е – музеен вестник > Музеите по света > Градът-музей Картаген
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

Едно от най-интересните места в Картаген е цитаделата “Бирса”, това е защитено място, издигащо се над пристанищата и над първото финикийско селище. Тя е била оградена от крепостна стена, вероятно двойна. Едната е опасвала подножието и, а другата - разположения на върха храм на Ехмун, до който се е стигало по шестдесет големи стъпала. Храмът се превърща в последно убежище за защитниците на Картаген.

Падането на Картаген

Стъпвайки на територията на античния град, всеки турист трябва да посети пристанищата на Картаген. Те са две на брой: търговското и военното. Търговското пристанище има квадратна форма и е лесно достъпно. Входът е защитен от усилена дига. То е изкуствено построено съоръжение зад крепостните стени. Военното пристанище, към което се включват и корабостроителниците, е защитено от стена, дублираща крепостната стена на града и е доминирано от адмиралтейски дворец, откъдето се извършва контрол с цел да се съхранят военоморските стратегии. Единствено финикийците имат практиката да строят кръгли изкуствени пристанища навътре в сушата, достъпът до което се осъществява от правоъгълно пристанище на брега. Местонахождението на пристанищата се потвърждават от двете изкуствени лагуни, едната правоъгълна, а другата кръгла, които и до днес са намират на североизток от залива Крам и се приемат като част от пуническите пристанища.

Друг значим обект на античния град е Форумът. Той се намира в близост до пристанищата. Заобиколен е от портици, където е концентриран търговския и административен живот на града. От форумът тръгват няколко улици, водещи до мястото, на което се издига храмът на Ехмун. Край улиците се издигали пет-шест етажни сгради, плътно застроени една до друга. Върху златна плочка, открита в Адмиралтейското островче, е изобразена четириетажна постройка, това може би е единствената представа за картагенските сгради.

След падането на Картаген и включването му в пределите на Римската репулика през 146 г. пр. н.е. започва атктивно строителство в римски архитектурен стил. От този Картаген до нас достигат няколко паметника.

Един от най-интересните паметници от този период, който могат да видят туристите са римските термите – най-големият паметник, който оцелява от това време. Те са наречени термите на Антонин, и се намират на бреговата ивица в подножито на хълма Борджи Джедид. При разкопки са разчистени няколко огромни зали. Стените им са изградени от едри камъни, украсени от двойна колонада и облицовани в скулптиран мрамор, от който са оцелели само незначителни фрагменти. Разчистена е и една осмоъгълна зала. На първия етаж се виждат останки от отопляема зала и басейн. Монументални врати, широки стени, хиляди мраморни фрагмента, корнизи, гладки и набраздени колони и др. елементи ни дават представа за пищността на сградата.

Друг значим паметник са водохранилища, които се намират в Бордж Джедид. Главната им фасада е дълга 35 м. резервоарите са осемнадесет на брой, завършвайки със свод и са дълбоки 9 м. Побират 40 хил. м3 вода. Сводовете са от камък, заляти с хоросан. През 1888 г. те са реставрирани и се използват също както по времето на Адриан. Близостта им с термите на Антонин, предполага че те захранват именно тях. Други водохранилища са тези при Малга. Намират се северозападно от града и са от времето на Адриан. Представляват 24 цистерни с големи размери: 816 м. дължина и 8 м. ширина. Понастоящем достъпът до тях е затруднен. Открити са и още водохранилища – под катедралата Бирса и на хълма Кармел.

От римския период има още няколко паметника. Това са Одеонът, който се намира в североизточната част на града; Театърът, който е в близост до Одеонът и е с великолепно разположение. От останките става ясно, че сградата е била богато декорирана. Двата обекта са разрушени при нашествието на вандалите; Циркът, разположен в западната част на Картаген. Постройката е побирала повече от 2000 души. Той е с размерите на този в Рим и пистата му е над 300 м.; Амфитеатъра, от който не е останало много, но за сметка на това се откриват хиляди надписи и фрагмети от статуи, намиращи се на неговата територия; Римските вили, които били украсени с прекрасни мозайки, най-красивите от които могат да се видят в музея Бардо в столицата Тунис. Римските вили дават представа за живота на картагенските граждани от римската епоха. Те са датирани в голямата си част ІІІ и ІV в. от н.е.

