е – музеен вестник > Музейна поща > Подводните археологически експедиции на НЕК-ЮНЕСКО 1970-1975 г.
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Подводните археологически експедиции на НЕК-ЮНЕСКО 1970-1975 г.
д-р Стефан ПЕЙКОВ


Резюме на доклад, изнесен пред конференцията
„50 години подводна археология в България”
Варна, Военноморски клуб
30 октомври 2009 г.


През месец април 1970 г. - по предложение на автора, бе създаден Научен експедиционен клуб (НЕК) - София. Сред учредителите му днес заслужава да споменем Петър Трантеев, Христо Делчев, Петър Берон, Виолета Василчина, Константин Спасов, Александър Стрезов и др. Още на втората година от своята дейност НЕК бе определен като уникално явление в научния живот у нас. Само за две години се организираха близо четиридесет големи изследователски експедиции, които обхванаха няколкостотин студенти, преподаватели и специалисти от различни специалности. Българският феномен стана причина през 1972 г. клубът да бъде посетен от генералния директор на ЮНЕСКО - Рене Майо, който на среща с ръководството и членове на клуба заяви: „Щастлив съм да констатирам, че се интересувате от миналото Вие, които представлявате бъдещето... Вашето начинание има много голямо значение и повтарям още веднъж – поздравявам Ви за него. Аз го приемам в ЮНЕСКО и ще се постарая да запозная с него и други страни в света, за да може да се предизвика и там подобна дейност...”

През 1972 г. в НЕК беше сформирана секция „Леководолазни проучвания”. Особено активна бе ролята на Милен Кънев и Петър Андонов. След посещението на Рене Майо в седалището на НЕК в София, на клуба от ЮНЕСКО бе отпусната целева субсидия, която позволи комплектуването на водолазна група с най-модерна екипировка, доставена директно от „Спиротехник”. В този период се извършиха няколко самостоятелни леководолазни експедиции.

Кулминация в подводните археологически проучвания беше българската изследователска програма „Мисия НЕК в Картаген”, осъществена в периода 1973 – 1974 г. Това бе най-голямата интердисциплинарна изследователска мисия на България зад граница по това време. В двата състава участваха 64 учени и специалисти. Ръководството на програмата в първия етап бе осъществено по мой проект одобрен от ЮНЕСКО. На тази основа бе сключен договор с Националния институт по археология на Република Тунис. Работи се два сезона (1973-1974).

През 1974 г. бяха осъществени довършителни работи, а по-късно бе предадена богата документация на тунизийската страна. Проектът предвиждаше работа на терена на Картаген на седем изследователски групи: археология, архитектура, геодезия, изкуствознание, леководолазна група, фотографска група и група за точни методи в подводната археология. За научни консултанти бяха поканени проф. арх. Пейо Бербенлиев, проф. Александър Фол, проф. Иван Хайдушки, а главен научен ръководител бе проф. Велизар Велков. Към мисията бяха прикрепени група за осигуряване и специализиран медицински екип. Работеше се на два обекта: базиликата Дамуз ел Карита и подводните инсули, чиито разположение дотогава не беше локализирано и е заслуга на българския леководолазен екип на НЕК. Цялостната документация на българската мисия бе приета от Република Тунис, а ЮНЕСКО призна два приоритета на мисията на НЕК в Картаген – проучването на базиликата ”Дамуз ел Карита” и локализацията на подводните инсули.

Българската мисия на НЕК в Картаген представлява интерес и от гледна точка на организацията на сложни интердисциплинарни научни изследвания. За пръв път бяха използвани методи като подводна магнитометрия и балонна стереофотограметрия. На терена едновременно работеха археолози, архитекти, изкуствоведи и геофизици. Резултатите от българската програма в Картаген бяха посрещнати с голям интерес от мисиите на Оксфорд, Канада, Италия и Тунис, участвали в програмата.

