е – музеен вестник > История > Президентът Ейбрахам Линкълн – политически еволюции в условията на гражданска война
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

На фронта

По време на изборите от 1860 г. вестниците поддържат Демократическата партия и с пренебрежение наричат Линкълн ''треторазреден адвокат'', ''никаквец'', ''човек, способен само на груби и неуместни шеги'', ''дивак''. В последствие продължават да засипват президента с това, което историка Дейвит Доналд нарича ''злокачествени мръсотии''. Линкълн е ''малоумен узурпатор'', ''главният вампир във Вашингтон'', дори през 1864 г. той продължава да бъде ''олицетворение на нелепост''.

Непосредствено след заемането на длъжността си Линкълн получава множество запитвания от пресата, най-често за позицията му по отношение на робството, той не отговаря на нито едно писмо.

В началото на войната президентът се сблъсква с неуспех във военната сфера. На 15 април 1861 г. непосредствено след началото на гражданската война той издава прокламация за набиране на 75 000 армия. На 21 юли 1861 г. в сблъсъка между Севера и Юга при Бул Рън новосформиралата се армия на Съюза е разгромена от южняците. В последствие е взето решение да бъдат приети още 500 хил. доброволци.

Пред Линкълн и кабинета му стои незабавната задача да предприемат конкретни действия, за да направят армията си ефективна. Проблем за президента, в продължение на по-голямата част от войната е липсата на способни генерали. Едва през 1863 г. в лицето на ген. Юлаяс Грант Линкълн вижда правилния човек, който има уменията да изведе Севера до победа. През октомври 1863 г. Грант е назначен за главнокомандващ на западния фронт, а през март 1864 г. му се поверява командването на цялата армия на Съюза с чин генерал-лейтенант (какъвто до този момент е имал единствено Вашингтон).

Решен да направи всичко по силите си, Президентът прекарва голяма част от времето си в библиотеката на Конгерса. Той се запознава със значително количество военна литература и разработва стратегии, планове и тактики за действие. Друга мярка, провокирана от военните загуби в началото на войната, е политиката на Линкълн да търси диалог с воюващите на фронта. Той често посещава щабове, изнася речи пред войските, контактува с тях и изобщо търси начини, за да мотивира армията си за борба и победа.

Гражданската война изправя американския народ в изключително сложна ситуация. Обществото е разделено на два лагера поради конфликта, но в много отношения няма ясни граници за тези лагери. Хората, воюващи едни срещу други, се познават. Генералите на Севера и Юга са учили заедно. Жената на Линкълн е дъщеря на плантатор от Юга и братята й се сражават срещу Севера. Друг подобен пример е пра-прадядото на Барак Обама – Кристофър Кълъмбъс Кларк. Той се бие на страната на севера и е отличен с медал. Тъщата на въпросния пра-прадядо пък е тясно обвързана с Юга, тя е братовчетка на „президента” Джеферсън Дейвис.

Всъщност, Севера по-добре осъзнава необходимостта от направление на обществената енергия. Президентът и кабинетът му умело схващат нуждата, породила се в обществото от висока морална кауза, с която да се мотивира необходимостта за борба до победа.Тази кауза скоро е намерена – от "Спасение на Съюза" в началото, Гражданската война е трансформирана в "борба за премахване на робството" посредством Прокламацията за еманципация на робите.

Законодателните актове, Прокламацията за еманципация на робите, речите, политиката на Линкълн, дават ясни индикации, че президента не просто се съобразява с общественото мнение, но е придобил увереността да влияе на формирането му.

На 20 май 1862 г. е приет The Homestead Act. Той е оценяван като радикалното решение на аграрния въпрос. По същество чрез този закон всеки гражданин или чужденец, искащ да приеме гражданство получава от държавата поземлен фонд 160 акра, на цена 1.25 долара за акър. След 5 години обработка и стопанисване се превръща в собственик на земята. Така президентът и кабинетът му стимулират, както колонизацията на Дивия Запад, така и желанието за участие в армията.

