е – музеен вестник > Музейна поща > Управлението на музеите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

УПРАВЛЕНИЕТО НА МУЗЕИТЕ


Глобалните промени в света на музеите не са свързани толкова с електронизацията и дигитализацията на фондовете им, колкото с появата на нова комуникационна среда. Тя диктува особени форми на взаимоотношения, които най-общо могат да се определят като мрежови. Би могло да се направи дълъг списък от елементи на новите управленски технологии, проникващи в културната сфера, благодарение на интернет мрежите:

  • средства за оперативна комуникация – електронна поща, темите за новини и новости в музейната дейност на музейните сайтове и др.;
  • ресурси и средства за достъп до тях – бази данни, електронни библиотеки, портали и др.;
  • средства за координация на дейността – електронни обяви, форуми, електронни въпроси и др.;
  • форми за обратна връзка и организация на сътрудничество – /електронни книги за гости, интернет - конферентни срещи и др.;
  • „средства за производство” – търсене на ресурси и партньори, проектни и програмни средства и др.

Техническата модернизация сама по себе си не води до промяна в нагласите. Необходим и е друг фактор, който може да се определи като преход от социалното към интернет или медиа-пространството. Именно в тази среда все повече се съсредоточава обмена на информация, съобщения, взаимни консултации /web-клубове, интернет-кафе/, средства за съвместни проекти /web-лаборатории, обмен на банери/. Създават се цели виртуални „поселения” с проблемно ориентирана социална структура и специализирани спомагателни служби (Geocities, Fortunecity и др.) Информационните технологии се превръщат в неотменима част на културата. А мениджмънта се превръща в информационен, дори в културни институции, като музеите, свързани с представата за традиции и бавни промени. Това в известна степен води до ерозия и промени в традиционните модели на административен метод на управление на музеите, навлизане на пазарните механизми в управлението, разбирано като система на обмен на отношения и навлизане на партньорството, като технология на координация на разнородни дейности на различни социални субекти, временно обединяващи усилията, средствата си за производство на продуктите си и инфраструктура.

Променя ли информационния мениджмънт административната система е въпрос безспорно интересен. Музеят е преди всичко институт на социалната памет, хранилище на национално богатство и принадлежащото на обществото културно-историческо и природно наследство. Разбира се, носейки цялата отговорност пред държавата за повереното му обществено богатство, музеят трябва да се управлява достатъчно добре на основата на ясна и непротиворечива нормативна рамка.

Административният метод на управление подхожда на музейните дейности по опазване, съхраняване и документиране на културните ценности, защото се основава на представата за музея като институция с точно разписани изисквания на структури и длъжности, отработени процедури, точно определени принципи, критерии за изпълнение и т.н. Приложимостта на административния метод на управление се измерва с:

  • единна и устойчива във времето ориентация на целите;
  • слаби хоризонтални и силни вертикални връзки, обезпечаващи относителна независимост от изменение на външната среда;
  • високо ниво на отговорност за изпълнение на нормативи и разпореждания;
  • стабилна професионална специализация на производствените и управленски функции.

Всичко това дава възможност за високи нива на отчет и контрол на резултатите от страна на ръководството на музея и висшестоящите организации.

Значителното място, което са заемали и ще заемат дейностите по опазване, съхраняване и документиране на културните ценности в цялостната дейност на музеите в голяма степен обяснява някои схващания, за жалост широко разпространени, за музейната работа като бюрократична система. Всъщност дейностите в музея са като във високо стандартизирано производство, с изключително ценен и обществено значим резултат - предаван от поколение на поколение музеен фонд. Поръчител и потребител на този продукт е обществото, а изразител на неговите интереси е държавата. Музеите, осъществявайки своята длъжност имат съществен принос и в решението на някои общодържавни задачи. Те при всички случай са инструмент на държавата за осъществяване на определена културна политика, разбирана като част от националната стратегия или доктрина за развитие. Дори в държави, с тоталитарни режими, чрез тях се осъществява пропагандата на официалната идеология. Това обяснява и устойчивостта на администрирането на дейностите им.

