е – музеен вестник > История > Завладяването на град Зара по време на ІV-я кръстоносен поход
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Обсада и овладяване на Зара


Рицарите пристигат в Зара на 10 Ноември. Зара е богат и добре укрепен град, заобиколен от високи крепостни стени и кули, който неизбежно предизвиква у поклонниците респект и ги кара да вярват, че не може да бъде превзет без това да е по божията воля „…и вие безполезно бихте търсили по-хубав, по-укрепен и по-богат град… Как би могъл да бъде взет такъв град със сила, ако Бога сам не го стори!” (гл.4, част 1 §77)

След пристигането си първите нефове пускат котва и изчакват следващата сутрин, когато пристигат и останалите кораби – галерите, юисиерите и останалите нефове. Още при пристигането им пристанището е овладяно със сила, като е прекъсната поставената защитна верига. Рицарите ограждат пристанището така, че то остава между тях и крепостта. Съпътствани от благоприятното време рицари и сержанти напускат корабите и организират свой лагер на пристанището като разполагат палатките си там. Респектиращата армия се настанява на пристанището и обсажда града на 11 Ноември 1202 г. – ден на Свети Мартин.

Градът е обсаден, но част от бароните все още не са пристигнали. Маркиз дьо Монфера се забавя, „...заради една своя работа, която имаше” (гл.4, част 1, §79), Етиен дьо Перш и Матийо дьо Монморанси са във Венеция забавени от болест. Не за първи път от началото на похода част от водачите му изоставят поетите ангажименти. Макар и излекуван, Етиен дьо Перш не се присъединява към флотата, а заедно с множество други рицари и Ротру дьо Монфор и Ив дьо Лажай отплава към Апулия, като по този начин флотата е лишена от част от силите си. След като преболедува, Монморанси се включва към останалите и пристига в Зара.

Осезаемата заплаха кара населението на Зара да търси изход от надвисналата опасност. Виждайки многобройната армия те решават да преговарят с водачите на похода, за да предотвратят военния сблъсък, който би довел до жестоки кръвопролития. На 12 Ноември от жителите на града е проводено пратеничество до дожа на Венеция – Дандоло „...хора от Зара излязоха от града и дойдоха да говорят с дожа на Венеция...” (гл.4, част 2 §80). Те предлагат да му предадат града и богатствата си, като в замяна получат уверението му, че животът на гражданите ще бъде пощаден. Обвързан в действията и решенията си с бароните и графовете, Дандоло не може да вземе това решение сам и следва да се посъветва с тях преди да отговори на пратениците.

Междувременно, част от армията, която е против съюза на венецианците с кръстоносците предприема стъпки и проваля преговорите. Според Робер дьо Клери, това „крило” в армията е оглавявано от граф Симон дьо Монфор и Ангеран дьо Бов (Вилардуен, стр.154). В отсъствието на Дандоло, те се срещат с пратеничеството, очакващо отговора на дожа. Те го убеждават, че при евентуален конфликт поклонниците няма да се включат на страната на венецианците. Това означава,че силите на венецианците намаляват неимоверно и града би могъл да се справи при евентуален сблъсък. С подобно изявление по думите на Вилардуен, пред портите на града е изпратен Ангеран Робер дьо Бов, който убеждава жителите в думите си и пратеничеството се завръща в града. Съглашението бива провалено.

По съвсем друг начин протичат преговорите на Дандоло с графовете и бароните. Дожа излага предложението на местните, мирно да предадат града и среща пълното съгласие на кръстоносците. Нещо повече, по думите на Виладруен: „Сеньор, ние ви съветваме да го сключите и ви молим за това” (гл.4, част 2 §82). След като се стига до единодушие, дожа и бароните се отправят към неговата шатра, за да сключат така желаното съглашение. По това време обаче, пратениците са вече в града и преговорите са провалени.

Реакцията на „партията” на дьо Бов е сигнал за сериозно разцепление в редиците на армията. Още от самото подписване на договора с венецианците, една част са против и много от тях напускат редиците на войската, но случилото се при Зара проваля една възможност за безпроблемно и безкръвно превземане на града, което е в полза и на трите страни. От една страна за венецианците, чиято помощ е осигурена именно чрез ангажимента за Зара, от друга за кръстоносците, които без да губят време и средства ще се установят в града и ще продължат подготовката си за похода, като спазят поне частично клаузата за ненападение на християнски народи, а също така разбира се за самите граждани на Зара, които ще бъдат предпазени от материални и човешки загуби.

