е – музеен вестник > История > Създаването на българския флот
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Торпеден изстрел от български торпедоносец, 30-те години
на ХХ век, снимка фонда на Военноморския музей

Дипломатическите контакти довеждат до Крайовската спогодба от 1940г., с която Южна Добруджа е върната в границите на България. През май 1941 г. започва формирането на Беломорския флот. България навлиза със свои военни и административни власти в района между Струма и Марица. Беломорският флот притежава силна артилерия – полкът при Дедеагач разполага с 104 оръдия, а при Кавала със 102, които са придобити от гръцката и френската отбранителна линия. Корабостроителницата в Кавала също дава своя принос за развитието на флота – построяват се четирите миночистачи – „Струма”, „Вардар”, „Места” и „Марица”. Днес техните военноморски флагове се пазят във Военноморския музей. Корабостроителят капитан І ранг Протасий Пампулов проектира и построените във Варненска корабостроителница миночистачни кораби. Днес един от тях – №3 може да бъде видян в парковата експозиция на Военноморския музей.


Следвоенно време


След 8 септември 1944 г. България воюва срещу своя бивш съюзник Германия. Основна задача на ВМС е справянето с минната опасност по Дунава и Черно море. Особена заслуга има кораба-герой „Хр. Ботев”, който и днес продължава да носи служба като спомагателен кораб във флота. През периода 1941-1944 г. по Черноморското крайбрежие са поставени 1888 ударни мини. Почти три години след войната продължава миночистенето. Със следвоенното развитие на ВМС се свързва затвърждаването на базовата организация на флота. Новосформираната База Бургас е пряк наследник като материална част и кадри на Беломорския флот.

През социалистическото си развитие флотът разполага със значителни средства, както за плавателни съдове, така и за разширяване на личния състав. В рамките на Източния блок България добива възможността да разшири състава на флота си и да го включи в различни учения за добиване на най-високо до-момента равнище. Поддържат се разбични класове надводни кораби, развитие получава и подводното плаване. Съвременният флот доказва своето ниво на различни учения. Най-голямо участие в тях вземат кораби от първи дивизион на Военноморска база Варна. Военноморските сили доказват своите възможности в ученията „Кооператив партнър”, „Бриз”, „Блексийфор”. Българският флот е първопроходец и поддържа активно участие в евроатлантическата интеграция на страната.

Големи постижения има фрегатата „Дръзки” от база Бургас в операцията „Актив Индевър” в Средиземно море. Този кораб е едно от новите попълнения във флота. През 2009 г. флотът вече разполага с три новодоставени фрегати и един минен ловец. С това е продължена линията на поетапното модернизиране на българските ВМС.

В развитието на българския военноморски флот има моменти на възход и на застой, влияе се от временната политическа ситуация и от финансови ограничения. Но неговите постижения и качествата на нашите военни моряци продължават да бъдат основание за гордост за цялата ни нация.


Българската фрегата "Дръзки" на бургаското пристанище

Едно от флотските оръдия на фрегатата "Дръзки"

<--  1  2  3
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.