е – музеен вестник > Музеите по света > Градът-музей Картаген
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музеите по света

Назад

 Градът-музей Картаген


“Ceterum censeo Carthaginem esse delendam!” „...и все пак мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен”. С тази фраза завършва всяка своя реч в Сената римския сенатор Марк Порций Катон Стари. Картаген най-големия противник в ранната история на Римската държава. Именно благодарение на него Рим успява да израстне впоследствие като империя.

Марк Порций Катон Стари
(234 г. пр. н.е. – 149 г . пр. н.е.)

Останките от античния град Картаген се намират на 16 км. североизточно от днешния град Тунис, столица на най-северната африканска държава Тунис. Той е разположен на обширен полуостров, граничещ на юг с Тунизийския залив, на изток с морето, на север с лагуната Сукра и сливащ се на запад с Африканския континент. Този полуостров, завършващ със скалисти зъбери на височина 150 м. над морето, е разделен на две почти равни части. На север равните брегове са завършек на голяма плодородна равнина, която е слабо населена през античността, но е била осеяна с богати градини и стопански имения. Югозападно от скалистия нос се простира низина, на която се издигат три хълма, покрити с руини, тъкмо там е бил центърът на Картаген.

Картаген е един от осемте обекта на африканската република, които са вписани в Списака на ЮНЕСКО за световните паметници на културното и природно наследство. Той е и най-известния обекти на Тунис наред с античния амфитеатър Ел Джем, декор на не малко холивудски филмови продукции, в това число и на касовия кинохит „Гладиатор”. В гореспоменатия Списък Картаген е вписан по критерии (ii)(iii)(vi) през 1979 г. под името Античен град Картаген.

Първите заселници в района на Картаген са берберите, но за тази най-ранна история на местните хора се знае твърде малко. Картаген е основан между 825 и 814 г. пр. н.е. от финикийците, които идват от Тир. Финикийското му име е “Карт Хадаш”, което в превод означава “Нов град”. Картаген е създаден от Елиса, по известна с поетическото си име Дидона, сестра на Пигмалион – цар на Тир. За династията на този цар се знае много малко. Възможно е да произлиза от известния съвременник и приятел на Соломон, царя на Тир Хирам. Едно е сигурно, че представител на тази династия е цар Итобаал. Когато през 933 г. пр. н.е. Итобаал се възкачва на престола в Тир, могъществото и славата на града са в апогея си. За сметка на това по времето на цар Ахав Израилското царство е в дълбок упадък. Именно на него Итобаал дава за жена дъщеря си Йезавел, а внучката си Аталия омъжва за царя на Юдея. Няколко години по-късно на трона на Тир сяда внука му Матан или Муто, който оставя две деца Елиса и Пигмалион. И от тук започва легендата за основаването на Картаген. Вероятно Елиса застава начело на държавата и се омъжва за Ацерба. Пигмалион убива зет си, при което Елиса бяга от Тир с по-голяма част от първенците на града. Те достигат до остров Кипър, който по това време е изцяло финикийски и бегълците са приети радушно от местните жители. Великият жреец на острова споделя вижданията на царицата и решава да тръгне заедно с нея. След дълги перипетии Елиса и спътниците и стигат до африканския бряг, на място където вече съществува селище, чието име не е известно. Царицата нарича мястото “Карт Хадаш”, т.е. “Нов град”. С пристигането си, тя влиза в контакт с местните жители, чиито цар им отпуска толкова земя, колкото може да покрие една волска кожа. Царицата нарежда кожата да бъде нарязана на тънки ленти, с които огражда достатъчно голяма площ, за да се установи със своите хора. Богатствата на постепено разрастващия се град, благодарения на своята царица, подтикват местния цар Ярба да поиска ръката й. Елиса не се осмелява да му откаже, тъй кат оЯрба е силен и опасен, а Картаген все още не е достатъчно силен да му се опълчи. Единственото, което успява да направи е да измоли от него отсрочка. Три месеца по-късно царицата издига висока клада пред портите на града, на която да принесе жертва за душата на първия си съпруг. След като извършва жертвопринушението, тя самата се хвърля в кладата. След смъртта и до падането на Картаген царица Елиса е почитана като богиня. Така ни е предадена легендата за основаването на града от сицилийския историк Тимей и от Помпей Трог. Въпреки, че е легендарен, този разказ съдържа и голяма доза истина в себе си. Името на Пигмалион се среща често в Картаген върху надписи. Роднинските връзки между двата финикийски центрове се потвърждава и от факта, че всяка година в родината Тир се изпраща представителство, което носи дарове във връзка с празника на Мелкарт. Този култ към Мелкарт се почита и в Картаген.