Голяма роля за успеха на българската програма в Картаген имаше леководолазната група под ръководството на Ганчо Матеев, по това време асистент в катедра „Физиология” към ВИФ „Г. Димитров”. В нея участваха още Ангел Гюров – водолаз, в ЦРБ „Язовири и каскади”, Димитър (Митко) Димитров, Веска Иванова, Петър Андонов, а в процеса на подготовката на мисията незаменим бе Милен Кънев – по това време експерт в ЦИНТИ.

В работата на леководолазната група взеха участие Златко Петров – геодезист, и Васил Милев. Въпреки сложния комплекс от работи и неблагоприятната обстановка, леководолазната група не допусна инциденти и осъществи във висока степен своята програма, донесла на България локализацията на подводните инсули в района на т. нар. ”Пунически портове на Картаген”.

По мое мнение, което днес споделям с Вас, българската мисия в Картаген е интересна и малко известна страница от историята на подводната археология на България през последните петдесет години. Тази страница е част от подводните инициативи на ЮНЕСКО и историята на подводната археология на Северна Африка и Средиземно море. В края на 1973 г., на мен - като ръководител на българската мисия, ми бе предложено да оглавя проекта на ЮНЕСКО за спасяване на Картаген. Това бе недвусмислена оценка за българско участие. Мисията на НЕК в Картаген даде голям тласък на подводната археология у нас през 70-80 години на XX век. Мога да дам много примери. На първо място трябва да спомена леководолазните изследователски експедиции в района на Несебър и Созопол, под ръководството на ст.н.с. Люба Огненова. В тях се приложи интердисципланарния подход на НЕК, като освен археолози се включиха геофизици и архитекти, а ст.н.с. Иван Джаков приложи подводната магнитометрия.

Опитът в управлението на теренни интердисциплинарни изследователски програми от мисията в Картаген бе използван от нас при ръководството на най-голямата териториална изследователска програма на Р. България – Програмата за научни изследвания на Странджанско-Сакарския край. В изпълнение на нея бе създаден Центъра за подводна археология в гр. Созопол.

Една година след завършването на българската мисия в Картаген, Научният експедиционен клуб бе обявен за първия клуб на ЮНЕСКО в Югоизточна Европа. Неговото ново название стана НЕК – ЮНЕСКО. Така той е известен в целия свят.

Днес експозицията на съвременните изследвания на Картаген в Република Тунис започва с: Mission NEK a Cartage и националния флаг на България.


Приложение: Състав на българската мисия в международната кампания на ЮНЕСКО за спасяване на Картаге, Н. Р. Тунис (1973 – 1974 г.)

С П И С Ъ К

на ръководството и участниците в българската мисия НЕК

в Международната акция на ЮНЕСКО за спасяване на Картаген –

кампании 1973 и 1974 г.

Ръководство:


проф. Велизар Иванов ВЕЛКОВ

– главен научен ръководител (1973-1974 г.), зам.-директор на Археологическия институт при Българска академия на науките, професор в СУ “Климент Охридски”

Стефан Симеонов ХРИСТОВ – ПЕЙКОВ

– политически и организационен ръководител на мисията на НЕК (1973 г.), председател (1970-1974 г.) и член – основател на НЕК – София (1970 г.), почетен член на НЕК (1974 г.)

инж. Стоян Василев КИРЯЗОВ

– помощник-ръководител (1973 г.), Висш инженерно
-строителен институт, София

арх. Явор Иванов БАНКОВ

– организационен ръководител на кампанията (1974 г.), председател на НЕК (1974-1980 г.)


Научни консултанти:


проф. Александър Николаев ФОЛ

– по цялостната програма на мисията в Тунис (1973); Зам.-председател на Комитета за изкуство и култура и директор на Института по тракология при БАН (1973 г.)

доц. арх. Пейо Николов БЕРБЕНЛИЕВ

– по програмата за изследователската група “Архитектура” (1973 г.) зам.-председател на Комитета за изкуство и култура

проф. инж. Иван Тодоров ХАЙДУШКИ

– по програмата на изследователска група “Геодезия”; началник на Главно управление по геодезия и картография при МС на НРБ; професор във Висшия инженерно-строителен институт, София (+1983 г.)


1  2  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.