е – музеен вестник > Анализи/Мнения > Европейската идентичност и настъплението на ислямизма
 

История

Музеите по света

Анализи/Мнения

Уникални експонати

Архивите говорят

Музейна поща

Дигитална видеотека

Интересни книги

Архив

 

Анализи/Мнения

Назад

Доминацията на либералната идентичност


С края на Студената война, в Европа (и Запада, като цяло) остана само една идентичност: либерализмът. Той е съвкупност от различни елементи: либералната демокрация в политически план; свободния пазар – в икономически и крайния индивидуализмът – в културен. Последният елемент е най-динамичен и постепенно се очертава като водещ. Либерализмът на модерната епоха бързо се трансформира в хипер-индивидуализма (и дори хедонизма) на пост-модерната ера, който в известен смисъл е сходен с езическите идентичности, характерни за античната епоха и, в частност, за Римската империя. Както подчертава Джилбърт Честертън: „Когато човек престане да вярва в Бог, той не просто вече не вярва в нищо, а по-скоро започва да вярва във всичко.”

Така, оглеждайки се назад, можем да очертаем в рамките на Европа (а, донякъде, и на Америка) няколко, следващи една друга, епохи и, съответно, следващи една друга доминиращи идентичности. През предмодерната епоха Европа (с която тогава се изчерпва Християнският свят) се дефинира от своята християнска (и, по-точно, католическа – поне що се отнася да западната половина на континента, която е обект на настоящия анализ) идентичност. През ранната модерна епоха (ХVІ, ХVІІ и началото на ХVІІІ век) Западна Европа е разделена на католическа, протестантска и очертаваща се секуларна идентичности. През разцвета на модерната епоха (краят на ХVІІІ и ХІХ век) това разделение се трансформира в ново – между либералната, социалистическата и националистическата идентичности, които след това биват радикализирани в късната модерна епоха (ХХ век), превръщайки се в демократична, комунистическа и фашистка/ националсоциалистическа идентичности. Накрая, през постмодерната епоха, Европа отново има само една идентичност – либерализмът. На пръв поглед изглежда, че континентът отново е обединен около общ мироглед, пък макар и много различен от християнството от предмодерната епоха. Но, след като либерализмът, на свой ред, се радикализира, трансформирайки се в хипериндивидуализъм, Европа, в известен смисъл, се оказва по-разделена на отделни малки „фрагменти”, отколкото, когато и да било в историята си.


Ислямистката война и нейните три фронта


Европа и Западът, като цяло, днес отново са във война, този път с радикалните ислямистки терористи. Всъщност, истината е, че Западът воюва не само с терористите, а и с радикалните ислямистки течения (и движения), като салафизма и уахабизма, както и с подкрепяните от тях транснационални мрежи . В същото време мюсюлманските младежи участват в спорадичните бунтове, а много от тях са част от постоянната улична престъпност, в много западноевропейски страни през последните години. Тази война се води в три различни сфери, които бихме могли условно да обозначим като «централен», «източен» и «западен» фронт. Последният фронт е самият Запад, където ислямистите все по-успешно провеждат своите операции.

«Централният фронт», т.е. Близкият изток, е най-добре познат. Той, на свой ред, включва два основни «театъра на бойните действия»: Израел/Палестина, където основните интереси са предимно политически, и Персийския залив, където те са предимно икономически. Терористите, осъществили нападението от 11 септември произхождаха предимно от арабските държави в Залива, а и днес значителна част от активистите и финансовите средства, подкрепящи глобалните мрежи на терористите-ислямисти, идват тъкмо от там.

На свой ред, „източният фронт” включва Югозападна и Югоизточна Азия и също се състои от два основни „театъра на военни действия”: Афганистан, приютил Осама бин Ладен и Движението Талибан, където ислямистките идеи продължават да са популярни сред местните пущунски племена, и Пакистан, на чиято територия продължават да съществуват лагери на Ал Кайда и (което е по-важно), който разполага със собствено ядрено оръжие. Още по на изток пък, е Индонезия - най-голямата мюсюлманска държава в света, която е безкраен потенциален източник на кадри за ислямистките мрежи.

