е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Европейската идентичност и настъплението на ислямизма
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Демографските последици от либералния индивидуализъм


Тези демографски последици от икономическия модел на „социалната държава” и новите масови технологии за контрол на раждаемостта, биват допълнително подсилени от идеологическите и културни трансформации в европейските общества. Така, през 60-те години на миналия век, традиционните религиозни вярвания и идеологии, поставящи семейството и задълженията пред общността на първо място, биват ерозирани и постепенно заменени от нова ултралиберална идеология, издигаща в култ крайния индивидуализъм. Интересно е, че тази знакова промяна в ценностната система на европейците, е осъществена от поколението, появило се в резултат от „бейби бума” през 40-те и 50-те години, което в самата Европа е по-известно като „поколението от 68-ма”.

Всъщност, след като очертаните по-горе икономически и технологични промени бяха неизбежни, също толкова неизбежно бе да настъпят и определени идеологически и културни трансформации. Само че специфичните радикални промени в идеологията и културата, които реално се случиха, съвсем не бяха неизбежни – в крайна сметка промените в менталната сфера са в далеч по-голяма степен плод на личния избор на човека, отколкото тези в материалната. В частност, възприемането на новата ултралиберална идеология, поощряваща крайния индивидуализъм, бе въпрос по-скоро на социален (а не толкова на икономически) избор.

Във всеки случай, самата логика на крайния индивидуализъм води до демографски упадък. Хора, поставящи себе си над всичко, едва ли биха били склонни да имат много деца. Богатите индивидуалисти (с каквито са пълни съвременните западни общества) са по-склонни да жертват пари (още повече, че ги имат в големи количества), отколкото време (то винаги не им достига, особено пък за да отглеждат деца). Впрочем, същото се отнася и до по-бедните членове на тези общества, които не са склонни да жертват за тази цел нито пари, нито време. Резултатът от свободният избор на всички тези хора е очевиден – всяко следващо поколение ражда все по-малко деца.

Съвкупността от икономическите съображение, технологичните нововъведения, политическите права и, особено, свободата на избор на индивида, превърнаха историята на „контрола на раждаемостта” в триумфална хроника на реализацията на либералните идеи. За нещастие, сред последиците от този триумф беше и демографската криза на европейските нации, с всичките проблеми, породени от нея. Хрониката на тези последици едва сега започва и в нея мюсюлманските общности на континента, които не само не страдат от демографска криза, а тъкмо напротив – преживяват демографски бум, изглежда ще играят главната роля. Като още отсега може да се каже, че тази хроника със сигурност няма да приключи с нов триумф на либералните идеи и крайния индивидуализъм.


Трансформацията на европейската работническа класа


Всъщност, хрониката на мюсюлманската имиграция в Европа е свързана с голямата промяна в структурата и спецификата на европейската работническа класа, която се осъществи през втората половина на ХХ век.

По време на западноевропейския икономически бум през 50-те и 60-те години и икономическия подем в Южна Европа през 80-те и 90-те години, европейските работници започнаха да получават доходи, позволяващи им постепенно да се доближат до нивото на потребление на т.нар. „средна класа”. Малко по-късно и самият характер на работата им се промени така, че също се доближи до онази, която вършат представителите на средната класа. В известен смисъл, през последните няколко десетилетия старата европейска работническа класа бе почти тотално интегрирана в редовете на средната класа (поне по отношение характера на извършваната работа и нивото на потребление). Всъщност, това беше може би най-ефективния начин да се сложи край на разрушителните класови конфликти в Европа.

За съжаление, дори и в силно развитите модерни икономики, все още има нужда и от физически и нискоквалифицирани работници. Особено в сферите на строителството, изграждането и поддръжката на инфраструктурата, болниците, чистотата и селското стопанство. Този вид работа все още е необходима за нормалното функциониране на обществото и трябва да бъде вършена от някого. Но след като европейската работническа класа се оказа прекалено квалифицирана и високоплатена за да я върши, а безработните европейски младежи са склонни да се задоволят с високите си социални пособия, единствените кандидати да вършат „мръсната работа” се оказаха имигрантите. А най-близкия и неизчерпаем източник на такива имигранти беше мюсюлманския свят.


