е – музеен вестник > Уникални експонати > Ярослав Вешин и някои от творбите му от „Балканската серия”
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Ярослав Вешин и някои от творбите му от „Балканската серия”
Мария Рилска


Баталното изкуство като част от историческия жанр се заражда у нас през Средновековието и се изразява в миниатюрите, църковната живопис и релефи с бойни сцени. Неговото развитие върви заедно с развитието на възрожденската живопис и графика през ХІХ в. След Освобождението от осмаско робство в България се чувства необходимост от създаване на българско рисувателно училище. През 1896 г. е открито първото такова училище в България, а същата година министърът на Народното просвещение К. Величков кани известния млад чешки художник Ярослав Вешин да стане преподавател в рисувателното училище.

През 1897 г. Вешин идва в България, установява се в София и остава да живее и твори тук до края на живота си. Той е един от родоначалниците на баталната живопис у нас. Роден в малкото живописно градче Вране в семейство на прогресивен лекар, той от малък проявява голяма склонност и любов към рисуването. Записва се като студент в Пражката художествена академия, а по-късно се прехвърля да следва художествената академия в Мюнхен. Той посвещава своето ранно творчество на словашкия бит, отразявайки всекидневния живот на хората от народа.

В България той се включва в художествения живот на страната. След петгодишна преподавателска работа Вешин е поканен да стане художник към Военното министрество, което му предлага добри условия за работа. Картините, които чешкия художник с българска душа рисува след назначението му към Министерство на войната остават собственост на последното. Голям брой от тях след 9 септември 1944 г. са предадени на Националния военноисторически музей. Част от тях са изложени в експозицията, а останалите се намират в депата на Фонда на музея.

Всичките творби на Ярослав Вешин са уникални сами по себе си, но две от тях може би най-вълнуващите картини, рисувани по време на Балканската война 1912-1913 г. – „На нож” и „Обоз край р. Еркене”.

„На нож”, наричана още „Атака”, е рисувана през 1912-1913 г. и е с размери 138 х 180 см. Картината е една изключително силна творба с много динамична композиция, станала популярна непосредствено след нейното създаване, която продължава да вълнува поколенията до днес. В центъра е изобразен български войник, устремен в атака, който току що е убил врага с натъкнатия на пушката нож. Това е един обобщен образ на безименния български войник, който се сражава за освобождението на поробените братя в Тракия и Македония, въплатил в себе си патриотизма, себеотрицанието и храбростта по време на Балканската война. Драматичното и психологическо въздействие на картината се засилват от колоритното й изграждане в синкавоохрови и синкавовиолетови тонове. Картината „На нож” е реставрирана в музея през 1959 г., а в началото на новото хилядолетие картината претърпява нова реставрация в Националната художествена галерия, като й е сложена и нова рамка.

Втората картина „Обоз край р. Еркене” е с размери 239 х 164 см. Вешин завършва тази своя творба през 1914 г., работейки неуморно. Необятния пейзаж, изобразен на картината, и проточилият се дълъг претоварен обоз оказват силно въздействие. Движението на колите и хората се затруднява от разкаляната земя. Разхвърляните оръдия, изоставените вещи и двете кучета пред локвата говорят за преминалата наскора тежка битка. Цялата композиция е обединена чрез пейзажа, майсторски и свободно изпълнен от художника в охровокафяви и бледосребристи багри. Както съобщават съвременниците на художника, върху предния план на картината до двете кучета е бил изобразен убит турски войник, но през Пръвата световна война, когато България и Турция се намират в съюзни отношения, този „детайл” бива заличен неизвестно от кого. През 1960 г. картината е укрепена, а на местата, където има отпадания на боята е направена живописна реставрация.

Във фондовете на Националния военноисторически музей се намират пет големи незавършени творби от серията за Балканската война на Вешин, рисувани подробно само с молив върху платното: „Щурм на форта Айваз Баба”, 300 х 136 см.; „Полска военна болница при Димиотика”, 240 х 161 см.; „Базисен военен склад при Димотика”, 240 х 120 см.; „Разрушен форд при Одрин, 1913 г.”, 115 х 202 см.; „През телени мрежи”, 122 х 240 см. Тези пет картини остават незавършени поради внезапната кончина на художника през 1915 г. При някои от тях се вижда как Вешин е започнал да изрисува паното и с бои, макар и в дост начален стадии.

Със своята последна серия от Балканскта авойна Ярослав Вешин издига баталното изкуство у нас до голяма висота. Картините му с военна тематика, съхранявани в НВИМ, вълнуват и до днес посетителите със силата на реализма и пластичното майсторство.


Из статията на Мария Рилска, Картини с военна тематика на Ярослав Вешин, съхранявани в Националния военноисторически музей и реставрацията им, Известия на НВИМ, С., 1980

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.