е – музеен вестник > История > Завладяването на град Зара по време на ІV-я кръстоносен поход
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Николета Глушкова
Историк


Завладяването на град Зара по време на ІV-я кръстоносен поход


Няколко години след края на III Кръстоносен поход, в проповедите на един свещеник от Ньой на име Флук, се ражда идеята за нов поход към Светите места. Проповедите си свещеника започва около 1198 г. и те бързо добиват популярност, която не остава неизвестна и на самия папа – Инокентий, който поема инициативата и „… нареди на мъдрия човек да проповядва кръстоносен поход по негово нареждане”. (Вилардуен, Ж., Завладяването на Константинопол, гл.I, част 1, §2). Веднага след това, Инокентий провожда един от своите кардинали във Франция – метр Пиер от Капуа и взимайки кръста, чрез него обявява опрощение греховете на всички онези, включили се в „богоугодната” армия „…сърцата на хората се развълнувахатвърде много; и мнозина приеха кръста, тъй като опрощението бе толкова голямо”. (гл. 1, част 1, §2).

След като броя на поклонниците нараства неимоверно, и на практика подготовката за новия кръстоносен поход започва,се свикват „парламентите” в Соасон и Компиен, в които участват всички графове и барони приели кръста и се взема решение да се изберат няколко души сред най-добрите, на които да се дадат правомощия да уредят подготовката на IV Кръстоносен поход.

Графът на Шампания и Бри – Тибо, провожда двама свои пратеници – Жофроа дьо Вилардуен и Милон льо Бребан; графът на Фландрия и Ено – Бодуен, също двама и Луи, графът на Блоа –двама.

На всички тях са дадени големи правомощияи и биват снабдени с грамоти в уверение на тяхната легитимност „На тези шестимата те възложиха изцяло грижата за тяхната работа, давайки им добри грамоти с висящи печати...” ( гл.2 , част 1, §13 )

Енрико Дандоло (1107? – 1205)

Единодушно пратениците се спират на Венеция като отправна точка на похода, тъй като тя несъмнено притежава „...повече кораби, отколкото в което и да е друго пристанище”. (гл. 2, част 1, §14). Пристигат във Венеция между 4 – 11 февруари 1201 г. и биват посрещнати любезно от дожа на Венеция Енрико Дандоло „...твърде мъдър и доблестен..” (гл. 2, част 1, §2).След няколко дневни разговори, венецианците отправят своето предложение – могат да осигурят на кръстоносците 50 галери, а превозът и строежа на останалите юисиери - за 4500 коня и 9000 оръженосци,и нефове – за 20 000 сержанти и 4500 рицари, които ще осигурят ще бъде на стойност 94.000 сребърни марки и ще бъде валиден в продължение на една година от „..деня, в който ще напуснем пристанището на Венеция, за да служим на Господ и на християнството в което и място да било”. (гл. 2, част 1, §22). От последното личи,че венецианците явно не са известени за посоката на похода. Договорът също така предвижда равно участие на венецианците и кръстоносците и следващата от това равна подялба на всички земи и богатства придобити през този период.

Необходимото на венецианците време за изпълняване на поетия ангажимент е 1 година.

През май 1201 г. папа Инокентий III потвърждава договора, като добавя една клауза за ненападение на християнски народи, тъй като похода е насочен срещу неверниците.

На 24 май 1201 г. граф Тибо умира и кръстоносния поход е лишен от водача си, както и от много от рицарите от Шампан. През август 1201г. за главнокомандващ е избран маркиз Бонифас дьо Монфера.

Обещаната от венецианците флота е готова в срок и за празника на Св. Йоан на 24 юни 1202 г. всичко е подготвено.

Според Вилардуен, голяма част от поклонниците потеглят към Венеция веднага след Великден. Това става в началото на юни. За съжаление нещата не стават така както са планирани. От предвидените от бароните около 35000 рицари се събират около 15000. Пак в началото на юни една флота, в която участват много знатни личности, отплава от Фландрия. На нея са хора като Жан дьо Нел, Тиери, Никола дьо Майи. Всички те обещават на Бодуен, че ще преминат Гибралтар и ще се присъединят към него във Венеция. Това става и причина графът и брат му Анри да изпратят с тях и своите кораби, натоварени с провизии и стоки. В крайна сметка капитана на флота се насочва директно към Сирия. Същото се случва и с епископът на Отен – Готие, с графа на Форе и бургундските кръстоносци.


Френско – венецианско споразумение по въпроса за Зара


След като събират всички средства от дошлите във Венеция, включително и средствата от ценните предмети предоставени от бароните, сумата е по-малко от 2/3 от необходимата. Дожът на Венеция Енрико Дандоло предлага решение на проблема – венецианците определят срок за погасяването на остатъка от 34000 марки и се присъединяват към кръстоносния поход, а в замяна да получат помощ, за да си възвърнат град Зара.

Зара обаче, е под закрилата на унгарския крал, който също е кръстоносец и Инокентий III забранява да се атакуват владенията му. На 22 юли 1202 г. се сключва договорът, според който след като Зара бъде превзета, ще се презимува там и след това кръстоносците ще се придвижат към Египет, което е целта на похода – дебаркиране в Египет и принуждаване на султана да напусне Светите земи. Точната посока на кръстоносците обаче, умишлено не е упомената пред венецианците и всичко, което се споменава в договора е „...че ще се отиде отвъд морето”.

(гл.2, част 1, §30). Договорът среща отпор, тъй като клетвата на кръстоносния поход задължава рицарите да се бият с неверници и да не нападат християни. Много напускат армията и се отправят към Сирия, други молят да бъдат освободени от клетвата си.За да намери решение на проблема, Пиетро Капуано заминава за Рим, където, опирайки се на клаузата за „ възпрепятстващите” похода да убеди папата в необходимостта от тази стъпка.

bМеждувременно Алексий IV, успял да напусне Константинопол, се обръща за помощ към маркиз Бонифас дьо Монфера командващ армията във Венеция. Бонифас, който има своите интереси в Константинопол симпатизира на Алексий, но папата все още държи на съюза си с Алексий III Ангел.

В тази обстановка към венецианската армия се присъединяват германски кръстоносци.


От Венеция до Зара


Начело на венецианците застава дожът Е. Дандоло. Тръгването от Венеция става на 8 – 9 октомври 1202 г. Жофроа дьо Вилардуен дава подробно описание на съоръженията и разпределението им. Между бароните са разпределени нефовете и юисиерите – предназначени за превоза на оръжията, конете, рицарите, провизиите. Галерите, съставляващи част от флотата остават под командването на Дандоло и венецианците.

След като оръжието и всички провизии са натоварени, на корабите е качена и рицарската армия. Покрай бордовете на корабите се разполагат защитни щитове, наред със знамената символизиращи принадлежността и гордостта на кръстоносците. Кръстоносците са снабдени с множество бойни и обсадни машини, предназначени както за превземането на Зара, така и за другите укрепления, които кръстоносците ще трябва да превземат по време на похода си. Вилардуен изброява повече от 300 копиехвъргачки, стрелометни машини, както и други, които биха спомогнали за превземането на добре укрепен град. В думите на автора личи възхищението му от внушителната с размера, мощта и вида си флота: „ И никога от никое пристанище не беше отплавала по красива флота” (гл.4, част 1, §76). Относно броя на корабите, той се сочи при различните автори от 212 до 480 (Вилардуен, стр.154). Отплаването на флотата става 8 дни след празника на Свети Реми – т.е. на 9 Октомври 1202г.


1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.