В града могат да се видят и различни храмове на вярата. Такива храмове има от езическия предхристиянски период: Храмът на Ескулап; Сепареумът, посветен на бог Серапис; Храмът на Сатурн и др. А също и от християнския период, когато Картаген попада в пределите на Източната римска империя – Византия: базиликата Дамус ел Карита, най- големия християнски паметник на територията на селището; Базиликата Majorum, която е най-старата в Картаген и съхранява мощите на Св. Великомъченици Перпетуа и Фелицата, убити в Картаген през 202 г.; Базиликата “Св. Киприян”; Базиликата Дуим и др.

В два от музеите на Тунис се съхраняват голям брой археологически материали от самия Картаген – музеят Бардо в сторицата Тунис и Националният музей Картаген. Най-многобройни паметници на материалната култура са пуническата керамика и надгробните стели. Пуническата керамика имитира гръцката и е изработвана от сива и червена глина. Най-старата керамика е открита в светилището на Саламбо, като се датира в VІІІ в. пр. н.е. В музеите на Тунис са запазени голям брой надгробни стели. При разкопки в Картаген са открити са над 5000. Основните вида са три с многобройни междинни варианти: Плочи-наос, които са с форма на египетски олтар. Те са четириъгълни, като лицевата страна е вдлъбната ниша, където е поставено изображение на божество, бетил, обелиск или силует на мумия; Вторият тип надминават 1 м. височина. В тях има ниша, където се поставя урната с прахта на покойника; Третия тип е във формата на божествен трон. Имат четириъгълна основа. Задната страна се издига като облегалка, прикрепяна встрани от два подлакътници. Понякога в средата има ниша, където се изобразява божество, но по-често има обелиск.

Други археологически материали, освен керамиката и стелите, открити при археологически разкопки са свързани с предмети на бита – лампи, брадвички-бръсначи, стъкло и др.; предмети на изкуството – скулптури, женски глинени фигурки (протомей), накити, мозайки – изработка Opus signinum в черен цвят и квадратни мозаячни плочки от бял мрамор са открити при разкопките в Картаген. Един от най-интересните експонати са т. нар. Картагенски маски. Този тип маски може да се видят единствено в Тунис. Маските са изцяло мъжки и са изработени по калъп, след което са доработени на ръка. Тези маски са със стиснати зъби, разкривени, грозни или комични лица, но винаги са с неприятно излъчване и се делят на няколко серии.

Изглед към търговското пристанище на Картаген

Първата, която е най-стара, представлява изображения на млади голобради мъже с дълъг сплеснат нос, големи дупки на мястото на очите, изкривена уста и диск с полумесец на челото. Втората серия представлява маски на старци без бада, с набръчкано чело, стърчащи уши и подчертана болезнена усмивка. Главата е плешива е на нея има различни знаци. Друг тип са тези на мъже с набръчкани чела и уста, около които са изобразени кръгообразни бръчки. Следващ тип са маски на брадати насилени весели физиономии. Освен тези групи има и две маски, които не спадат към нито една от гореспоменатите групи. Те са красиви маски на спокойни мъжки физиономии. Лицето е издължено, с брада, прав дълъг нос, бадемови очи, дебели устни и къдрави коси. Изражението е интелигентно и хитро. Вероятно не става въпрос за условен тип, а по-скоро това са маски на конкретен картагенски гражданин.

Освен в туниските музеи, няколко експоната могат да се видят и в други музеи като Лувъра и Бритиш музей, които са експонирали най-вече пунически текстове.

Галерия

<-- 1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.