е – музеен вестник > История > Създаването на българския флот
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

КАТЕРИНА СОКОЛОВА
историк във Военноморски музей, Варна


Създаването на българския флот


От Морската част до Военноморския флот – път на упорит труд, битки и предизвикателства


На 31 юли (12 август ) 1879 в гр. Русе - родното място на флота, се издига българският флаг над бившите руски кораби, като за командващ е определен капитан-лейтенант Александър Конкевич. Още тогава в указа е посочено, че се създава „Дунавска флотилия и Морска част”.

Първите руски миноноски, по-късно преименувани с имената на националните герои „Хр. Ботев” и „В. Левски”, имат въоръжение от типичните за отиващия си вече ХІХ век – прътови мини. Освен тях в историята на българския военноморски флот се записват и параходите „Опыт” и „Голубчик” с новите си имена съответно „Симеон Велики” и „Крум”. По време на Сръбско-българската война (1885 г.) основна задача на флота е пренасянето на войски, бойни и хранителни припаси между крайбрежните градове. Тези рейсове се извършват с големи рискове по време на бойните действия, когато сърбите обсаждят Видин. Особено се отличава параходът „Голубчик” с командир мичман Луцки, който прибягва до хитрости, за да заблуди противника – пребоядисва кораба, преименува го, инсценира весело пътническо плаване и така се добира до обсадената крепост и доставя нужните припаси.

Парният катер „Амалия”,
снимка фонда на Военноморския музей

Съставна част от флота стават Арсенала и Машинното училище в гр. Русе, които не след дълго се преместват на брега на Черно море. Машинното училище се създава 1881 г., обявено е за Морска унтерофицерска (подофицерска) школа през 1892, а през 1900 г. се премества се в гр. Варна. За нуждите на първите възпитаници на Морско училище и защитниците на нашите граници по вода са необходими нови плавателни съдове. Българските държавници успяват да разрешат успешно тези проблеми. В Арсенала в гр. Русе е построен първият самоходен плавателен съд – катера „Амалия”. В неговото изграждане дейно участие взема първият наш механик Константин Божков.

На 12 ноември 1897 г. , с указ № 40 на княз Фердинанд, се създава Морска част с щаб във Варна. Организационната структура на Военноморските сили се изяснява с „Положение за устройството на флота” от 1900 г. Този документ посочва основните задачи на флота: да съдейства на армията в запазването и отбраната на морската и дунавска граница. Командващ флота е кап. І ранг Пол Пишон, ръководител на френската мисия в България, която има за задача да постави основите на българския военен флот на Черно море.

С прякото френско участие се модернизира флота, като се закупуват се нови кораби. През 1898 г. в гр. Бордо се построява крайцерът „Надежда” - учебен кораб с дължина 67 м., с две парни машини с мощност 3100 к.с. Той развива скорост 17 възла, въоръжен е с две 100 мм., две 47мм. и две 65 мм. оръдия; има две торпедни тръби.

През периода 1906-1908 г. във фирма „Шнайдер” в гр. Шалон на р.Сона – Франция, за България са построени шест еднотипни 100-тонни торпедоносеца. Те получават гръмките имена - „Смели”, „Строги”, „Летящи”,”Храбри”, „Шумни” и „Дръзки”. Скоро след това френските военнослужещи са заменени от българи; командващ флота става капитан І ранг Станчо Димитриев.

На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската война - обединените сили на Балканските държави се изправят срещу Турция, чийто флот разполага със значително по-мощни от българските плавателни съдове. Въпреки силния противник, нашият флот доказва, че е в състояние да защити черноморската граница. Минната част разгръща първите си заграждения, под ръководството на лейтенант Ев. Винаров се полагат около 200 мини „Соте-арле” във Варненския залив. През Балканската война е и бойното кръщение на бреговата артилерия: на 11 октомври, когато пред Варна се появява турският крайцер „Меджидие”, 240 мм. батарея с командир майор Милко Железов, отправя залп и принуждава кораба да се отдалечи.


Поразената димова тръба на топедоносеца „Дръзки”, единствената „рана” след успешната атака срещу турския крайцер „Хамидие”, снимка фонда на Военноморския музей

Първата морска победа


Решаващо значение за отбраната на страната са действията на отряда торпедоносци с командир капитан ІІ ранг Димитър Добрев. Неговите лични качества и опит от участието му в Руско-японската война от 1904 . 1905 г. са причината за правилно оценената ситуация през есента на 1912 г., когато в българската история се записва първата морска победа. Честото преминаване и транспортиране на товари между Кюстенджа и южните пристанища кара капитан ІІ ранг Д. Добрев през нощта на 7 срещу 8 ноември 1912 да вземе решение за атака срещу турския крайцер „Хамидие”. Торпедоносците тръгват в килватерна колона: „Смели” е с командир лейтенант Неделчо Недев, „Строги” - лейтенант Петър Стоянов, „Летящи” - лейтенант Димитър Альов, „Дръзки” - мичман І ранг Георги Купов. Атакуват и четирите торпедоносеца, но успява „Дръзки”. Ето какво е записано в неговия вахтен журнал:

„12:46 – Пресичаме курса на неприятеля и минаваме на десния борд, привеждаме на контра-курс в момента, когато носът му е на траверс на апарата, направен е минен изстрел от мичман Минков. Разстоянието до неприятеля е 50-100 м. Разминаваме се на контра-курсове. Неприятелят открива честа, безсистемна стрелба от всички оръдия. Торпедото попада в предната част около предната мачта. Вижда се стълб от вода до мачтата. При минния удар от миноносеца викат „ура”. Стрелбата продължава до 1 ч. 20 мин.” Днес торпедоносецът „Дръзки” е превърнат в кораб-музей, част от Военноморския музей във Варна.

1  2  3  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.