Смъртта на Елиса (Дидона)

След своето създаване градът започва постепенно да става център на Сридеземноморието. През VІІІ в. пр. н.е. Картаген, благодарение на Тир, се утвърждава като важен център и си спечелва подкрепата на многобройтните финикийски колонии в Западното средиземноморие, а през VІІ и VІ в. пр. н.е. Картаген измества Тир като най-значимия финикийски град, който попада под ударите на асирийците, а после и на персийските войски, които го обсаждат и разрушават. Царският произход на Картаген и фактът, че голяма част от аристокрацията и богаствата на Тир идват тук, са причината “Новият град” да се превърне в нов Тир. Между 535 и 450 година новият финикийски властелин си осигурява политическа и икономическа хегемония над Северна Африка, Южна Испания, Балеарските острови, Сардиния и част от Сицилия. Този период се свързва с картагенската фамилия на Магон. Именно тази династия успява да ограничи гръцката експанзия в Средиземно море и да осигури търговската хегемония на Картаген. До ІІІ в. пр. н.е. е епоха на най-голем разцвет на Картагенската държава.

Една от най-интересната част от историята на Картаген и на целия Античен свят са т. нар. Пунически войни. Общо три на брой, тези войни обръщат развоя на историята и превръщат Рим във върховния властелин на Древния свят. До 264 г. пр. н.е. между Рим и Картаген цари мир, като и двете държави се разрастват бързо. Римската република на Апенините, а Картаген в Северна Африка. Докато не се стига до преплитането на техните интереси в Южна Италия и Средиземно море, където двете антични републики кръстосват саби.

По време на Първа Пуническа война – 264-241 г. пр. н.е. военните действия се водят както на остров Сицилия, така и в римската провинция Африка. Решителната битка се състои при Егатските острови през 241 пр.н.е. в която римската армия разбива картагенците. Рим успява победи, като завладява остров Сицилия. Между двете страни е сключен мир, по силата на който Картаген трябва да плаща голяма контрибуция. Малко по-късно Рим успява да завладее и островите Корсика и Сардиния.

Картаген и Рим в битка по време на Втората пуническа война

Втора пуническа война – 218-202 г. пр. н.е. – известна е с недостижимия подвиг на предвожданата от Ханибал картагенска армия, която преминава от Испания в Италия през Алпите. Загубите на Ханибал са огромни. В битката при Кана (216 г.) почти два пъти по-малката армия на Ханибал разбива римляните. Той успява да привлече за съюзници македонския цар Филип V, Сиракуза и някои гръцки градове. Сципион Африкански се съюзява със съседните на Картаген нумидийски племена, и решава да атакува. През 202 г. пр. н.е. започва битката при Зама, която Картаген губи, а Ханибал търси спасение при сирийския цар Атниох. След като изпада в немилост, той бяга във Византия и през 183 г. пр. н.е. слага край на живота си.

Половин век след поражението, Картаген вече възстановява своето положение. Въпреки плащания данък на Рим, той успява да натрупа значителни богатства. По това време Марк Порций Катон Стари се завръща от Африка, където вижда възраждащия се град и започва да произнася пред Сената прочутата си фраза: “...и все пак мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен!” Започва Третата пуническа война между тези две държави – 149-146 г. пр. н.е.

Подклажданите от Рим конфликти с нумидийския цар Масиниса, който разширява царството си за сметка на Картаген, подтикват града към неразрешена от Рим война. В отговор Рим обявява война на Картаген. Картагенциите капитулират след дебаркирането на двете римски войски, но отказват да напуснат града и възобновяват борбата. Изпратеният там Публий Корнелий Сципион Емилиан постига целта си и през 146 г.пр.н.е. завладява Картаген, който въпреки неговото застъпничество е разрушен, а оцелелите граждани са продадени в робство. Картаген е присъединен към римската провинция Африка. Постигнатия триумф на Сципион Емилиан, му донася прозвището Африкански Млади.

Като туристическа дестинация Тунис е една от най-посещаваните африкански държави, а античният град Картаген едно от най-интригуващите места, както за обикновенния турист, така и за всеки специалист. В Картаген може да се видят безброй руини от величествения град, и когато стъпи там, човек може да усети това величие, което картагенците са постигнали в продължение на векове с много усилия и труд.

Галерия

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.