Доминирането на административния метод не отменя някои негативни страни. Сравнителна изолираност от другите структури на музея на структурите, пряко заети с дейностите по регистрация и опазване понякога затруднява оперативното движение на съхраняваните движими културни ценности и ползването им. Друг минус е фактическата невъзможност за пряк недържавен контрол върху тази дейност, във време, когато тенденциите в съвременното общество са за по-голяма откритост.

Навлизането на информационните технологии няма да промени философия на функциите на музея като пазител в частта, касаеща принципите, способите и координацията на осигуряващите я дейности. Но в много сфери ситуацията ще се променя. Електронизацията на фондовете на музеите и създаването на електронни системи за отчет създава предпоставки в бъдеще контрола върху музейните колекции да се осъществява не само от страна на държавните органи, но и от страна на други музеи и от самото общество. При наличието на електронни каталози и бази с дигитални изображения става възможно решаването на много изследователски и популяризаторски /в частност издателски/ задачи без изнасяне на предметите от хранилищата, което безспорно е добре за тяхното съхранение. Включването на електронните бази данни на фондовите единици във вътрешни или локални мрежи в самия музей, техен притежател ги прави достъпни за другите структури на музея и по този начин те вече активно се въвличат в реалното производство на музейни продукти.

Всичко това създава предпоставки за формиране на партньорски отношения между фондовете и другите структури на музея, както и между отделни музеи. С въвеждането на информационните технологии, локалните и глобални компютърни мрежи тези възможности ще се разширяват. На определен етап това ще доведе до необходимост от промяна в управлението на фондовите структури /отдели, дирекции/. Оставайки си част от конкретен музей, те ще бъдат принудени да пристъпят към формиране на мрежови структури между отделни музеи, имащи общи програми за обработка и предаване на фондова информация. Така степента на нейната достоверност и достъпност ще нарасне. Информационните технологии, навлизайки в зоната на действие на административните методи на управление ще усилят тяхната ефективност.

В тези дейности, където „работят” само вертикалните управленски връзки, възникват и хоризонтални взаимодействия. Работещите във фондовите структури, които оперират с категории като „вечност” постепенно започват да работят в режим on-line, което ги прави съпричастни с част от проблемите, над които работят другите музейни специалисти. В същото време последните ще усетят водовъртежите на бавно течащата река на вечността. Многослойността и многоизмеримостта на музейното комуникационно пространство ще се съхрани, но ще стане по компактно, единно и обозримо.

Наред с това интерес представлява въпроса имат ли място в сферата на фондовата дейност по съхранение и опазване елементи на пазарни или отношения на обмен на културни ценности? – Вероятно да, но в много ограничени рамки, които могат да се разширят с внедряването на информационните технологии. Става дума за разширяване на практиката за междумузеен обмен, чието най- популярно проявление напоследък в Европа са програмите за мобилност на колекциите. Друга възможност е участието на специалистите от фондовите структури в осъществяване на заплащани по интернет информационни, справочни и консултантски услуги.

При всички случай, обаче музейната дейност по съхранение и опазване едва ли някога като цяло би могла да бъде регулирана с неадминистративни методи. Възникващите рискове със сигурност ще надвишават ползите.

За сега, тъй като обществата нямат друг институт за съхраняване на материалните и духовни свидетелства на миналото си освен музеите, независимо как са организирани, в тях ще има функционални звена с по своему архаична, но оптимизирана административна система на управление. В зависимост от развитието на информационните технологии тези звена ще влизат едно с друго в тесни взаимодействия, създавайки достатъчно сложни образования. Управлението на тези звена или системи от звена ще съхрани административните методи, правейки ги по действени чрез частична или пълна автоматизация на процедурите за контрол и по-бързото движение на управленските сигнали. Но благодарение на информационните технологии и формираната на тази основа по-голяма прозрачност на системата, тя все по ефективно ще се съпротивлява на опитите за използване на управленски механизми във вреда на мисията за съхранение на културно историческото наследство.

1  2  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.