е – музеен вестник > Музейна поща > Управлението на музеите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Има ли място пазарният механизъм в музеите?

Днес в структурата на съвременното производство на музейни продукти започват да се натрупват предпоставки за използване на неадминистративни методи на управление. Преимуществата на пазарния механизъм се основават на представата за музейните дейности като система за обмен на отношения. Такива отношения между музеите и непосредствените потребители на музейни услуги имат място. Плащайки входен билет в музея, посетителят /макар и не на 100%/ купува услуга. Сред другите услуги, предлагани на музейния пазар са:

  • достъп до музейните колекции;
  • ориентация в системата на културните ценности;
  • свързани с творческа дейност, развлечения и др.;
  • образователни;
  • информационни, справочни, рекламни;
  • туристически, екскурзионни и др.

Това не е пълния списък, но показва, че музеите са субекти на различни потребителски пазари. И пазарът, на който купувач е музейния посетител е само един от тях. Значителна част от музейните услуги е ориентирана към/и може да бъде заплатена от научни организации, учебни заведения, органи на местното самоуправление, благотворителни организации, търговски компании, средства за масови комуникации и др.

Пазарните отношения внасят в системата на музейния мениджмънт представата за нов тип ръководител, който трябва да има знание и опит, свързан с функционирането на музейния организъм, както в административната, така и в пазарната система. В структурите на музеите започват да се появяват нови звена, ръководени от мениджъри със съответната квалификация и опит /звена за развитие на човешките ресурси, маркетинг, PR, реклама, управление на собствеността/. Тази утвърдена от години световна практика е свидетелство не само за значимостта на пазара като фактор в развитието на музея, но и за държавна политика. Пазарните механизми, при които определяща роля играят конкурентните отношения, равнищата на търсене на едни или други услуги от реални или потенциални потребители, оказват както пряко, така и косвено въздействие върху музейните дейности.

Реалност стават извършваните чрез интернет музейни маркетингови проучвания и рекламни кампании. Практика в западните музеи е резервация и продажба на входни билети, каталози, сувенири чрез интернет. Електронни посредници между музея и неговата аудитория стават елементите на пазарната инфраструктура. Благодарение на мрежите музеите могат да получат някои преимущества на пазара на туристическите услуги, ако се научат да действат съгласувано с другите субекти на пазара /други музеи, туристически фирми и такива, които са част от туристическата инфраструктура/ и да формират с тях не конкурентни, а съюзнически отношения. Така всяка структура маже да ползва възможности, които като отделен субект не притежава. Така зараждащия се процес на пазарния метод на управление на музеите се обогатява с елементи на съвременните партньорски технологии, ориентирани към ресурсните потоци и обезпечаващи инфраструктурата.

Необходимостта от съгласуване на различните принципи и методи на организация на работата на отделните звена в музея логично води към въпроса за третата технология на мениджмънта - партньорството, разбирано като определена технология на координация на разнородни дейности на различни социални субекти, принудени, от дефицит на ресурси, не пропорционалност на разпределението им или други ограничаващи ги обстоятелства, временно да обединят своите усилия, средства за производство и инфраструктура. В основата му като метод за координация на дейностите стои представата за особени взаимоотношения между частите на системата, когато всяка от тях може пълноценно да функционира в автономен режим, а работоспособността и като цяло се осигурява от едновременното или последователно участие на всеки от елементите и. Условно, в широк смисъл, може да се говори за два типа партньорски технологии: проектна /на ресурсно обезпечаване на процеса на реализиране на конкретни проектни инициативи/ и мрежова /на координация на дейностите, формиране и съвместно използване на ресурс и обща инфраструктура/.

Музеите като социални системи се нуждаят от партньорски технологии особено за вътрешното си управление. Трудно е да си представим друг по-добър подход за непротиворечиви отношения между по същество противоречиви дейности – фондовите /свързани със съхраняване и опазване/ и тези, които са свързани с представяне /експозиционни, популяризаторски, образователни и др./. Музей без фондове е празни изложбени зали, а музей без действаща експозиция е склад на културни ценности. Единствено допълвайки се те създават единния и истински образ на това, което наричаме „музей” и обезпечават ефективното му функциониране в полза на обществения интерес.