Както вече споменах по-горе, „западният фронт” (бихме могли да го наречем и „вътрешен”) включва самият Запад и също има два основни „театъра на военни действия” – Европа и Съединените щати. Терористите, осъществили акциите от 11 септември, разполагаха със свои „клетки” в Европа, като оттогава насам тези клетки осъществиха (или се опитаха да осъществят) още няколко мащабни терористични нападения в Европа, включително тези в Мадрид и Лондон. Днес във всички страни от Западна Европа има значителни и постоянно нарастващи мюсюлмански общности, като немалка част от принадлежащите към тях млади хора демонстрират по-голям религиозен фанатизъм от поколението на своите бащи. Настоящият анализ е посветен именно на „западния фронт” и, в частност, на неговия европейски „театър на бойните действия”.


Мюсюлманските общности в западните държави: различията между Европа и САЩ


Войната между Запада и радикалния ислямизъм насочи вниманието към мюсюлманските имигранти в западните държави. Тези имигранти формират общности, които нерядко са враждебно настроени към културата (независимо, дали я разглеждат като християнска или светска) на страните, в които живеят, и започват да създават сериозни проблеми за вътрешната им сигурност. Тоест, значителна част от имигрантите-мюсюлмани не са склонни да демонстрират особена лоялност към приютилите ги държави. В същото време между ситуацията, възникнала в Западна Европа и тази в САЩ има определена разлика.

Що се отнася до Европа, да не забравяме, че някога мюсюлманските държави формираха значителна част от Британската, Френската или Холандската колониални империи. Днес, част от мюсюлманската общност са над 3% от населението на Великобритания, 10% от това на Франция и 16% - на Холандия. Мюсюлманите са над 5% от населението на Германия, Швеция и редица други западноевропейски държави. Което означава, че европейските политически лидери вече трябва да се съобразяват с политическите искания на тези общности, както и че техните водачи могат директно да влияят върху вземането на важни политически решения, особено по отношение на Близкия изток.

Що се отнася до САЩ, мюсюлманските държави никога не са били част от американската сфера на влияние за продължително време. Дори такива страни, като Египет или Саудитска Арабия, които Америка традиционно смята за свои съюзници, нерядко демонстрират независимо и дори откровено враждебно поведение спрямо Съединените щати. В същото време, имигрантите-мюсюлмани представляват много малка част (около 1%) от американското население. Нещо повече, предвид формиралата се след 11 септември враждебна среда, числеността на тази общност едва ли скоро ще нарасне значително. Съответно, на американските политици няма да се наложи да се съобразяват с нейните искания. Напротив, те вероятно ще са по-склонни да ги отхвърлят, за да не влязат в конфликт с влиятелната еврейска общност в САЩ, което е видно и по отношение на американската политика в Близкия изток.

Очевидните различия между Европа и Америка, свързани с различните позиции на техните мюсюлманска и, съответно, еврейска общности (мюсюлманите са силни в Европа и слаби в Америка, докато по отношение на еврейската общност ситуацията е обратната), са сред факторите, определящи различния подход на европейците и американците при формулирането на политиката им в Близкия изток, както и на стратегиите им за война с ислямизма (макар че, разбира се, в основата им са и редица други ключови фактори). Европейските и американски държавници ще трябва да положат много сериозни усилия за да гарантират, че тази двойна и обратна асиметрия в обществената структура на страните от двата бряга на Атлантика, няма да доведе до още по-сериозно разминаване във възгледите на Европа и Америка относно това, как следва да се води тази война занапред.


Европейският театър на военните действия и либералният „ансамбъл”


Както посочих по-горе, днес водещата идентичност на жителите на Запада, а това означава и на Европа, се определя от един „ансамбъл” от либерални идеи, включващ либералната демокрация, свободния пазар, отвореното общество и индивидуалистичната култура. Тези идеи, които мнозина днес определят като квинтесенция на Западната цивилизация, всъщност отслабват Запада (и, в частност Европа) и спъват войната му с терористичните мрежи на радикалния ислямизъм.

На първо място (и това е очевидно) елементите на либералната демокрация, отвореното общество и индивидуалистичната култура правят много трудно легитимирането на мерките за сигурност, насочени срещу ислямистките мрежи и тъкмо поради това поставят под въпрос прилагането на подобни мерки в необходимия обем и продължителност. Всъщност, подобни мерки могат и да бъдат обявени официално, но поради постоянните протести на различните групи и организации за защита на гражданските права те са обречени да си останат епизодични и случайни, вместо да действат ефективно и продължително.


<-- 1  2  3  4  5  -->
Назад
 
НВИМ има авторски права над тази страница. Използването на текст или изображения от нея се извършва с писмено разрешение на НВИМ.
Национален военноисторически музей © 2009. Всички права запазени.