е – музеен вестник > Музейна поща > Музеите на открито
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

Музеите на открито


Музеите и музейното дело възникват още в древни времена. Тези „институции” се появяват заедно с библиотеките и архивите в древноста и се обособяват през античния период. Те издирват, събират, съхраняват и експонират предмети и свидетелства за човешката история и такива свързани с историята на природата. Още през 4 в. пр. Хр. думата „музей” придобива преимуществено литературно и образователно значение.

Самата наука музеология се обособява през ХІХ в. в резултат на тогавашната активност за изграждането на музеи и особено на исторически и художествени такива. За нейното възникване допринася и необходимостта от въвеждане на научнообоснована система за експониране на музейните паметници, както и за тяхното събиране и съхраняване.

Събирането на уникални природни образци от минерален, растителен и друг произход е характерен белег на човешката природа. Още в първобитния начин на живот, хората събират отделни творения на природата, които са ги впечатлявали с необикновените си размери и форми. Освен движимите свидетелства за историята на човечеството, които хората събират, музейна стойност имат и недвижимите паметници на културата, свързани с мястото и начина на живот на хората от първобитния строй до наши дни. Тези недвижеми паметници на културата се обособяват в музейни комплекси, които се наричат музеи на открито, или музеи in-situ – музеи на място.

Музеите на открито са един по-различен вид музеи. Те представляват архитектурни, археологически и етнографски комплекси, включващи различни обществени сгради, култови постройки, и т.н., които представят живата история на човечеството. Това ново направление в музейното дело – музеите на открито, възниква през ХІХ в. в Скандинавия. За родоначалник на тази идея се приема швейцарецът Карл Виктор фон Бонщетен. Той поставя началото на т. нар. Романтичен период на изграждането на музеите на открито. По време на своето посещение в Дания в замъка Фреденсборг през 1790 г. той разглежда 60 каменни статуи на скулптора Йохан Готфриед Грунд, представящи типичното датско селско население. Той е впечетлен от това и в него се заражда идеята за съчетаване на образа на селенина и неговия бит. Тази идея се изразява в създаването на на селски къщи с дворовете и целия селски бит в тях. Проектът пропада и едва век по-късно реализирането на този тип музеи става възможно.


Музеят на открито "Скансен", Швеция в наши дни


Един от първият такъв музей, който отваря врати за посетителите е „Скансен” в Швеция през 1891 г., и в доста често от случаите тези музеи се наричат и по името на първия музей „скансени” музеи. Действително първият официален такъв музей е „Крал Оскар”, намиращ се в близост до Осло, Норвегия. Този музей отваря врати за своите посетители през далечната 1881 г. В оригиналния план за реализирането на този музей са включени 8 или 10 постройки, показващи еволюцията в традиционната норвежка сграда през Средните векове, но всъщност са реализирани само 5 и проектът е замразен. В последствие комплексът се доизгражда и се превръща в т. нар. „Norsk Folkemuseum”, Осло.


Музеят на открито „Крал Оскар",
в близост до Осло, Норвегия, 1888 г.

Част от доизградения музей на открито „Крал Оскар", сега наречен „Norsk Folkemuseum”


Постепенно тази концепция се разпространява и в континетална Европа и Северна Америка и Азия. От тогава насетне този вид музеи намират широко разпространение и започват да привличат значителен брой посетители. В различните държави наименованието на тези музеи е според спецификата на езика. Например в Англия те се наричат „Open-Air Museum”; в Русия „Музеи под открышып небом”; в Германия „Freilichtmuseum”; в Полша „Muzea na wolnym powietrzu”; в Чехия „Muzea v Prirode” и т.н. В доста често от случаите тези музеи се наричат и по името на първия музей „скансени” музеи. Като брой музеи на открито Европа е с най-много такива обекти – до нач. На 80-те г. на ХХ в. те са 2045. Най-голям е техният брой в Скандинавия: Швеция – 1162, Норвегия 314 и Финландия 230. В останалата част от континента те са само 339, като най-много музеи от този тип възникват в Централна и Източна Европа.

Съюзът на европейските музеи на открито дава следното определение в своя устав: „Под музеи на открито следва да се разбират научно ръководени или намиращи се под научно наблюдение сбирки за цялостно представяни селищни, строителни, жилищни и стопански форми под открито небе.”

Самото създаване и разпространение на музеите in-situ в световен мащаб преминава през няколко етапа:

  • Зараждане на идеята за създаване на „жив” музей (кр. На ХVІІІ – втората половина на ХІХ в.);
  • Първата реализация на тази идея с музеите в Осло и Стокхолм (1881-1891 г.);
  • Разпространяване на музеите на открито в Скандинавия (1894 – 1918 г.);
  • Развитие на музеите in-situ в Европа (1919 – 1957 г.);
  • „Бум” в строителството на музеи на открито в Европа и в света от 60-те до 80-те години на ХХ в.;
  • Съвременно състояние на музеите на открито

През 50-те години на ХХ в. започват да се разработват и първите теоритични концепции за тези типове музеи. През 1956 г. на Четвътата Генерална конференция в Женева на ИКОМ е взето решение през 1957 г. да се проведе теоритична конференция по проблемите на музеите in-situ. Тя се провежда от 5 до 9 юли 1957 г. в Швеция и Дания. На тази конференция са разработени основните изисквания и посоки за изграждането на музей на открито, като е приета Декларация, която е първият юридически документ свързан с този тип музеи. Този документ има фундаментално значение за понататъшното развитие на тези музеи. В нея са формулирани основните критерии, на които трябва да отговаря музеите in-situ, а също така са залегнали основните принципи и методи на базата на които се изграждат те. Върху принципите на Декларацията от 57 г. действат и до ден днешен всички подобни музейни комплекси. Определението дадено за тези музеи в тази Декларация гласи следното: „Музеите на открито са сбирки от архитектурни паметници, които са достъпни за външни посетители, като по правило принадлежат към народната и прединдустриална архитектура: жилищни сгради на селяни, скотовъдци, рибари, занаятчии, търговци, работници, а така също и техните спомагателни и стопански постройки (обори, плевни, хамбари и др.), работилници,и технически съоръжения (мелници, грънчаници и т.н.), дюкяни или, най-общо казано, всички съставни части на селската или градска, светска или куртова, частна или обществена архитектура от този вид.” Към тях могат да се причислят и големи архитектурни паметници от т. нар. „висока архитектура” – църкви, катедрали, исторически сгради, а също и археологически обекти и др.

1  2  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.