Могат да се дадат примери за много задачи и дейности, които съвременния музей решава на основата на партньорски отношения с други организации, част от които са:

  • формиране и развитие на ценности, включително активно гражданско поведение;
  • преодоляване на стереотипите на тоталитарното мислене;
  • формиране на привлекателен образ на региона и подобряване на инвестиционния климат;

Създаването на общи бази данни и общи портали за достъп до информация, електронната преписка, обмена на идеи чрез интернет -конференции, взаимното оперативно консултиране, дистанционна разработка и консултация на планове за съвместни действия – всичко това многократно ускорява работните процеси и укрепва партньорските отношения.

В тази връзка би могло да се предположи, че партньорските управленски технологии са способни да намалят административните и пазарни методи на управление. Това обаче е по-скоро хипотеза. Информационните и телекомуникационни технологии се приемат добре в музейния мениджмънт. Използването на нови технически решения прави механизмите на административното и пазарно регулиране на музейната работа по-ефективно. Усвояването на новостите обаче често се затормозва от високата степен на инертност на бюрократично организираните системи. Пазарните модели много често не са по джоба на музеите. Това би следвало да тласка музеите към укрепване на партньорството, което да позволи да се компенсира издръжката с координация на дейностите. Днес преодоляването на информационната затвореност и инертност на административните системи става чрез различни форми, най-разпространената от които е информационно-ресурсните центрове, общи за музеите и партньорите им.

За успешна работа на пазара на туристически и издателски услуги и изложбени проекти се формират съвместни издателски, изложбено-презентационни центрове. Това предполага ориентиране на музейната дейност към социално и културно значим резултат, рядко постижим само от един музей. Отражението на този процес за самия музей е в разширяването на практиката да се реализират музейни инициативи на основата на временни творчески колективи. Следствие на това в структурите на музеите постепенно се появяват отдели за управление на проекти. На ниво музейна сфера се формират професионално и междупрофесионално партньорство, асоциации /"АДИТ" – руска програма за информатизация на музейната дейност; Европейска компютърна мрежа за изкуство (ECNA) - поддържа локални и транснационални мрежи на ползвателите в сектора на нетърговските организации в културата и изкуството, обединението на френските национални музеи (RMN) и мн. др. Партньорските системи не страдат от недостатъците на пазарно ориентираните корпорации, не се боят от конкуренция, не зависят от пазарната конюнктура.

Тези партньорски организации, често наричани мрежови, заменят вертикално структурираните йерархически системи. Вместо дозирана информация и преимуществено вертикални управленски сигнали в тях се движат информационни потоци в различни направления. Мрежовите комуникационни структури, за разлика от тези, които са изградени на йерархически принцип, са пригодени не само за свободен информационен обмен на всички нива, но и за координация на дейностите, за нейното осъществяване на основата на управленски сигнали от нов тип, идващи от среда с реална иновационна активност. Нейните източници, генерирайки отправени навън съобщения, започват да действат като субекти на управление, изисквайки реакция във вид на отговорни предложения и насрещни инициативи.

Механизмът на взаимодействие на независимите организации е съществувал винаги, но е работил с различна ефективност. Това е свързано в повечето случай със степента на комуникационна проницаемост на обитаваната от тях среда. Информационните технологии водят след себе си качествено подобрение на комуникационните параметри на тази среда, следствие от което е изменението на междумузейните връзки и отношения.

В бъдеще вероятно ще продължава процеса на ерозия на административната система на управление на музеите, което ще се изразява в намаляване на ролята на държавното регулиране, като то ще се фокусира върху контрола на отчета и съхранението на музейните фондове. Ще се засили обществения контрол не само и единствено върху дейностите на музеите, но и върху държавните органи, управляващи музеите. Макар и универсален, пазарният механизъм няма да има ключово значение в музейния мениджмънт, но не защото създава пречки на административните методи на управление. Причините се крият в това, че все по-голямо значение в привличането на ресурси, във формирането на дългосрочни стратегии и в оперативното регулиране на музейните дейности ще имат формите на партньорство. Технологията, на чиято основа ще се развиват системите за управление и координация на дейностите ще бъде информационния мениджмънт.

<--  1  2
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.