искрено поддържат борбата на американския народ против отцепниците и робовладелството. В Гражданската война руски общественици и интелектуалци виждат борба между прогреса и реакцията. За Русия, САЩ е необходимият съюзник срещу агресорите от Кримската война – Англия и Франция. През 1863 г. руски ескадри престояват 9 месеца в САЩ, което предизвиква известни подозрения в Европа (неоснователни) за сключен съюз между двете държави.

За Съединените щати 1864 г. е година на президентски избори. Изходът от тях изглежда неясен, както за обществото, така и за кандидатите. Самият Линкълн предвижда, че опонентът му демократ - Макклелън ще победи. Предизборната платформа на Демократическата партия е за незабавно примирие и отговаря на обществените настроения.

Тенденция, съпътстваща цялата Гражданска война е, че когато има загуби или застой на фронта обществото се разколебава и демонстрира неодобрение и недоверие към управляващите. Когато армията на Севера бележи победи се наблюдава подкрепа за провежданата политика и сплотяващ ентусиазъм сред обществото. Така победите на фронта накланят везните в полза на Линкълн и той е преизбран с 55.09 %. "Избирайки Линкълн и Джонсън, народът реши, че нацията ще живее, а робството ще умре", твърди от страниците си New York Daily Tribune на 10 ноември 1864 г.

Линкълн няма възможност да реализира идеите и политическите си намерения през вторият си мандат. На 9 април 1865 г. ген. Робърт Лий капитулира във Вирджиня, единствено войската на Джозеф Джонсън продължава да отстоява правотата на Юга и провежда бойни действия на изток. Няколко седмици по късно и той се предава, но Линкълн не доживява тази пълна победа.

"Казах на войниците, че могат да си отиват у дома при семействата си и че никой няма да бъде преследван, ако си иде мирно и тихо." – докладва генерал Грант на президента Линкълн на 13 април 1865 г.

Пистолетът на Джон Уйлкис Бут

На 14 април, гледайки постановката "Нашият американски братовчед", президентът е прострелян смъртоносно от Джон Уйлкис Бут – известен актьор и привърженик на Юга. На следващият ден Линкълн умира.

Убийството му едва месец след встъпването в длъжност оставя много отворени въпроси пред американското общество, но въпреки това пътят на модерните и демократични САЩ е скициран имено от Ейбрахам Линкълн и неговите възгледи и действия.

В съществуването на Съединените щати Линкълн вижда мисия, както и "последната и най-добра надежда на земята". През годините на управлението му проличава все по-засилващото се религиозно чувство, което изиграва важна роля, както за еволюцията на политическата му идеология така и за реализирането на тази идеология чрез действия.

Президентът полага големи усилия, реализира широкия си потенциал от възможности, решително поема големи отговорности, прави редица компромиси, за да съхрани целостта на страната си. Без съмнение в края на управлението му го виждаме по-уверен, по-решителен и по-опитен, удовлетворен от постигнатите успехи и с отправен поглед към нови цели. Цели, които преждевременната смърт оставя неосъществени.

Образът на президента Линкълн в американската историческа памет несъмнено е обвързан с еволюцията на политическият му курс. В различни класации (за най-виден президент в историята на САЩ, за най-влиятелен американец), Ейбрахам Линкълн е избиран на първо място. Негово писмо, отговор до деца, които са роби и желаят свобода, написано през 1864 г., беше продадено на търг на аукциона „Sotheby's” за три милиона долара. Силни са почитта, уважението и интересът на американците към делото и личността на Линкълн.

Линкълн, както и политическите му решения, често са актуални за американското общество. Актуални са през 1968 г., когато Мартин Лутер Кинг произнася знаменитата си реч "I have a dream" пред монумента на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон. Актуални са и днес, когато виждаме начело на Съединените щати първия чернокож президент, водещ страната си към нови решения и преспективи, но и често обръщащ поглед в речите си назад към своя велик предшественик, скицирал пътя на демократичните и свободни Съединени американски щати.


Мемориалът на Ейбрахам Линкълн във Вашингтон

<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.