Формирането на мюсюлманската работническа класа


И така, докато европейската работническа класа постепенно бе интегрирана в редовете на средната класа, нейното място беше заето от формиращата се нова мюсюлманска работническа класа. Тази нова работническа класа обаче, се оказа дори още по-малко интегрирана в европейското общество, отколкото предишната, затова и различията между нея и останалата част от обществото са още по-многобройни и очевидни. Старите класови конфликти започнаха да придобиват определен религиозен и расов оттенък, което, естествено, ги прави още по-опасни. Всъщност, значителна част от тази нова мюсюлманска работническа класа постепенно придобива характеристиките на „нисша класа”, т.е. на своеобразни „парии”.

Така, през втората половина на ХХ век европейските държави съумяха изключително успешно да решат проблемите, тормозещи континента през първата половина на същото столетие и довели до следващите едно друго катастрофални събития – Първата световна война, Голямата депресия, Втората световна война и ранната Студена война. Имено този успех обаче, направи Европа по-слаба и уязвима пред лицето на новите проблеми в зората на ХХІ век.


Приказка за двете нации


Що се отнася до бъдещето, перспективите са, че тенденцията на спад в раждаемостта сред европейските народи ще се запази, което означава, че съответните държави са застрашени от драматично намаляване на тяхното население. И, обратното – това ще води да нарастване на имиграцията на мюсюлмани в европейските страни, като най-вероятно мюсюлманските общности в Европа ще продължат да имат значително по-високи коефициенти на възпроизводство, в сравнение с европейските нации. Последица от което ще бъде постоянното и устойчиво нарастване на мюсюманските общности (както абсолютно, така и относително – т.е. като процент от населението на европейските страни).

Така много европейски държави постепенно ще се превърнат в двунационални. Тоест, ще включват една етнически-европейска нация, или – за да сме по-точни, имайки предвид отказа от европейските и националните традиции – една екс-европейска нация, която е секуларна (или дори езическа), богата, застаряваща и немощна. Втората ще бъде мюсюлманска и не-европейска нация, наследник на не-европейска цивилизация, която ще бъде дълбоко религиозна (дори, може би, радикално ислямистка), бедна, млада и силна. Нещо подобно на отвъдморска колония на една „външна” сила – ситуация, добре позната от европейската история, само че този път ролята на „външната” сила ще изпълнява мюсюлманската „умма”, а тази на колонизираната територия ще поеме самата Европа. Постепенно тази „втора нация” окончателно ще добие очертанията на някаква форма на „заселническа държава” (каквито навремето са били „бурските” републики в Южна Африка, например). Двете нации ще се отнасят една към друга с презрение, но в средите на новата мюсюлманска нация ще нарастват негодуванието и гневът, докато в средите на (екс)европейската ще нараства страхът. Тази ситуация ще създаде идеалните условия за възхода на радикалния ислямизъм, което допълнително ще засили страха сред екс-европейската нация, превръщайки го в истински ужас.

Ако Европа продължава да е твърдо обвързана със своята либерална идентичност, т.е. с една идентичност, основаваща се на „ансамбъла” на либералната демокрация, свободния пазар, отвореното общество и индивидуалистичната култура – перспективите пред нея изглеждат мрачни. Както вече видяхме, тези четири елемента работят (всеки от тях поотделно и всички заедно) за ерозията на единството на европейските нации и отслабват позициите им във войната, обявена на западната цивилизация от радикалните ислямисти. Резултатът би могъл да се определи като „политика на демографско изчезване”. Европейските народи рискуват окончателно да се трансформират в прогресивно намаляващи и застаряващи съвкупности от индивиди. Краят на Европа вероятно няма да е съпроводен от гърма на битките, а по-скоро от хленча на умиращите в леглата си старци.


<-- 1  2  3  4  5  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.