е – музеен вестник > История > Създаването на българския флот
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Първата подводница


Първата българска подводница UB – 18 във Варненското пристанище през Първата световна война, снимка фонда на Военноморския музей

Неразрешените национални проблеми са причината България да се включи в световната война на страната на Германия на 1 октомври 1915 г. и да обяви война на Сърбия. Военноморските сили изиграват своята роля в подкрепа на сухопътните фронтове. Още на 14 октомври 1915 г. пред Варна се активизират 22 руски кораба и откриват огън, подпомогнати от водосамолети. Бомбардирането на Варна спира, след като германските подводници U-7 и U-8 излизат от Евксиноград и се насочват към руската ескадра. Командващият флота полковник Константин Кирков счита, че заслугата за спирането на атаката и спасяването на града е на подводните лодки. На 25 май 1916 г. е поставено началото на подводното плаване в България. Първата подводница UB-18 (бившата U-8) е с командир лейтенант Н. Тодоров. Тя е произведена в гр. Кил, развива скорост 6 възла, въоръжена с два торпедни апарата, картечница, 37 мм оръдие. Много преди войната България се подготвя за този вид плавателни съдове. Първият наш офицер-подводничар е Рашко Серафимов. Завършилият в Кронщад българин, през 1906 осъществява при командването си на руската подводница „Пескар”, първата успешна атака без наблюдение с перископ.


Водосамолетна авиация


Ново оръжие за българските Военноморски сили е и водосамолетът. През ноември 1915 г. във Варна е настанена германска водосамолетна станция. В района на базата, до канала е построен хангар за четири самолета „Фридрихсхафен” и един тип „Румплер” за охранителна дейност. През 1916 г. е поставено началото на българската водосамолетна авиация, а от 1917 г. неин командир е лейтенант Иван Михайлов.

Едно от най-успешните оръжия по Черноморието през войната е мината. България доставя от Германия 560 галваноударни мини „Карбонит” и „Е-голяма”. През 1916 г. миноносците „Строги”, „Смели”, „Шумни” и „Дръзки”, лидирайки кораба „Борис”, поставят минни заграждения. На тях именно дължим голямата морска победа – потопяването на руския миноносец „Лейтенант Пущин”. Началникът на подвижната отбрана капитан-лейтенант Рашко Серафимов предлага за награждаване част от екипажите и командира на групата торпедоносци лейтенант Ал. Манолов за участието им в полагането на минните заграждения. За съжаление жертва на това оръжие става и самия командир на Минната част, героя от Балканската война – лейтенант Кирил Минков.

През Първата световна война България успява да извоюва победа срещу Румъния най-вече поради силната мотивация на цялата нация да си върне родна Добруджа. Руските кораби продължават да обстрелват крайбрежието – през 1916 г. гр. Балчик е значително разрушен. Сто милиметровата батарея, командвана от кап. Георги Радков, защитава Балчик, подпомогната от водосамолети и подводница.

Упоритите боеве, които Трета армия води в Добруджа, налагат участието и на Портовата дружина. В подкрепа на десния фланг на армията подводница UB-18 атакува с торпедо руски контраминоносец. В бойния си поход армията на ген. Ст. Тошев превзема Кюстенджа на 10/22 октомври 1916 г.

Ньойският договор от 27 ноември 1919 г. за пореден път обезкървява България и отнема цяла Добруджа, Западните покрайнини, Македония и Източна Тракия. Освен другите ограничения и загуби, договорът забранява на България да има флот. Неговите функции се свеждат до Полицейска служба. Напускат флота много военнослужещи, хора с високи качества и достойнства, едно поколение родено и образовано в условията на следосвобожденска България, вярвало с цялата си професионална енергия в защитата на националните каузи и интереси.


Възкръсването на флота


Тежките години във флота се преодоляват едва през 30-те години, когато през 1937 г. се връща войсковата форма под името „Морска дивизия”. С дейността на командващия флота до 1939 г. контраадмирал Иван Вариклечков се свързват и направените стъпки за възкръсването на флота. Закупуват се торпедните катери „Люрсен”, които показват отлични качества. През 1942 г. се доставят от Германия 12 водосамолета „Арадо-196”. Типично за периода в навечерието на Втората световна война е прогерманската ориентация при закупуването на нови съдове, също и при образоването на новото поколение морски офицери.

<--  1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.