е – музеен вестник > История > Първата икономическа война в нашата история
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

И като пълководец Симеон проявява своя ярък талант. Познавайки добре тактиката на ромеите, той изпраща конницата си срещу маджарите на север, а пехотата – срещу армията на Никифор Фока, за да попречи да се съединят силите на двете войски. Междувременно с щедри подаръци успява да склони печенегите да воюват на страната на българите. Със съвместни сили и внезапно нападение печенегите разбиват маджарите южно от Дунав и ги принуждават да се заселят в областта Панония (днешна Унгария).

Победата на българите при Булгарофигон (край Одрин) през 896 г. и настъплението им към Константинопол предопределя развоя на военните действия. Лъв VI е принуден да сключи примирие и се разменят пленници. През пролетта на 902 г.


тържището в Константинопол е възстановено.


Първата война на Симеон с Византия завършва през 904 г. Към българската държава са присъединени славяните, обитаващи земите на Южна Македония и областта между Черно море и Странджа.

Още в началото на своето владичество този наш велик държавник се проявява като многостранно надарена личност, като мъдър дипломат, като истински съзидател на една могъща България.


Карта на България при управлението на Симеон І Велики.


Когато разсъждаваме за първата война с Византия, за повода и военните действия, си заслужава да обърнем внимание на следния факт. Само една година след възкачването си на престола, Симеон, който до вчера е бил монах, прекарвал дните в кротост, смирение и молитви, изведнъж е принуден да размаха меча. И го размахва победоносно.

Цар Симеон просто е бил роден да води България и то във време, когато новопокръстената ни държава е трябвало да извоюва своята духовна независимост. И Симеон воюва смело. Не случайно Роман Лакапин*** говори за неговия „военнолюбив устрем и непримирими замисли”.

Най-голямата смелост на Симеон Велики обаче е дързостта му да се опълчи срещу статуквото; да повярва, че една до вчера варварска държава може да мери сили с вековна цивилизация като Византия. С тази вяра и с амбицията да съперничи на Константинопол, той съгражда Велики Преслав. Изгражда образци на архитектурата и материалната култура, конкурентни за времето си. Създава един книжовен кръг, чиято продуктивност и жанрово многообразие за толкова кратко време, изумяват и днес. С тази вяра той води България по пътя, който й отрежда място сред трите империи в Средновековна Европа наред с Византийската и Немската империи.


Със своите политически идеи, военни подвизи и книжовна дейност цар Симеон Велики се извисява като мащабна личност, надскочил рамките на своето време. Един от най-видните европейски владетели, с делата си той става пример за подражание на редица български и чужди владетели. По думите на известния византолог Георгий Острогорски цар Симеон е „най-великият владетел, който средновековна България е познавала". За съотношението на силите тогава красноречиво говори и едно уникално писмо от иначе обилната му дипломатическа преписка с Константинопол, където на заплетената реторика на патриарх Николай Мистик (901 – 907 и 912 – 925 г,), опитващ се да го умиротвори, Симеон отговаря с едно-единствено изречение: "Ти си оглупял". Френският историк Алфред Рамбо пък го оценява по следния начин: „Цар Симеон бе Карл Велики за България, но по-образован от нашия Карл Велики и много по-щастлив от него, защото положи основите на една национална литература."

Преди две години, когато директорът на Националния военноисторически музей полковник Петко Йотов беше застъпник на цар Симеон Велики в кампанията „Великите българи”, получихме много писма от ученици. И макар че отдавна историците са определили времето на Симеоновото владичество като Златен век, струва ми се ние имаме нужда от такива простички и лични оценки, като тази, която е направила Вяра Желязкова от Добрич: „Времето на цар Симеон е време на гладки и светли пътища”.


Портрет на цар Симеон, худ. Д. Гюдженов


Портретът на цар Симеон е може би най-популярната картина на българския художник проф. Димитър Гюдженов. Нарисувана е с маслени бои през 1927 г. Тази картина често се използва като илюстрация към учебници и енциклопедии, защото е нарисувана много коректно спрямо историческата достоверност по отношение на облеклото и инсигните на българския цар. Повече от 20 години след смъртта на художника археолозите от БАН намират в Плиска оловни печати с изображение на раннобългарски владетел от езическата епоха, с корона на главата и огърлица на гърдите. Нещо повече — знаците и символите върху короната и огърлицата представляват трилистници на короната и слънца и месечинки по огърлицата, точно както и в картината на Гюдженов.


*** Роман Лакапин – византийски император (920 - 944)

<--  1  2
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.