е – музеен вестник > Уникални експонати > Балтата - брадвата на еничарите
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Уникални експонати

Назад

Балтата - брадвата на еничарите
Шанко Апостолов


През 1979 г. при изкопни работи в района на бойното поле край гр. Варна, където се е провела битката през 1444 г. между османските войски и кръстоносната армия, в местността, в която са разположени турските войски е намерена случайно брадва. Тази брадва наподобява алебарда, но своеобразна по форма, каквато не се среща никъде в Европа през Средновековието или по-късно. Балта идва от турски и означава брадва, секира.

Брадвата има дължина на сечещата част 0,23 м., дължина на дръжката 0,21 м., по продължението й се намират четири дупки за прикрепване към дървената дръжка. Дебелинатана оръжието е 1 мм, като е силно засегнато от корозия. Брадви, абсолютно еднакви по форма и големина с описаната, носят част от еничарите, наречени „харбеджии” – носещи ятаган „харбе” или „балтаджии” – носещи брадва. Кристоф Вилхем Людеке пише, че балтаджиите наброяват 400 души и след бостанджиите са втората стража, която охранява сарая на султана. Въоръжени са с брадви, които авторът нарича още алебарди и поради това назовава носещите ги „алебардери”. Това не са същински балтаджии, а един вид алебардери, които вместо друго оръжие носят според старинното въоръжение бойна брадва. И двата вида стражи се упражняват в тичане, скачане и хвърляне на копие, в което упражнение са особено умели. По произход повечето от тях са християнски деца, които в ранната си възраст попадат в робство и са зачислени към еничарския корпус.

В албума „Еничерите” е показан еничарин, наречен „харбаджи”, „алебардер”, въоръжени с балта, ятаган и копие. Балтата е с къса дръжка и се носи окачена на пояса. Тази фигура със същото въоръжение е показана в книгата на Махмуд Шевкет паша. На друга от неизвестен немски автор също е показана фигура на еничерин „балтаджи”, въоръжен с характерната балта, ятаган, но копието вече е заменено с огнестрелно оръжие. Тази гравюра показва, че балтата се запазва като традиционно оръжие при този род еничери и в по-късно време. Причината за това е може би ролята на стражници, която изпълняват те.

Според друг източник „балтаджиите” са „тяло от четиристотин души, на които беше обверовано (поверено) варденето на царските (султанските) деца”. Известно е, че еничеринът „харбеджи балтаджи” има задължение да задържа провинилите се и е в услуга на съдебния пристав. След ликвидирането на еничерския корпус (1826 г.) „харбеджи” се преименува на „каваз”.

Във варненскотосражение от 10. ХІ. 1444 г. вземат участие еничерския корпус на султан Мурад ІІ, може да се предположи, че балтата, която бе представена, е от тази битка. Не е изключено тя да е попаднала на това място и при друг случай. Безспорно е обаче, че тя е еничерско оръжие.


Из статията на Шанко Апостолов, Непубликувани оръжия от фонда на Парк-музей на бойната дружба 1444 г. – Варна, Известия на НВИМ, Т. VІ, С., 1984

Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.