При така създалите се обстоятелства, пред Дандоло не остава избор освен града да бъде по пътя на силата. Тук Вилардуен цитира изказването на един абат от Во, принадлежащ към ордена Сито. Той се обръща към всички поклонници със забрана да участват в нападението на града населен с християни, позовавайки се именно на споменатата вече клауза заложена от папа Инокентий III – „Сеньори, аз ви забранявам от името на римския папа да нападате този град, тъй като това е град на християни, а вие сте поклонници” (гл.4, част 2 §83). Имайки предвид, че той се обръща към поклонниците от името на папата, а самият той е член на ордена Сито, който е сред най-влиятелните монашески братства през 12-13 век, думите му със сигурност са изразител на настроенията на голяма част от поклонниците и оказват своето влияние.

Реакцията на дожа срещу това е остра и с право. Той осъжда думите му, като напомня уговорката на венецианците с кръстоносците за овладяването на града и провала на мирното решение, провокиран именно от кръстоносците. Имайки в предвид, че вече е средата на ноември и времето не предполага продължаването на похода, а Зара би предложила добри условия за престоя на рицарите, както и фактът, че те биха загубили голяма част от своите сили след раздор с венецианците, на бароните и графовете не остава голям избор. Те се събират на съвет и решават да подпомогнат дожа въпреки отцепилите се „Сеньор, ние ще Ви помогнем да го превземете [града] въпреки тези, които се противопоставят на това” (гл.4, част 2 §84)


Атака и овладяване на града


След като решението е взето, на следващата сутрин – 13 Ноември 1202 г., те разполагат оръжията си пред вратите на града – каменохвъргачки, стрелометни машини и др. Върху корабите издигат стълби и започват да обстрелват стените и кулите на крепостта. Атаката срещу града продължава 5 дни. Решават да подкопаят стената на града около едната кула и по думите на Вилардуен : „...когато тези отвътре видяха това, предложиха едно споразумение…” (гл.4, част 2 §85). Предложението е прието.

Така, между 13 и 18 Ноември 1202 г. града е превзет, и както е договорено дожът на Венеция пощадява живота на жителите му. В тона на предварителната им договорка Дандоло предлага да останат да зимуват в града, тъй като вече е края на ноември и пътуването, а и военните действия в тези условия са немислими. Предложението да останат до Великден в Зара е прието, тъй като града е снабден с достатъчно средства и провизии, за да изкарат зимата. Взето е решение венецианците да получат онази половина от града, която е откъм пристанището, а французите останалата. Разпределени са и дворците, а армията се настанява в града.

На третия ден след настаняването на войската в града започват жестоки сбивания между венецианци и французи – явен израз на ескалиралото в последните шест седмици напрежение. Сбиванията са толкова масови, че по думите на автора обхващат почти всички улици на града „...и сбиването бе тъй всеобхватно, че имаше много малко улици където не се водеше истинска битка…” (гл.4, част 3 §88), а боят се води с всички средства – мечове, копия, арбалети. Венецианците търпят големи загуби, а въоръжени граждани се намесват в опит да усмирят биещите се. Боят продължил почти цяла нощ и оставил след края си много ранени и около 100 убити. (Вилардуен, стр. 154). След много усилия конфликта е прекратен. Седмица след това бароните и дожът успяват да установят мира.

Четвърти кръстоносен поход 1202-1204 г.

Изворите на Жофроа дьо Вилардуен за френско - венецианското споразумение, пътят от Венеция до Зара и за самото превземане на град Зара е от голямо значение за обрисуването на цялостната историческа картина на IV Кръстоносен поход. Те показват отношенията между венецианците и кръстоносците, отношенията на папата към идеята на венецианците да завладеят Зара. Също ни разкриват подробности от самото въоръжение на кръстоносната армия, нейната сила и многочисленост. Вилардуен подробно описва и самата обсада и овладяването на град Зара, опита за мирно решаване на конфликта, а също и атаката на венецианците и кръстоносците срещу града. Дава сведения за конфликти между венецианци и френските рицари избухнали малко след превземането на града, и сложните отношения между самите кръстоносци. В общи линии град Зара се превръща в отправна точка за по-нататъшното развитие на похода на югоизток. В този смисъл тези извори са важни и ценни за историческата наука и в частност за изследователите на кръстоносните походи.


<-- 1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.