е – музеен вестник > История > Първата икономическа война в нашата история
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

История

Назад

Галина Петрова
историк в НВИМ


Първата икономическа война в нашата история


Дързостта на Симеон Велики да поведе България срещу статуквото е неговата историческа заслуга


Копие на колоната с Наръшкия надпис (началото на Х век), маркираща границата между България и Византия, 20 км северно от Солун. (НВИМ)

Цар Симеон (893-927 г.), третия син на Борис I, който идва да смени сваления от престола свой брат Владимир Расате, получава от баща си щедро наследство, което дава неизброими плодове през цялото му управление, но - за разлика от потомците на повечето велики хора - той не остава в сянката на своя родител. Възпитаник на блестящата Магнаурска школа в Константинопол, той е колкото любимец на музите, толкова и на войнствения Марс. При него българската държава достига най-голямата си площ в цялата ни история, а неговите походи на юг неведнъж поставят в критично положение самото съществуване на Византийската империя. По времето на Симеон княжеската титла на българските владетели прераства в царска, т.е. в императорска, а българската архиепископия е въздигната в достойнството на патриаршия. Обилните данъчни постъпления и военната плячка, които постъпват в хазната, дават възможност да бъде разгърнато широко строителство на градове, крепости, разкошни дворци и храмове. Духовният разцвет, чиито семена са посети при княз Борис, се устремява към своя апогей - България на цар Симеон навлиза в своя "Златен век". Катаклизмите от по-късните епохи стават причина огромната книжнина, създадена под меценатството на Симеон, да доживее до наши дни твърде често само в руски, сръбски, румънски и други преписи, но дори това вече е факт, достатъчно красноречив сам по себе си. Цар Симеон, подобно на кан Крум, умира от сърдечен удар при подготовката на поредната кампания срещу Константинопол.

Историците определят Първата война, която българският владетел цар Симеон води с Византия в края на IX век, като първата икономическа война в Средновековна Европа. Преди 1115 години далновидният държавник е прозрял, че могъществото на България и нейният културен напредък са немислими без икономическа стабилност.

Решенията на църковния събор в Преслав през 893 г. имат


съдбовно значение за средновековната българска държава.


Провъзгласяването на новия български владетел, възпитаник на прочутата Магнаурска школа, и отхвърлянето на гръцкия език като официален език в държавата създават възможност за духовна независимост и културен просперитет.

Само една година по-късно самочувствието на младия княз, който добре познава прийомите на ромейската политика, е засегнато от един твърде предизвикателен и непочтен акт – преместването на големия търговски пазар от Константинопол в Солун. Това действие ощетява интересите на българските търговци и ги обрича на безнадзорно ограбване. Увеличават се митата (комеркион) и таксите на стоките, които те внасят във Византия. Договорните постановления са неправомерно нарушени от страна на империята. Отслабването на българските икономически позиции в Константинопол се отразява неблагоприятно и на нейната политическа стабилност. Опитите по мирен път да се разреши въпросът не успяват и „Симеон се разгневил и дигнал оръжие против ромеите” (пише Теофан).

Българският владетел се възползва от това, че през 894 г. изтичал 30-годишният мирен договор с Византия и през есента на същата година войските му навлизат в пределите на империята. Бързите и добре организирани действия заварват неподготвени ромеите. Самият император Лъв VI разбира за това от стратезите в македонските области. По това време Византия воюва с арабите и вниманието й е насочено към земите на Мала Азия и Южна Италия, където непрекъснато са изпращани подсилващи части.

Срещу дръзките българи е изпратена войска, предвождана от известния византийски пълководец Никита Кринит. Част от нея включва и личната гвардия на императора, съставена главно от хазари. В сражението в тема Македония* българите извоюват победа. Византийският стратег е убит, а ромеите обърнати в позорно бягство, съобщава с тъга Лъв Граматик. За да обиди византийския император, Симеон му изпраща обратно хазарите с отрязани носове.

Военният конфликт обаче не приключва. Заета с арабите, Византия търси съюзник при маджарите. Планът е византийският флот да придвижи маджарите през Дунава към Добруджа за нападение от север. Княз Симеон очаква нападение от юг, където са съсредоточени главните сили на армията му. Маджарите извършват две опустошителни нашествия в Източна България. При второто Симеон пристига в Добруджа и се затваря в крепостта Дръстър, а маджарите, без да срещнат друга съпротива, стигат до Преслав и след като опустошават Североизточна България, се завръщат в своите земи.


С таланта на изключителен дипломат


князът протака мирните преговори, за да си осигури съюз с печенегите. Запазената кореспонденция с мирния пратеник на Византия Лъв Хиросфакт свидетелства как българският владетел, като достоен ученик на Фотий**, изкусно владее византийската реторика. На условието да върне 120 000 пленници той отговаря така:

„По-миналата година твоят Василевс се показа премного достоен за уважение, като ни съобщи за слънчевото затъмнение и времето му: той посочи не само месеца, седмицата и деня, часа и минутата, но така също и колко време трае това затъмнение. Казват, че той знае и много други неща за хода и движението на небесните тела. Ако това е истина, разбира се, той знае и за пленниците; и понеже знае, той би могъл да ти каже дали ние ще ги пуснем, или ще ги задържим. И тъй, нека ни обади едно от двете и ако познае нашата скрита мисъл, то като награда за предсказанията Бог ми е свидетел, ще получиш пленниците. Здравей!”


* тема Македония – военноадминистративна област във Византия, която включва северозападна и част от Източна Тракия

**Фотий – (820 - 891), преподавател в Магнаурската школа, патриарх (857-867 и 877-886)

1  2  -->
Назад
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.