е – музеен вестник > Музейна поща > Музеите на открито
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Музейна поща

Назад

За запазването на обектите от типа in-situ са необходими огромни грижи. Тези обекти се натъкват и на редица пречки. Една от тях е отдалечеността на обекта от туристическия поток и туристическите обекти. Друг голям проблем е за този тип паметници е тяхното съвременно обитаване. Обикновено се запазва само фасадата на сградата и нейното външно оформление, а вътрешната част се адаптира за живота на нейните обитатели. Необходимо е да се запази традиционният облик на дадената сграда. Когато архитектурният паметник е изолиран, за да се запази in-situ е необходимо да бъде под закрилата на определен музей, като промените в обкръжаващия го архитектурен ансамбъл трябва да бъдат съобразени с паметника, за да остане той в своята „автентична” среда. Друг проблем е бързите урбанизационни процеси, които застрашават голяма част от архитектурните и археологически паметници in-situ. При ново строителство е необходимо конкретния паметник, който се намира на мястото, където ще бъде издигната новата сграда, да бъде адаптиран към тази постройка при невъзможност да бъде преместен в музейна среда, за да се запази.

Всички постройки се експонират с цялостната им мебелировка, а стопанските сгради с пълния комплект от селскостопански инструменти. В музеите на открито се изграждат допълнителни обекти за персонала, технически служби и т.н. Специално внимание се отделя на залите за работа с посетителите. В тях се прилагат всички съвременни музеоложки методи за работа с музейната публика. С помощта на аудио-визуални средсва се представят най-интересните моменти от живота на хората от едно селище преди повече от век.

В Декларацията на ИКОМ от 1957 г. се отделя и специално внимание на възможността да се създаде музей на открито от копия на сгради, при следнит еусловия: 1. оригиналните архитектурни паметници от дадения тип повече не са на разположение; 2. копирането или рекунстроирането е извършено в съответствие с най-строгите научни методи.

Един от най-трудните проблеми при изграждането на музеи на открито е разположението на сградите върху музейния терен. Разпределението им по терена изисква много прецизно планиране, при което да се вземат предвид различието в типовете сгради. Отстоянието между сградите трябва да е сравнително кратко, за да се съкрати маршрута на посетителите. Обзавеждането на сградите също е много важна част от музейната експозиция. Възстановяването на битовия интерирор се извършва след прецизни научни изследвания и теренни експедиции.

В музеологията няма обща класификация на музеите на открито. Различните автори дават различни класификации, но една от най-подробните е на полския музеолог И. Чайковски:


І. Видове музеи на открито:

А. Общотематични:

  • Показващи културата в селата
  • Показващи културата в градовете и на открити места
  • Показващи културата в селата и градските райони

Б. Специализирани:

  • Селски занаяти и техника
  • Градски занаяти и технически средства
  • Техническа култура: а) ранни промишлени форми; б) съвременни промишлени форми
  • По отделни стопански дейности – пастирство, животновъдство, риболов,пчеларство и т.н.
  • С археологически или смесени археологическо-етнографски експонати

ІІ. Типове музеи:

А. Според материалите и начина им на експониране:

  • Музеи-село (вид село или парк)
  • Музеи-градове и места
  • Музеи, имащи селски и градски сектор
  • Селски и градски музеи in-situ, в това число и екомузеи
  • Археологически и археологическо-етнографски музеи

Б. Музеи от типа „Скансен”:

  • Архитектурни музеи или музеи на строителството
  • Строителни резервати: селски, градски, занаятчийски, промишлени

В. Според географско-етнографските или административни признаци:

  • Централни музеи, в това число национални
  • Надрегионални музеи
  • Регионални музеи
  • Местни музеи

В съответствие със заеманата площ, музеите на открито се разделят на:

  • Много малки – до 5 хектара
  • Малки – до 15 хектара
  • Средни – до 30 хектара
  • Големи – до 50 хектара
  • Много големи – до 100 хектара
  • Огромни – над 100 хектара

Единствено в Декларацията на ИКОМ от 1 август 1983 г., приета в Лондон, се прави кратка обща систематизация на този тип музеи. Те са централни, регионални и местни.

Централните музеи на открито представят няколко културни области. Те могат да обхващат всички етнографски райони на дадена държава или в случай, че територията на страната е много голяма, с много различни културни подобласти, да представят само една административна провинция или щат.

Регионалните музеи обхващат по принцип само една етнографска област и представят типичните за региона архитектурни паметници и поминък. Съвременните административни граници не трябва да се припокриват с района на експонираните паметници, тъй като не е възможно традиционните етногафски области да отговарят на днешното териториално деление на определена страна.

Местните музеи се създават на базата на архитектурни паметници или архитектурни ансамбли, запазени in-situ. Често към запазените обекти се добавят пренесени архитектурни образци от района, за да може по-цялостно да се представи традиционната местна култура.

Постепенн музеите на открито получават и нови форми. Например във Франция се създава нов тип музеи – екомузеят. Това е музей на „живата” природа и история, съществуващ in-situ, а неговите пазители са местните жители. Тези музеи се доближадат по своите признаци и функции до музеите на открито, но не спадат към тях. Друг нов тип музей са тематичните исторически паркове. Те се отличават от традиционните музеи на открито по използването на многобройни средства за комуникации, сложни форми на маркетинга и рекламата с цел получаване на високи печалби.

Каквито и форми да възприемат, музеите на открито засега си остават като цяло етнографски музеи. Първият и може би най-известен музей на открито в България е „Етър”, който носи името „архитектурно-етнографски комплекс”. Това име е методически неправилно, но отразява точно двата основни експозиционни акцента на музеите на открито – архитектурния и етнографския.

<--  1  2
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.