Репродукция на Акта за еманципация на робите

Друг акт от изключителна важност е Прокламация за еманципация на робите, издадена на 22 септември 1862 г. Необходимо е да се направи уточнението че тя е предварителна и трябва да влезе в сила на 1 януари 1863 г. Прокламацията за еманципация носи много хвалби, но и също толкова хули на своя създател. Хвалби защото поставя началото на края на робството в САЩ, защото носи надежда за справедливост и по добро бъдеще на чернокожото население, защото дава необходимата морална обосновка за победа на Севера в Гражданската война. Хули, защото е военна мярка, без конституционно-правно обоснование, защото освобождава робите само на вражеска територия – т.е. в щатите отцепници, не в пограничните щати (Мисури, Кентъки, Мериленд и Делауер) и не в Севера.

Всъщност Прокламацията е ясно отражение на политическите еволюции на Ейбрахам Линкълн. От идеята за изолиране и постепенно премахване на робството чрез изплащане на обезщетения, той достига до решението веднага и на всяка цена да започне изкореняването му.

За Прокламацията за еманципация, Линкълн сам казва, че никога в живота си не е подписвал друг документ с такава увереност и чувство, че върши правилното. Това е документът, които му отрежда челно място в историческата памет на американското общество.

От тук насетне президентът все по често отправя мислите си към необходимостта да бъде приета 13-та поправка в Конституцията за окончателно премахване на робството от териториите на Съединените щати. За тази цел, обаче е необходимо нормализиране на вътрешнополитическата обстановка, което в началото на 1863 г. все още изглежда далеч.

Тази промяна в политиката е добър дипломатически ход от страна на Линкълн: запазва се подкрепата на останалите верни на Съюза робовладелски щати, печели се привързаността на хиляди роби от Юга, издига се моралната идея за борба с робството, блокира се външнополитическата намеса (ако някоя страна подкрепи Юга това би означавало да подкрепи робството).

Прокламацията не би могла да се реализира без одобрението на обществото. Разбира се, както всичко останало в тази война, и позициите относно необходимостта от тази мярка са противоречиви. Докато една част от обществото се радва еуфорично и организира митинги в чест на президента, друга остро критикува този акт и призовава армията да застане срещу водената политика.

Официалното провъзгласяване на освобождаване от робство предизвиква ентусиазъм сред чернокожото население. То започва самоинициативно да събира подписки и да сформира полкове. В началния етап на този ентусиазъм Линкълн застава срещу включване на чернокожо население във войските на Севера. Позиция, която също претърпява значителна еволюция.

Още преди издаването на прокламацията широка популярност има идеята за участие на чернокожо население в бойните действия. Карл Маркс пише по случая: "Даже само един полк съставен от негри, ще окаже поразително въздействие на нервите на южняците".

Лятото на 1862 г. Линкълн "проявява неразположение към въоръжение на негрите" и "счита, че организацията, снаряжението и въоръжението на негри ще донесат повече вреда отколкото полза".

В последствие става ясно, че чернокожото население се сражава героично в името на своята свобода и приноса му е високо оценен от генералите на Севера. Линкълн постепенно се убеждава в полезността на инициативата. В края на войната в редовете на федералната армия са начислени 186 хил. чернокожи.

След издаването на прокламацията настъпва нов етап във военните действия през 1863 г. армията на севера бележи важни победи. През юли 1863 г. Северът удържа тежка победа при Гетисбърг. В памет на загиналите и от двете страни на мястото е направено гробище, открито ноември същата година от Линкълн. В широко популярната Гетисбъргска реч Линкълн напомня на сънародниците си че тяхната държава е „основана с идеята, че всички хора са създадени равни”, а делото на американския народ не е довършено и пред него все още стои "великата задача" да "възроди свободата" в Америка и да установи „власт на народа, за народа и чрез народа”. Линкълн подчертава общото между жертвите на Севера и Юга и затвърждава идеята, че тези хора не са умрели напразно. Безспорно придавайки на целите си висок морален смисъл, президентът печели на своя страна общественото мнение и привлича привърженици за каузата си. Йорг Наглер изказва тезата, че след тази своя реч, Линкълн все по-често заменя думата "съюз" с "нация" поради стремежа си да укрепи обществото отвътре.

<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.