е – музеен вестник > История > Президентът Ейбрахам Линкълн – политически еволюции в условията на гражданска война
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Десислава Стоичкова
гл.сп. в НВИМ


Президентът Ейбрахам Линкълн – политически еволюции в условията на гражданска война


Периодите на напрежение, кризи, войни и размирици са съществен фактор, влияещ върху мисленето, светоусещането, целите и стремежите на обществата във всички етапи от човешката история. Именно такава е ситуацията в Съединените щати в годините на Гражданската война 1861-1865 г. Това е време, в което на преден план стоят различията – между Севера и Юга, между противниците и привържениците на робството, между развиващи се и изоставащи икономически региони, между желаещите нов подход и привържениците на съществуващия ред.

В търсене на себе си, на промяна и развитие, американското общество застава на кръстопът. Гражданската война е препятствие, от което зависи бъдещият образ на американските щати – разделени заради различията си или сплотени около идеалите и общите цели. Този период с важни последици за облика на държавата и нацията е белязан от политиката, решенията и идеите на президента Ейбрахам Линкълн.

Къщата, в която е роден Линкълн (щата Кентъки)

В предизборната си кампания Линкълн дава да се разбере, че има намерение да води умерена политика. Въпреки многократно изказваната позиция против съществуването на робството, бъдещият президент възнамерява да не го премахва, а да ограничи съществуването му в териториите, в които го има (без разпространение). Негова главна цел е преодоляването на противоречията между северните и южните щати и заздравяването на съюза.

Водейки тежка кандидатпрезидентска кампания, сблъсквайки се с откритото неодобрение и обидния тон на пресата, Линкълн печели изборите с несигурна преднина и става 16-ят президент на САЩ (първи представител на републиканската партия на този пост).

Реалността се оказва различна от тази, която е планирал. В периода от избирането (6 ноември 1860 г.) до встъпването му в длъжност (4 март 1861 г.) положението в Съединените щати става все по критично. Южна Каролина, Мисисипи, Флорида, Джорджия, Луизиана, Алабама дават ясни индикации за предстоящите събития. Те напускат Съюза, опирайки се на новата си „Конституция” (различаваща се само с регламентирането на робството като вид собственост) и така катализират дълго събиращото се напрежение в американското общество.

На 4 март 1861 г. Ейбрахам Линкълн официално полага клетва и встъпва в длъжност като президент на САЩ. По този повод той произнася дълга встъпителна реч, в която застъпва тезата, че Съюзът е неделим. Тази позиция, превърнала се в лайтмотив на цялото му управление, е причина за редица действия и решения от първостепенно за държавата значение.

На практика тази реч, оценявана високо днес, поражда недоволството на широки кръгове от американското общество тогава. Тя разочарова противниците на робството, подкрепили Линкълн в политическите му борби с Дейвис. Стартирайки с позитивен, компромисен, приятелски тон новият президент се изправя пред обществото в своята страна, което в по-голямата си част е против, каквито и да е компромиси.

На страниците на New York Daily Tribune от 12.03.1861 г. се отбелязва, че речта е предизвикала раздвижвания в Юга и робовладелците са убедени, че не може да има възстановяване и единството на САЩ е погубено. Кризата в отношенията между Севера и Юга, общественото мнение, нуждите от спешни мерки и решения по отношение на съществуващото робовладелие са мощен стимул от тук насетне за еволюирането на възгледите и политиката на президента.

В началото на управлението си Линкълн се съсредоточава върху запазването целостта на Съюза и се въздържа от позиция по въпроса за робството, в което редица анализатори виждат слабото място на кабинета му.

По време на предизборната си кампания Линкълн критикува Джон Браун и въстанието, което той организира през 1859 г., в подкрепа и застъпничество за чернокожото население. За бъдещият президент това не е ефективна мярка и въоръжената борба не способства за решаването на проблема.

В този момент въпросът за съществуването или премахването на робството е ключов за вътрешнополитическия живот на САЩ. И ако Линкълн като личност е категорично против съществуването му и заявява многократно тази своя позиция, то като президент на страната той се съобразява с отговорностите и опасностите, съпътстващи този проблем.

Провежданата от него умерена политика по отношение на робството, в периода непосредствено след заемането на президентската длъжност е обект на противоречиви разсъждения за съвременници и изследователи. За едни стремежът да се ограничи робството в териториите, в които то вече е разпространено, е проява на нерешителност и бягство от проблема. За други това е начин да се намери златната среда и да се предотврати разпадането на Съюза. За Линкълн и Кабинета му, изглежда е ясно, че макар и непопулярна тази мярка ще ги предпази от образа на агресор и не би създала предпоставки за разцепването на страната. При всички положения тази позиция на президента претърпява своята еволюция в последствие.

На 12 април 1861 г. при Форт Съмтър части на Юга откриват огън и повалят знамето на Съюза – сложено е началото на Гражданската война.

Военният опит, който Ейбрахам Линкълн има, е незначителен и се свежда до кратко участие във войната с Черния сокол от 1832 г. От тази война бъдещият президент получава чин капитан и спомени за неприятни гледки, свързани с индианските прийоми за водене на бой.

След войната с Мексико през 1848 г. Линкълн като конгресмен се изказва против намесата в чужди вътрешни дела и критикува провежданата политика, което е и основна причина да не бъде преизбран.

Сега като президент той трябва да заеме категорична позиция по отношение на започващата в САЩ гражданска война. В действителност мерките, които предприема, са в значителна степен смели. Третирайки случващото се като вътрешен конфликт, той изпраща войски в бой, без да се съобрази с Конгреса.

На 19 април 1861 г. Линкълн обявява морска блокада на отцепилите се южни щати. Тази блокада е акт, продиктуван и от външнополитически съображения, свързани с явните настроения на Англия и Франция в подкрепа на Юга. Съществува реалната опасност те да признаят отделянето на Юга и дори да се включат във военните действия на негова страна. Това решение е показателно за целеустремеността на президента за отпор срещу противоконституционните прояви на Юга.

Общественото мнение оказва голямо влияние на политическия живот в Съединените щати. То от своя страна, както днес така и тогава, е под прякото въздействие на медиите и информацията получавана от тях. В този затворен кръг на манипулативни стремежи всяко звено е жертва и злосторник едновременно, без непременно да търси този ефект, а често дори без да го осъзнава. С редки изключения, Ейбрахам Линкълн не се радва на симпатиите на пресата, докато е жив. Причини за многократно утвърждаваният му отрицателен образ можем да открием в цялостното му поведение – избягва популизма и гръмките доктрини, не казва това, което журналистите очакват, не кокетничи, но и не дава отговор на стратегически въпроси, касаещи целия американски народ.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.